Николай Василев

Големият капан може да щракне! Преди години Збигнев Бжежински предложи ценен анализ на последиците от терористичната атака на 11 септември: 
“Деветнайсет фанатици, не всички от които със западно образование, с нищожни финансови ресурси, хвърлиха най-мощната, най-напредналата в технологично отношение държава в паника и предизвикаха глобална политическа криза. Страничният ефект от техния акт доведе до милитаризация на американската външна политика, ускори преориентацията на Русия (...) предизвика в последна сметка разцепление между Америка и Европа, усили американската икономическа криза и промени традиционното американско определение за граждански права. Оръжието, с което те извършиха всичко това бяха просто няколко ножа за рязане на картон и готовността да жертват живота си ” (“Изборът” Обсидиан. София 2004 г.)

Терористите винаги са безмилостно жестоки. За тях човешкият живот (понякога и собственият им) не струва пукната пара. Но не рядко те са умни и пресметливи! И често постигат реакцията, която очакват.
Атаката срещу Израел на празника Йом Кипур беше страховито престъпление не само срещу Израел, но и срещу световния ред, установен след безброй войни и подобни варварски нападения, целящ постигането на мир и сигурност за всички хора по света.
Хамас искаха да убият израелци, независимо дали са войници или цивилни, мъже, жени или деца. Но те искаха и нещо друго. В отговор 

Израел да убие невинни палестинци

 Колкото повече, толкова по-щастливи ще са главатарите планирали нападението, защото знаят, че това ще разколебае общественото мнение на Запад относно подкрепата му за Израел.
Но зад Хамас надничат много по-мощни и в глобален мащаб по-опасни сили. Знаем, че Иран е доставял значима помощ за Хамас, макар да не е сигурно дали оттам са наредили нападението. Не знаем дали Русия и Китай са подстрекавали Хамас или гледат на тях като на полезни идиоти. Но демократичният Запад е вече в 

нова студена война 

с източните авторитарни и тоталитарни режими в Москва, Пекин и Техеран. 

Несвещенната коалиция от създаването на която се бои Бжежински е на път да се материализира. Сблъсъкът между нея и Запада ще се случи в горещи точки като Украйна, Израел и потенциално Тайван, но изходът от Втората студена война ще се реши в Глобалния юг. Бившият финландски премиер, днес анализатор и кандидат президент Алекс Стубс призовава за повече зачитане не само на интересите, но и на достойнството на страните от Глобалния юг от страна на Запада.
Това обаче не е лесно, защото много от страните там са брутални режими.

 Как да постъпи Западът?

 Да настоява за спазване на човешките права и да тласка режимите в орбитата на Пекин (и донякъде Москва)? Да подкрепя прозападни диктатори, които често са непопулярни? Да настоява за провеждане на демократични избори, макар да знае, че това често довежда партии като Хамас на власт?
Няма тема, която да разделя по-силно Колективния Запад и Глобалния юг от Израело-палестинския конфликт. 
За много на Запад Израел е (или поне доскоро беше )почти перфектна демокрация, която успя да интегрира и около милион араби израелски граждани. Но е напълно неспособна да намери модус вивенди с няколкото милиона палестинци в окупираните територии, които разглеждат Израел като "чуждо тяло", а много от тях искат унищожаването на еврейската държава. И нека не се лъжем. Симпатиите на милиони, може би милиарди хора от Глобалния юг са на тяхна страна! 
Няма никакво значение колко страдания народите от Глобалния юг понесоха след деколонизацията, призивите за борба с "колониализма" продължават да генерират обществена енергия. И независимо от факта, че Русия и Китай са завладели много народи по своята периферия и дори днес продължават да ги малтретират, в Глобалния юг колониализмът продължава да се разглежда като "задморска" експанзия. И за много от тях Израел е представен като "колониален проект".

След атаката Израел е длъжен да се защити, но е длъжен и 

да потърси модус вивенди с палестинците

 Трябва не просто да бъде създадена палестинска държава, но и такава, която да няма иредентистки планове спрямо Израел. Която разглежда Израел не като зло, което трябва да бъде унищожено, или в най-добрия случай, до когото някак трябва да се живее, а като партньор, който ще позволи на палестинците да имат по-добър живот!
Едва ли може да се формулира по-амбициозна задача. 

Но както Израел, така и страните, които го подкрепят трябва да мислят отвъд наказателната акция. 
Историята изобилства с примери на страни спечелили някоя война, но след това загубили мира! Хамас се опитва да вкара Израел в този капан, а Русия, Китай и Иран - целия Колективен Запад. 
Макар и рядко имаме и обратните случаи. Америка изгуби войната във Виетнам, но спечели мира. Виетнам не се оказа пионка на Москва или Пекин, а истински независима страна, която днес партнира с Колективния Запад! 
Залогът от това, което ще се случи в Газа през следващите дни и седмици е огромен! Западните лидери трябва да покажат както решителност, така и мъдрост!