Димитър Попов

Тези протести на енергетиците пак хвърлиха правителството на Денков в бурното море без спасителен пояс, за  ужас на Киро и неговите фенове, които тъкмо сънуваха, че управляват кораба. 
Сънищата и мечтите са полезни за здравето, обаче много вредни за политическото бъдеще на сънуващите. Най-добре е да си 100% буден когато правиш политика и най-вече добре да познаваш политическата кухня, където се забъркват кашите, които после сърбаме всички.
Кухнята зад това правителство ми прилича на онова телевизионно реалити „Кухнята на Ада“. Борисов и Пеевски са шеф-готвачите там, те определят програмата и те оценяват министрите, които търчат насам натам за подправки и се чудят как да се подмазват на шефовете, за да спечелят конкурса накрая. 
Денков, макар и третия в журито, няма думата за крайното решение. Той просто има съвещателен глас и толкова. За него, а и за останалите в ПП вече трябва да е ясно, че собственото им политическо бъдеще също 

зависи от Борисов и Пеевски

 И ако питат някоя врачка, ще им каже, че бъдещето никак не е розово. Защото Борисов има стратегия с много ясна цел - да компрометира партията на Киро и Асен до степен, че тя да не бъде повече фактор в българската политика. 
В това отношение той има двама много силни съюзници – Делян Пеевски и президентът Румен Радев. Те вървят по различни пътища към тази цел. Тактиката на Радев е да свали това правителство от власт веднага, защото е евроатлантическо и помага на Украйна, а това на господаря му в Кремъл изобщо не му харесва. Борисов и Пеевски обаче имат различна тактика. Те искат хем да свалят доверието в ПП, хем това правителство да си остане на власт. Затова и хем го клатят, хем го държат над водата, когато то наистина е застрашено да потъне. 
Протестите на зърнарите, които можеха да съборят сглобката, са ярък пример за това. Денков не разбра колко е сериозна ситуацията и си позволи квалификации, но Борисов и Пеевски веднага се намесиха, попритиснаха тежките зърнари, накараха Денков да им даде пари и запазиха статуквото каквото е. 

Сагата с енергетиците повтаря зърнарската криза

 Борисов и Пеевски вече се намесиха активно – обещаха, че няма да се затварят централи в Марица-Изток, ще плащат за всеки напуснал много пари, преговарят със синдикатите, а вероятно и с Ковачки, и докато Денков и Киро се чудят какво да правят, ще решат и тази криза.
В същото време, когато в правителството е спокойно, те обвиняват министри на ПП в корупция или конфликт на интереси, като Борисов се оправдава, че това го прави неговата опозиция в ГЕРБ, а не той самия. Така Асен Василев и енергийния министър ги обвинява Делян Добрев, здравния министър го обвинява д-р Костадин Филипов, министъра на регионалното развитие го напада Нанков и т.н. Борисов е майстор на тази перфидна игра, натрупа много опит в последните години и отлично я използва за да държи ПП на по-къса или по-дълга каишка.
В същото време, той доста умно използва и атаките на президента в своя полза. В казуса със специалните служби, в който има открита война между правителството и Радев, Борисов и Пеевски не подкрепят никого. Оставят сами Киро и Денков срещу президента, като усилват войната с разни интриги, подкрепяйки ту единия, ту другия. В резултат на тази двойна игра, генерал Атанасов си хвърли оставката в комисията по сигурност, а Петков пише истерични писма на Борисов да се определи най-сетне кого подкрепя в този казус.
Тази тактика на Борисов – да клати лодката, но да я държи над водата, ще продължи докато процентите на ПП се смъкнат до поносимите 5-6% и техните избиратели разберат, че са 

заложили на грешния кон

 Според замисъла, тогава и олигарсите, които изсипаха доста пари на ПП, ще проумеят, че този проект вече е изчерпан и трябва да търсят други като Киро и Асен. Или пък направо да търсят ГЕРБ – кой знае!
И докато в тактиката на Борисов и на Пеевски има някаква логика, поведението на Киро и Асен може да се обясни само по един начин – те още не знаят, че ПП е провален проект. Помните ли как свършиха бизнес блокът на Жорж Ганчев, или РЗС на Яне Янев, или партията Лидер на олигарха Ковачки. Е, този път е по-различно - зад ПП стоят не само много пари и олигархични кръгове, но и справедливия гняв на много българи, недоволни от дългото управление на Борисов. Излъгани българи, които ще разберат накрая, че Киро и Асен са плод на старите практики във властта – да плащаш и да получаваш дял от държавната баница насреща. Нали затова двамата държаха само те да назначават министри и директори на агенции –защото трябваше да се отчитат на своите спонсори, а не на избирателите, на които обещаваха затвор за Борисов и Пеевски. 
Така се стигна до фрапиращи случаи, като със сегашния земеделски министър, който има голяма фирма за производство на колбаси и е в очевиден конфликт на интереси. Или случая с Ник Събев в предишното правителство: на него му дадоха министерство на съобщенията, въпреки че там са пощите, на които той е голям конкурент с частната си фирма. Сегашният енергиен министър Румен Радев идва от Асарел-медет, голямата частна минна компания, която е притежание на семейство Цоцоркови. Ако разровите биографията на всички министри, ще откриете ясен модел –те са по правило служители на големи спонсори на партията ПП. 
Старите практики личат и в отношението към фирмите, свързани с партийни босове. Списъкът, в който Киро и Асен бяха вмъкнали близки до свои хора фирми да усвоят парите от Плана за възстановяване и развитие, е класика в жанра. Дори ДБ се усъмни, че става дума за порочна практика и подкрепи комисия, която да следи за такива остатъци от миналото. 
Вижте и отношенията на ПП с кандидата за кмет Васил Терзиев. Очевидно изнервен от постове в мрежата на Лена, той изпусна нервите си – каза, че им 

дал много пари да си мълчат

 Това идеално се вписва в практиката у нас – кандидатите да си плащат на съответната партия, която ги издига, а после сами да се оправят както могат. 
В крайна сметка, с такива практики, ПП вървят към пълен провал и не си струва човек да ги съжалява, или пък да обвинява Борисов че се държи така с тях. Той просто използва тяхната глупост и алчност, за да прави политика – нещо което много добре умее. 
Затова и неговата тактика ще се окаже успешна накрая, а бъдещето на Киро и Асен ще зависи от това кога избирателите им ще си отворят широко очите и ще видят, че са заложили на грешния кон. Може да стане след месеци, може и догодина. Сигурен съм обаче, че когато процентите на обществено одобрение за ПП паднат до санитарния минимум, дните на това правителство, а и на ПП ще бъдат преброени.