Даниела Горчева

Истината е горчива и тя трябва да се каже.

Днешният „Свети Синод” не просто се оглавява от хора, които някога са се примирили безропотно с отредената им роля на марионетки на комунистическата власт.

Той се състои от цинични доносници, престъпили многократно и божиите, и човешките закони заради собственото си охолство.

Такива православни църкви в Източна Европа – лишени от духовен авторитет и социална роля , безпрекословно подчинени на комунистическата власт, с пречупени духовни лидери в деловите президиуми на комунистическите конгреси, е проектирал и създал чрез репресиите си Сталин в края на 40-те години на миналия век.

След като комунистическата власт отнела на Църквата правото на благотворителност и социални грижи, правото да възпитава младежи, след като отнела имотите й и подменила владиците й, оставила й 

една основна задача

Тя е записана в един правителствен документ от 1947: ”да укрепва връзките с Руската православна църква, да съдейства ежедневно и активно, щото чрез Българската православна църква България да остане постоянно и завинаги в антиимпериалистическия и демократичен лагер начело със СССР.”

И именно този кадесарски Синод от ченгета бе повторно наложен с цялата мощ на държавната власт през 2004 година по времето на министър-председателстването на Симеон Сакскобургготски, когато българската полиция по нареждане на българската прокуратура (начело с печално известния главен прокурор Никола Филчев) нахлу в стотици български храмове и изгони оттам свещенослужителите и миряните, които не желаеха (и както се вижда – с право не желаеха!) да са под духовното опекунство на облечени в раса доносници на Държавна сигурност начело с 

лъжепатриарха Максим

Така и не видяхме патриарх Максим при бедните, угнетените, болните и умиращите в самота, при онези, които не успяха да се справят в този престъпен преход и останаха без работа, без средства, дори без дом и близки.

Но на тържествени церемонии с властимащите – да, там сме го виждали. В едно взаимно легитимиране: той – някогашните войнстващи атеисти като днешни ревностни християни и мъже на държавно-православната традиция, те него – като български патриарх, върху когото сякаш не лежи петното на Тодор Живковското назначение и административното му налагане с полицейско насилие през 2004.

Както се вижда, сегашният патриарх Неофит, алиас агент "Симеонов", продължава традицията на подметка на КГБ.