Януш Бугайски, washingtonexaminer.com

Съвременните тенденции в политическото развитие оспорват предположението, че  копнежът за демокрация е в природата на американците.

Политическата система на САЩ стана доминирана от десния и левия популизъм, в който както националистическите, така и социалистическите идеологии целят да превърнат представителната демокрация в народна автокрация. В митологията на фашизма и комунизма на 21 век, обществеността е бомбардирана с обещания, че утопията ще остане в минало, ако политическият и икономически „истаблишмънт “ бъде свален и 

властта премине в ръцете на национални спасители

Проучвания на общественото мнение се провеждат за почти всички аспекти на политическия живот, но те рядко изследват степента на подкрепа на основните принципи на демократичната система. На най-фундаментално равнище – ще одобрят ли американците по-силно председателство, в което трите вектора на властта вече не са равнопоставени? Биха ли били готови да пожертват конституционния баланс на силите  за сметка на безспорната власт, която да взема решение, съответстващо на тяхната идеология. И дали биха се примирили с  „вертикалата на властта“* в замяна на по-бърз икономически растеж или налагането на  икономическо равенство?

През последните години няколко държави от Централна Европа бяха критикувани от американски коментатори и политици за отказ от демокрация. Но тази критика изглежда немощна заради привидно лицемерно развиващата се в Съединените щати демокрация.

Правителствата в Унгария, Полша и няколко балкански държави наложиха контрол върху съдебната система, назначавайки съдии, които подкрепят управляващите партии и техните идеологии. Някои също се стремят да използват правоприлагащите и разузнавателните структури, за да ограничават опозицията, да заглушават или неглижират  свободните медии, и да разпространяват конспиративни теории за тъмните сили и враговете на народа.
Дори най-демократично формулираните конституции не гарантират демократично управление, какъвто красноречив пример  е Русия. Американското политическо устройство също е уязвимо за манипулации от страна на амбициозни президенти, независимо от коя партия са излъчени, които могат да настояват за разширяване на своята власт. Системата съдържа 

няколко дефицита на демокрация

 и три от тях са особено проблематични: разколебаност в разделението на властите, потенциално игнориране  значението на мнозинството и задълбочаваща се поляризация на политиките.
На първо място, недостатъчно ясно е регламентирано разделението между изпълнителната и законодателната власт.
Този системен недостатък се проявява най-ясно през 70-те години на миналия век, когато президентът Ричард Никсън уволни няколко висши служители на Министерството на правосъдието за отказ да бъде прекратено разследването на злоупотребите му с власт. Служителите на правосъдието продължават да бъдат номинирани и отстранявани от президента. В резултат на това, вместо Министерство на правосъдието да бъде еманципирано от правителството и да отговаря единствено пред Конгреса, на практика се явява инструмент на изпълнителната власт, използванd за манипулации от президента.

Вторият провал на американската система се върти около списъците с резултатите от президентските избори, които не винаги отразяват вота на мнозинство от избирателите.

Президентът печели чрез Electoral College system, в която всички 50 щата изпращат представители на кандидата, спечелил най-много гласове в своя щат. Въпреки че броят на тези представители е пропорционален на избирателите във всеки щат, той не отразява точно броя на населението във всеки щат.
Рядко населено място, като Уайоминг изпраща трима избраници, докато гъстонаселени градове,  като Ню Йорк имат право само на 29 , въпреки че населението на Ню Йорк е близо 40 пъти по-голямо. Нарастващите несъответствия между действителния вот и  отразения в избирателните секции могат да поставят под въпрос легитимността на бъдещия президент и могат да дестабилизират системата, ако доверието в общественото представителство е силно разклатено.
Третият значителен дефицит на демокрация в САЩ се върти около 

крайната поляризация, която се разви в двупартийната система

Сектантската едностранчивост може да позволи това да прерасне в автократично управление на президента за сметка на едно балансирано демократично управление. И един бъдещ ляв президент популист, с мнозинство в Конгреса може да преобърне онова, което днес мнозина консерватори разглеждат като основен успех на политиката. Без широк и публично подкрепен политически център американската политика може да се движи между идеологически крайности, да отслабва националните институции и дори да издига призиви за автократично управление, опитвайки се да стабилизира нацията.

Представителните демокрации не могат да се приемат за даденост. Оцеляването им е свързано с адаптиране към социалното, икономическо, демографско и технологично развитие, за да не  мутират в автокрации. Изборите през 2020 г. в САЩ не са просто състезание между личности, платформи и политики. Те предлагат избор между различни политически системи.

* Рецентрализация на властта на президентството и федералния център. Тя се определя като „управляваща отгоре“ и води до ситуация, в която „лоялни фигури на държавата са назначени на важни позиции, за да изпълняват политически решения“

Превод: Faktor.bg