Преходът не може да бъде приключен, докато цялата пета колона на Москва не бъде разобличена и прогонена от България

Д-р Любомир Канов, bulgariaanalytica.org

В навечерието на събития, които могат да променят радикално света, от перспективата на България и нейните вътрешни процеси на безизходица се виждат следните очертания:

1. Политическата, икономическа и медийна победа в протежение на т.нар.”Преход” на полу-явното, полу-скрито съобщество на криминално-политическата класа, под ръководството на  кадрите на ДС и със съучастието на комсомолски, партийни, юридически (от КДС Симеоново), Библиотекарско-масонски ( Дончев, Гестапото, Шаренкова) и масмедийни (Пееф, Тошев, Батков, Блъсков и тям подобни), е сякаш вън от съмнение.

2. Тази "победила" класа е идеологически всеядна и даже канибалистична, определенията за нея като "дясно" и "ляво", "либерално" и "консервативно" са безмислени. Нейната идеология е разбираема единствено от гледната точка на криминалът, който търси да ограби някого чрез рекет, кражба, принуда, измама, пребиване или физическо премахване. В по-масовите случаи може да използва административно-принудителни или икономически формати за принуда. Нейната природа и възгледи могат да бъдат схванати само чрез изучаване на похватите, методите, вкусовете, естетиката, даже жаргона на углавния свят, който в Россия открай време се причислява към 

света на "блатните" и криминални "авторитети"

 В съвременна Русия, тази класа има своята еманация в лицето на кагебистко криминален "авторитет", наречен Владимир Путин.

3.  За да функционира тази класа успешно и безнаказано, е необходим определен "законов" ред, който е изцяло криминално организиран, подобно на тайните бандитски общества от типа на Камора, Ндрангета, Коза Ностра и пр. В българският вариант отчетливо се вижда влиянието и почерка на съветско-постсъветския подземен престъпен свят като Тамбовската, Либерецката, Ленинградската и други банди. Например и за руските и българските гангстери беше характерно използването на наказателни "бригади", което носталгично ги родее с бригадирският "труд " и ленинските съботници от комунистическо време. Кадровото организиране на тези престъпни образувания от самото начало на "Прехода" се води от офицери на ДС, чрез изпълнители рекрутирани предимно измежду средите на "биещите" спортове, но също и всред обикновените или по-агресивни криминали, които са били на отчет при тях или са били завербувани в съвместни криминално-милиционерски комбинации още от Живково време. Това обаче би било неосъществимо, ако на възлови места в съдебната система, (което включва прокурори, следователи и съдии ) и съответно свързани с тях "адвокати", не са разположени криминално зависими магистрати, улеснени от зле функциониращата Конституция и нелепо конструираните закони. Това дава свобода на противоречиви концепции и произволни тълкувания в съдебна зала, където справедливостта лесно става жертва в безплодни и проточени съдебни карикатури, наречени съдебни процеси. Естествено в тях участват и от едната и от другата страна "побратими" от хора с различни и често съмнителни юридически квалификации, но сходни материални интереси. Например, "юристи" получили своите звания и опит в Школата на ДС в Симеоново, са считани за завършили "Право" и работят като адвокати, прокурори или например членове на Етичната Комисия на Висшия Съдебен Съвет, вместо да излежават присъди за участие в криминалната организация ДС или за извършени престъпления срещу собствения си народ. И това е особено валидно в наистина важните и истински криминално-икономически преследвания, в които подсъдими са членове на новообразуваната политическа и бизнес “върхушка”, а техните дела се разглеждат и преценяват от кадри с въпросните квалификации.

4. Постигането на господството на криминалната класа, след известно стъписване в редиците на ДС в началните месеци след разпада на СССР, взе известно време и се осъществи в условията на

 реставрирането на Другаря-Страх, 

през периода 1989-2000 год, като най-важният елемент на новата власт на комунист-капитализма. Идеята бе проста и проверена. Страх=Власт=Пари=на повече Власт. Както е известно от историята на Съветска Русия от самото си начало Другарят или Господарят Страх, с помощта на терора, беше вграден в основите на репресивното комунистическо общество най-напред от налудни идеолози като Ленин и Троцки, а след това от най-опитни представители на революцион-криминалитета, начело с абсолютния корифей и шампион по престъпления срещу човечеството, криминалът Коба Джугашвили, наречен по-късно Сталин, който обезобрази половината свят и погуби най-добрата част на множество народи, особено руският. Започналата съвсем професионално рекомунизация и възвръщане на сталинизма в Русия след 2000 год. през маломерния, дребен бандит от Ленинград, израснал до Чекист, а понастоящем и до президент, се осъществи в условията на пасивен Запад начело с леви, слаби и морално дезориентирани политици, в чийто глави звънтяха левите заклинания на Маркузе, Мао и Маркс, набивани от университетите в лековерните им поколения през 60-70 години на миналия век от леви пропагандисти, чийто представител днес е например социалистът Бърни Сандърс. Този модел, който от мнозина се нарича олигархично-криминален, бе копиран едно към едно от Русия в България и това започна да се случва, след като краткотрайната опасност от истинска демократизация на Русия беше удавена във водка собственоръчно от самия Елцин. Това даде възможност на кагебисткия елит, временно стъписан от неуспеха на преврата на Крючков, Янаев, Пуго и прочие, да си стъпи постепенно на краката и да проведе реставрацията и ребилитацията на основния си политически инструмент- Другарят Страх. ФСБ отново зае старото място на КГБ, без да къса връзките със своите стари криминални другари от ъндъграунда, с които останаха в симбиотична връзка, организирайки неоимперският постсъветски модел с елементи на “православност” към който тръгна Русия. 

В България, където никаква лустрация и декомунизация на старите съветски агентурни мрежи и зависимости не беше допусната, установяването на криминално-олигархичен режим беше улеснена, особено в контекста на гореописаните недоразумения наречени Конституция и Съдебна система, които умишлено бяха композирани така, че да допускат произволно тълкувателно беззаконие, юридическа ненаказуемост поради давност и пр.

5. След победата на криминалната олигархия, която вече даже не беше необходимо да се преструва на изповядваща някаква политическа идеология, приемането на България в ЕС и НАТО започна все повече да се откроява като фарс или като 

умишлено инсталиране на Троянски кон,

 който да бъде задействан от "Империята" при подходящ повод с деструктивна цел. Тази роля беше рязко активизирана напоследък, когато подставените лица и партии, които до неотдавна работеха под радара на публичната видимост, се наложи да се демаскират и ясно да заявят участие в хибридната война на Путин срещу Европа и в неговите имперски конфликти и впенни действия с околните страни - Украйна, Турция, Грузия, дори Сирия. Всички, които биваха спонсорирани с руски петролни пари, като Атака, Пееф, БСП с Корнелия Нинова, ДПС, Доган, Копейкин, както и цялото библиотекарско ДС котило, включващо дори будещата недоумение в близкото минало вицепрезидент Попова и сегашният напълно откровен про-руски президент Румен Радев, АБВ с Гоце и Р. Петков, голф-социолозите, повечето от олигарсите и прочие характери, съвсем ясно откроиха публичния си профил, което се прояи в международен план още по повод кандидатурата на Бокова за ООН или в отношението им към нашествието в Крим, международните санкции и постоянните призиви за освобождаване на “колониалната” ни зависимост от ЕС, Америка и НАТО. Тяхното синхронизирано изговаряне на “опорни точки” съвпадащи с онези изговаряни от геостратегическите идеолози на Путинска Русия като Решетников, Дугин и епископът на цяла Русия Гундяев, ги разобличи като  хора, които окончателно са свалили прикриващите ги досега одежди на уж либерално, демократично, европейско и пр. мислене.

6. Това което се е случвало досега е, разбира се, отчайващо и внушава чувство за безизходица, особено състоянието на съдебната система и неуспешният опит там нещо да се промени. Достатъчно е човек да се взре в честното лице на етичния съдебен авторитет Ясен Тодоров от ВСС или Магдалинчев или да чуе какво си говорят двете съдийки Ченалова и Янева, за да изпадне в дълбоко униние. Или захласнат в оправдателните присъди на Бисеров и Батко и Братко или Масларова, или на Марио "Сапард" Николов, да не забележи меандрите и изхода от делата стещу “Октоподите”, "Килърите", Брендо и Галеви. Както и изумителния факт, че никога нито един знаков убиец или поръчител досега не е бил хванат и осъден за последния четвърт век, както и нито едно от тези десетки, ако не и стотици поръчкови убийства не е било разкрито досега. От друга страна, всеки може да бъде “сезиран” от безконтролната прокуратура, която може да разследва когото и за каквото си поиска. Това ни връща отново към основния въпрос, а именно за Царят Страх. Русия винаги се е хвалела с Цар-пушка (топ), Цар-Камбана, Цар-Бомба- 50,000,000 тона тротилов еквивалент, разпоредена от Хрушчов и вероятно променила климата на Земята, след като е взривена над Новая Земля. Сега 

Русия заплашва отново целия свят с война

 Путин, основният “продавач на страх” в света днес твърди, че ако не станат нещата както иска Русия, то и цялата Планета няма смисъл да съществува. Вероятно плаши по някакъв начин и българското правителство, което се проявява като страхливо и колебливо в този исторически момент на едновременен конфликт на Русия с Турция заради Сирия и може би Либия и с Европа и САЩ, заради Украйна. "Нека се разберат началниците там, горе!" не е достойна позиция. Макар, че онзи който знае колкото сегашният Министър-Председател, схваща как може да бъде "страхуван" всеки, не само от произволите на българската съдебна система, но и от притаили се някъде килъри, от руска агентура кръстосваща страната с шишенца “новичок” в джоба или колко лесно след мократа поръчка убийците изчезват някъде из посткагебистките лабиринти, за да не бъдат открити никога. Полоний, Рицин, куршум, чук ( а защо не и сърп?), взривяване, изхвърляне през прозореца, катастрофа с кола. Това е от 100 години насам, без да броим Царска Русия. А към това са добавени - тролове, компромат, персонална атака, НАП, убийство с вестник, убийство на репутация, професионално омаскаряване, финансов удар, измама, обсебване на собственост. Всичко е позволено в царството на мрака и безнаказаността.

7.  Но все пак, надежда има. Тя не е толкова в политическата класа или активност на България, която е близо до будна кома поради дълбокото разочарование у населението, граничещо с отвращение към упадъка на самият политически процес, нито в парализиращият робски страх, че ако се обаждаш много-много, може и да ти се случи нещо или да ти бъде инсценирана  някаква мерзост с участието на криминалитета или на полицията. Тази надежда се крепи не на сегашният вътрешно-политически пейзаж в страната, а на историческият ход на световните събития, които се развиват стремително и неотклонно извън нея. Бентът, зад който са натрупани огромни количества отходни води е пред срутване. Картината няма как да е красива, но Путинова Русия е пред прага на исторически прелом и 

разпад като Деспотия от Източен Монголски тип, 

подобна на Златната Орда. 

Самодържавието на дребното бандитче от Ленинград няма как да успее да се задържи и ще бъде отнесено от развитието на Света. Не от военни действия, а от новите информационни технологии, от екплозията на знанията и от прогреса на човечеството и науката във всичко, включително и енергетиката и добива на петрол. Самите негови поданици, младите и умните руснаци, ще го отхвърлят и ще откажат да му служат, дори няма да са нужни танкове по улиците, защото ще са безполезни срещу тях. Престъпните му съратници олигарси или поне по-умните от тях, ще преминат на другата страна и ще го оставят сам със старите сталинисти, които да го изгризат с металните си зъби и с тенекетата от медали по реверите на генералските им мундири, съхранявани в нафталина от времената на парадите по Червения Площад. Надеждата се крепи от Американския Президент, с неговите стратегически съветници, от ясните му  про-капиталистически възгледи и твърдото противопоставяне срещу политическата коректност, климатичния алармизъм и неолибералния криптомарксизъм, които се стремят да подчинят и унищожат Запада и неговата икономика посредством същото оръжие, което използва и Путин - а именно Цар Страх. Надеждата е в това скоро да бъде поставен на мястото му маломерния самодържец, с икономика по-малка от италианската, който освен нефт или газ няма какво друго да предложи на света. Америка вече е най-големият производител на фосилни горива и дори нетен износител, който не зависи от никого и не може да бъде шантажиран от ОПЕК, както в миналото. Светът се движи стремително към развръзка, поне по отношение на режима Путин.

8. За онова, което се задава след него, Ислямският Тотал, ИДИЛ, ислямският фанатизиран терор неизбежно ще стане дума и то много скоро. Но този много зловещ проблем не може да се разреши успешно в международен план, преди да слезе от сцената Путин, защото те са неразривно свързани. Както и българският проблем със заклинилият и безкраен Преход не може да бъде приключен, докато цялата Пета Колона на Москва не бъде разобличена и прогонена от България. Вярваме, че това е неизбежно и ще се случи скоро, най-вече с помощта на САЩ и ЕС и с усилията на онази част от българския народ, която не е заслепена от безнадежна русофилия.