Капитан I ранг о. з.  Васил Данов

Обръщението на Общоруското офицерско събрание, прието на 31 януари т. г.(виж целия текст, б.р.), което поиска оставката на Путин и се обяви против война с Украйна, надмина всички очаквания. В анализа на руските военни експерти недвусмислено е заклеймена късогледата агресивна политика на В. В. Путин, посочени са огромните заплахи, пред които кремълският режим изправя страната си, произнесена е присъдата, че след като московската хунта не е в състояние да обедини и да води към бъдещето руския народ, войната 

„остава единственото средство, чрез което може да бъде задържана антинародната власт и да бъдат запазени заграбените богатства“

 Естествено, във финала на подобно обръщение другарят В. Путин учтиво е помолен да подаде оставка.
Защо именно Общоруското офицерско събрание (ООС) и защо точно сега запасняци от различни възрасти, родове войски и видове въоръжени сили дружно надигат глас срещу могъщите главорези от КГБ?

Сблъсък на ценности

Открай време в Руската империя са мерили сили приближената до царя вътрешна стража, наричана още опричници, тайна полиция или „охранка“ и армейското офицерство, в чиито идеалистични представи Русия би трябвало и би могла да бъде цивилизована, европейска, културна, миролюбива, могъща и щедра държава. 
По-близо до истината се оказват царските копои, но завинаги свързани с най-доброто от миналото и бъдещето на страната си остават представителите на аристокрацията, на интелигенцията и на по-бедните слоеве, за които офицерският мундир не е само професионално облекло, а обичта към Родината не е предутринен пиянски брътвеж. В стиховете, песните и книгите на бялото офицерство, дало най-многобройни жертви в сраженията срещу болшевишката сган, истината е казана достоверно и красиво.
От 1991 г. насам десетки руски генерали са станали жертва на усърдно „почистване“ (“зачистка“, както казва професионалният отровител ген. Решетников). Страхът на КГБ от силата на военните се точи от преди 1953 г., когато маршал Жуков лично арестува шефа на КГБ Лаврентий Берия и го праща на разстрел преди присъдата.
Путин бе предвидил и не допусна подобни ексцеси. Затова сега уплахът на кремълските ченгета и олигарси е твърде силен. Шести ден няма отклик на откровената заповед за самоубийство, прочетена на путлеристите  от трибуната на Общоруското офицерско събрание.

Что делать?  

Др. Путин и опричниците му са в незавидна позиция. Преди броени дни НАТО и президентът на САЩ им заявиха на всеослушание, че не приемат кремълския ултиматум. Че НАТО няма да се върне към границите си отпреди 1997 г. и няма да откаже на суверенна Украйна място в своите редици.
През последните денонощия Украйна получи стотици тонове оръжие и военна техника. Колкото не е получавала от 2014 г. до днес. Съюзници като Великобритания, Франция, Нидерланция, Испания, Полша, Чехия и др. изпратиха финансова, военна помощ и обещаха да умножат подкрепата си. 

В безпрецедентна пресконференция министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин и председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Марк Мили увериха президента и гражданите на света, че Въоръжените сили на

 САЩ са в състояние с военни средства да решат проблема с Русия

 Със или без подкрепата на съюзниците.
Оттогава и Путин, и Лавров обясняват, че всъщност Русия никога не е кроила планове да напада съседна Украйна. Че врагове и недоброжелатели й приписват агресивни намерения. Че стохилядна войскова групировка три месеца мръзне и хваща болести в степите и горите по границата с Украйна, само за да придобие „полева закалка“ и „натренираност“ с цел да повиши бойните си способности. 
Но старичките танкове, бронирани машини и друга съветска/руска бойна техника ежедневно „сдават багажа“. Руски наблюдатели цитират писмата на войници и офицери до близките им, в които младите мъже се оплакват от простудни заболявания, откази и повреди на близо 40 % от техниката, бързо падаща мотивация и ескалиращо недоверие в мъдростта на държавното и военното ръководство да поставят на изпитание физическите и моралните сили на сто хиляди души, без да се решат дали да ги използват или да ги върнат по родните места.
Президентът Зеленский подписа указ, според който Въоръжените сили на Украйна трябва да бъдат увеличени с още 100 000 (сто хиляди!) души. Колкото е сегашната групировка за нахлуване, събрана от цяла Русия. Тоест, за да извърши ефективна агресия срещу Украйна, в близко бъдеще на руските въоръжени сили ще бъде необходимо да съсредоточат поне 900-хилядна въоръжена армада. Подобен контингент от достатъчно многобройни и обучени военнослужещи Путиновият режим не би могъл да събере до края на близкото десетилетие. Стига да не разчита на ядрено оръжие.
На вътрешния фронт 

положението никак не е розово

По неофициални данни от Ковид-19 досега са починали поне 1 млн. (един милион) руски граждани. Хората от малките градчета и селата не вярват на ваксината „Спутник“ и предпочитат тихо да измират далеч от социалните грижи на КГБ.
Повечето „медии“ в България продължават да ни занимават с „епохални“ постижения на руската оръжейна промишленост, с анимационни шедьоври за някакви нови „циркони“, „посейдони“ и други събратя на хитлеристкото ФАУ-2, вместо да погледнат с повече съчувствие към трагедията на нещастния, лъган и избиван руски народ.
Руската промишленост се задъхва от липсата на съвременни технологии, на квалифициран инженерно-технически персонал и на социални перспективи. Рублата удари дъното от две стотинки. Американски кораби с втечнен газ акостират на европейските брегове и скоро спекулативните цени, донесли милиарди в касите на Кремъл и на путинските олигарси, ще паднат. Без България, разбира се.

В лош момент запасните офицери нацелиха Путин с ритник в лицето

Досега две десетилетия военни и милиционери пееха дитирамби в чест на „националния лидер“ и единодушно подкрепяха авантюрите му. Какво пресече ентусиазма им?

Първо, военният професионализъм, характерен за сериозните представители на руското офицерство, не им е позволил да лъжат себе си и другите за истинското съотношение на силите между цивилизования свят и руска Евразия. Истината отдавна е трябвало да бъде казана и тя бе изречена именно сега.

Второ, патриотизмът, с който от детска възраст се гордеят почтените руски люде, се е оказал по-силен от страха от репресии, от отрицателните нагласи в зомбираното общество, от опасността авторите на посланието да бъдат наречени предатели, съглашенци и слуги на империализма. В Устава на Общоруското офицерско събрание още пред 19 години е записано, че сдружението е създадено като „независим форум на офицерския корпус за обсъждане на най-важните национални въпроси от настоящето и бъдещето на Русия“.
Какъв по-подходящ момент офицерската съвест да се произнесе по най-наболелия проблем на страната? 

Трето, не можем да отминем личността на председателя на ООС генерал-полковник о. з. Леонид Ивашов. Противоречива, сложна, изтъкана от светлини и сенки личност, 79-годишният генерал си е сложил главата в торбата, за да заеме категорична гражданска и достойна за предшествениците си офицерска позиция.
Вероятно разочарован от провалите на путиновия режим, от несбъднатите обещания и надежди, от очевидния крах на сталинските хватки на нискочелите представители на КГБ, генералът се е осмелил да удари камбаната.

Ген. Ивашов

Възможно е и Ивашов, и сподвижниците му да бъдат изкарани болни от Алцхаймер, склерозирали старци, отдавна скъсали с действителността. На някого може и да се случат застрахователни събития. Каквито станаха с генерал Лебед и с още 35-40 руски генерали.
Но в ръководството на ООС личат имената на хора, които са далеч от старческа възраст, притежават завидни професионални биографии и няма да позволят лесно да бъдат охулени и хвърлени зад решетките. И каквото и да припява кремълската пропаганда, солидна група руски офицери от запаса зашлеви на Путин звучна плесница, чието ехо ще отеква дълго в недрата на руското общество.

Както  неуспешният бунт на декабристите през 1825 г. става стартов сигнал за организирана съпротива срещу самодържавието и начало на обратно броене до февруари 1917 г., когато внуци и правнуци на избесените декабристи ще строшат гръбнака на руския царизъм.