Димитър Иванов
Случващото през последните 24 часа пред морския и софийския сарай на Ахмед Доган е важен тест за влиянието на почетния председател над електората на ДПС. Ще се окажат изглежда верни приказките на корпулентния Пеевски, че Доган и олигарсите му живеят
в измисления приказен свят на сараите
и нямат реална представа за живота навън. Очакванията бяха, че пред двете луксозни резиденции ще се съберат хиляди гневни турци и мюсюлмани, готови с телата си като матросовци да бранят имотите и рахата на шефа си. Провалиха се.
Снощи пред сарая в Росенец видяхме два три файтона хора, главно представители на местната партийна номенклатура, а пред сараите в столицата кохорта от депутати на Доган, в компанията със събратя от Столипеново. Снощи матросовецът Селим Али твърдеше, че сега са се събрали спонтанно, а днес прогнозираше, че ще се изсипят хиляди от цялата страна в Росенец.
Някак неусетно
рухна и бастионът на Доган
От живите репортажи по телевизиите пред сараите се преброиха едвам шест активисти на ДПС от Кърджалийска област, предвождани от кмета на Кирково и бившия градоначалник на Кърджали Асан Азис, който няколко последователни мандата преяжда с власт и съсипа общината. Но редовите турци и мюсюлмани ги няма пред двата сарая, като отказаха да са жив щит на един самозабравил се политик.
Така беше развенчано внушението, че моралният авторитет на Доган пред общността е непокътнат и може само за часове да събере хиляди в своя защита. Сокола и олигарсите му живееха години наред с фалшивото усещане, че преклонението и верността са естествено състояние на етноса, че веднъж и завинаги свише са получили народната любов и никой не може да им я отнеме.
Тези дни дори чухме абсурдни и смешни внушения от вечните ласкатели на Доган – че той е над всичко и над всички. Че е над Централното оперативно бюро, над Централния съвет на партията, над законите и правилата в страната. Сам по себе си е над всички органи и е по-висш орган дори и от тях. Че дори е и повече от почетен председател, тоест повече от самия себе си. Не е комично – тъжно и жалко е това депесарско безумие! Но да видим колко пари ще струва то пред Темида.
Неслучилото се политическото измерение на спора за имотите между Доган и Папазов ще отече в канала и ще остане просто като един гражданско-правен спор, който свидетелства, че нищо не е останало от моралния авторитет на шефа.
Българската възрожденска песен
„ Къде си вярната ти любов народна…“
със сигурност звучи оглушително сега в ушите на Доган. Но проблемът в случая е, че липсва искрицата любородна, която не може да разгори пламък в сърцата на младите. Тоест няма я идеологията, няма я магията, която спояваше лидера и електората в годините на прехода.
Народът цинично, в стила на почетния каза: „Късно е либе за китка“. Доган – от председател на правозащитна партия на турската и мюсюлманска общност в България, от архитект на етническия мир се превърна във властелина на порциите и архитект на партийната олигархия, която на гърба на бедния турчин и мюсюлманин предаде идеалите на общността, за да трупа и краде милиони и имоти за себе си, каквито е нямал дори и турският султан. Когато си предал хората си заради вътрешно партийната олигархия, с която си се обградил, можеш да разчиташ само на олигарсите си. Но проблемът е, че те също са мразени от общността, така услугата им става мечешка. За това
днес Доган е сам
Олигарсите и лакеите не го изваждат от самотата му, а подчертават самотата му - още по-брутално, защото са нежелани и ненавиждани от хората.
Преди седмица Доган, все пак осъзнавайки какво ще се изсипе над главата му, опита да постигне примирие с Пеевски. На предпоследното заседание на въображаемия ЦОБ покани и него, но Пеевски отказа сделка и му каза – баста, ти си крадец! Доган вече изпитва горчивия вкус на войната, в която го вкараха дерибеите му. И все пак до днес той имаше шанс да обърне мача, да демонстрира, че е народен трибун и любимец, че общността е зад него. Но в случая
няма предизвикателство пред общността за бъдещето й,
за идентичността й. Не са засегнати интересите и правата на обикновения турчин, а само на един самозабравил се султан. Заради това днес няма кой да хвърли и пет пари, за да брани сараите и личните мераци и кефа на шефа, на фона на тоталната мизерия в смесените райони, където хората бяха превърнати в крепостни и машина за печелене на избори.
Още от Лачени цървули
В Париж решават бъдещето на Европа, а Радев баламосва политическото стадо с вейпове
България от години няма своя национална доктрина, няма и свой национален идеал, които да отстоява и да и бъдат светилник в настъпващия евразийски мрак
Идиотизъм с библейски мащаби – как нарцистичният Тръмп подчини Америка на Путин
Сега президентът от Белия дом изпраща послание към всеки диктатор, всеки автократ и всеки войнолюбец по света, че суверенитетът подлежи на преговори, че нашествията може да бъдат легитимирани, че военните престъпления може да бъдат опростени, ако просто знаете как да погалите егото на този нарцисист
"Восток - дело тонкое"!
Украйна даде кредит на Вашингтон, който администрацията на Тръмп отказва да изплаща