Илиян Василев*

Туитърската акция на Дмитрий Рогозин и последвалото изказване на говорителя на МИД освен да окажат натиск в предстоящото договаряне за състава и характера на българското правителство, са и признание за провала в руската външна политика. Надеждите, че Русия ще съхрани лостовете си за влияние след влизането на България в НАТО и ЕС, се оказаха напразни. Никой не беше предвидил, че Путин ще стигне до открита конфронтация със Запада, при която нито едно българско правителство не може да има избор освен да изпълнява съюзническите си задължения към тези два блока.

Енергийният шлем, на който толкова много се разчиташе за схемата - политическа ориентация на Запад, икономическа зависимост на Изток - не сработи. Южен поток е блокиран.

Стремежът на Русия при предстоящите преговори за съставяне на българско правителство е да очертаят "червените линии" на своите интереси и да изолират "анти-руските" - в тълкуването на Москва - политически фактори - президент, служебни министри и най-вече подкрепящите тезите им преговарящи с ГЕРБ.

Целта е ясна - коалиция тип "Южен поток". Посланието е - или ще си запазим влиянието си в България или ще я дестабилизираме до степен тя да бъде безполезна за ЕС и НАТО, а българите да се обърнат срещу Европа.

От моята практика зная, че официалните реакции чрез МИД са обикновено балансирани и не представляват частта от която трябва да се безпокоим. Опасната част идва от активирането на неформалните канали и най-вече на местните проводници на влияние и въздействие. Затова не се очудвайте ако тези дни има засилване на дейността на традиционните политически и бизнес фактори, които да развият подадените от Москва теми за"предателствата" на президента Плевнелиев, усилени внушения за чувство на историческа вина или откровено неспокосани реакции на босове на футболни клубове, опитващи се да "ударят рамо" на Южен поток.

Няма смисъл да обръщаме прекалено голямо внимание, защото губим ценна обществена енергия. Но си струва да реагираме на недостойните обвръзки на миналите заслуги на Русия със сегашните "дългове" на съвременна България. Трябва спокойно, но твърдо 

да отстоим своето право на различие и идентичност

Тезата за "неблагодарните" българи не е нова, но досега не е изразявана с подобна арогантност. Като посланик в Москва винаги съм защитавал схващането си, че признателността на България към тогавашните руски, украински, финландски, румънски войни и техните генерали не подлежи на съмнение или уговорки. Съвременните руснаци и българи заедно трябва да бъдат в равна степен признателни към предците си. Но съвременниците не дължат нищо един на друг за миналото, а само за това което са направили в настоящето.

Всяко поколение изгражда своите мостове на общуване по които текат признателност и уважение. Ако колегите в МИД не разбират това - толкова по-зле.

Това не е урок, който се учи в късни години.

Не случайно в България не съществува спор относно признателността ни към Русия за освобождаването ни в резултат на руско-турската война. Погледнато в материален аспект - веднага след войната сме си платили за това, че са ни освободили.

Погледнато в духовен план - признателност има и ще има - независимо от вековете и правителствата. Затова тихо и безшумно се грижим да съхраним паметта за великото дело на тези знайни и незнайни воини и генерали, дошли да ни освободят.

В същото време в самата Русия много паметници на нашите общи герои се рушат, тънат в забвение или се премахват, като паметника на генерал Скобелев в Москва.

Съвременните поколения руски граждани могат само да се поучат от начина по който се грижим за паметта на руските войни у нас. Така че и тук ако има признателност, то тя не е към съвременното поколения управленци в Русия.

Лошото на историята е, че тя съхранява и примери за предателства към България от страна на Русия. Българският народ няма причина да бъде "признателен" на Русия за действията и при 

Александър Трети, при Ленин и Сталин, и през целия период на Съветския съюз

Най-вече защото вместо да се интегрираме с европейските политически, икономически и цивилизационни ценности сме били принудени да съучастваме в роден в Русия проект за глобална доминация какъвто беше "световната социалистическата система". И това без да имаме право на избор, с хиляди жертви и с цената на обезглавяване на интелектуалния и политически елит на българската нация.

Всеизвестен факт е, че няма загинал съветски войник на българска територия при нахлуването на Съветската армия, но има много българи загинали в резултат на прякото ръководство на репресиите в България, дейността на отрядите СМЕРШ и партийните комисари изпратени от Москва. И в тази сметка пасивите, ако има такива, са за наследниците на съветския тип политика в лицето на Дмитрий Рогозин и говорителя на МИД, който се възмущават от интервюто на българския президент. А той не казал нищо повече от общата констатация на цяла Европа, че Русия на Путин е агресивна страна, която не уважва своите партньори и техните интереси.

Не случайно в някои страни от постсъветското пространство отправят искове към наследника на Съветския съюз - Русия - за обезщетения и компенсации за щети в резултат наложената със сила съветска система.

В България, именно защото сме мъдър и почтен народ, предпочетохме да замълчим по темата и да гледаме напред. Замълчахме и по-много други теми - като ликвидационната квота от СИВ, която бе експроприирана от Русия, регулярните "санкции" срещу българския износ на стоки и услуги, в резултат на които днес сме на дъното по износ в сравнение с другите страни от Централна и Източна Европа.И днес продължаваме да гледаме общата картина и мълчим по редица факти и обстоятелства от двустранните отношения, по който на практика не съществува равноправие и партньорство.

Всяко поколение допълва своята страничка в историята на българо-руските отношения. Днешното не е изключение. Но отношенията между нашите народи не се свеждат само до интересите на група олигарси около президента Путин в един или няколко проекта в енергетиката. Ако днешна Русия посяга от най-близките си братя и сестри в Украйна, ако тя всекидневно се ангажира с агресивни думи и действия спрямо други нейни близки страни и народи, с които доскоро са съжителствали в рамките на една страна или система, какви изводи да си направим в България?

Не Русия, а България де факто дава ежегодно своя немалък дял от финансиране на вертикала на властта в Русия - не само защото търговският ни баланс е с тежък дефицит за нас, но и защото България е лишена от правото да купува своите енергийни ресурси на глобалния пазар и всяка година плаща на Русия монополна енергийна рента от над 5 милиарда долара!?. Не само, че не получаваме отстъпки, но плащаме и по-високи цени за природния газ и достатъчно високи цени за внесения суров нефт при ниски преработвателни такси в рафинерията. Преработвателният бизнес не е лек, но е факт, че от години ако има изобщо печалби от Лукойл, те се символични. Нямаме никаква привилегия и при цените на горивата, защото докато цените на суровия нефт спаднаха - с изчистена валутна компонента - от 7% в бензиностанциите съкращението е с малко над 1%.

По всички проекти на енергийния шлем сме в минус, като нетен резултат.

Накратко, не Русия ни дава нищо даром, 

за всичко си плащаме и то с лихви,

т.е. при отрицателен за нас платежен баланс, т.е. не Русия нас, а ние я финансираме. С посочените по-горе 5 милиарда долара можем да купим енергоресурси от други износители, без да ни поставят политически условия, или да ги вложим в местен добив. Но в продължение на години тези възможности са съзнателно блокирани.

Инвестициите на руски граждани в недвижими имоти и в туристически услуги също не са улица с еднопосочно движение, която Кремъл се стреми да използва като забранява на държавни служители да инвестират у нас. Нарастваща част от приходите в българския туристически сектор се реализират от руски компании, при затворен цикъл на добавената стойност и намаляваща остатъчна част у нас. Но това е нормално и логично и никой не прави от това въпрос.

Давали сме и ще продължаваме да даваме подслон на много емигранти от Русия - като се започне от белогвардейците, мине се през дисидентите и се завърши с гонените от режима на Путин.

Добра дума ще намерим и за негови привърженици, защото нищо не е вечно.

Атаката срещу България е не само опит за пряка намеса при формирането на следващото правителство, но и в по-общ план представлява част от стратегията на Кремъл да дискредитира традиционни дестинации за туризъм и бизнес за средния и малкия руски бизнесмен или държавен служител за да омекоти недоволството му от предстоящите ограничения върху пътувания и възможността да инвестира зад граница..

Каквото и да правят в Кремъл, обаче, България е и ще бъде привлекателно място и пристан за руските граждани и инвеститори, които искат да се спасят от несигурността и нестабилността в Русия. Без значение колко пари и усилия изразходват за да налагат Крим като задължително място за инвестиции и туризъм. И все път когато пожелаят нашите руски приятели и гости ще могат да се поклонят пред паметта на загиналите руски войни.

Рано или късно Путин ще "затегне колана" на обикновения руски граждани - ще въведе контрол върху валутните операции и ограничи свободата на придвижване. Двуцифрената инфлация и сриващата се рубла неизбежно ще родят обществено недоволство и протести, който той не може да управлява безкрайно.

Затова му трябва външен враг и външни причини за провалите му

България и българите отказват да бъдат този враг и да служат за оправдание на чужди грехове.

Газпром призна, че рекордно скъпия проект Южен поток ще стане още по-скъп, което е признак, че няма да може да си го позволи. И тъй като основната му цел бе политическа - чрез декларацията на говорителя си МИД и туитъра на Рогозин Русия търси да си осигури изход с ползи - политически дивиденти и влияние в България - без да го строи, като конвертира и насочи недоволството си в полето на историческата вина на българското правителство и блокира българския президент. Така ще успее да осигури подходяща среда за коалиция Южен поток. Не е тайна, че именно с привлечените по заръка от Москва в последния момент гласове на русофилите, основно от БСП, Атака успя да влезне в Парламента.

Надявам се българското правителство, колегите от Министерството на външните работи и българските политици да запазят добрия тон и да ориентират реакциите си по дългосрочните интереси на България и на балансираните българо-руските отношения, като съхраняваме отворените канали за комуникация с максимално широк кръг от руски политически, бизнес и културни представители извън "недоволните" от България в Москва..

Агресивността е разрушителна само когато е взаимна. Не трябва да го допускаме.

* Авторът е член на Центъра за изследване на Балканския и Черноморския регион и управляващ директор на "Иновейтив Енерджи Солюшънс". Бивш директор на "Делойт България" и посланик на България в Русия в периода 2000-2006 г. Коментарът е публикуван в личния му блог.