Първата задача на комунистите беше да избият и изравнят със земята способните, знаещите и доблестните, а след това да запълнят зеещата бездна с глупавите, подлите и бездарните

Д-р Любомир Канов, Ню Йорк

Интелигентността, таланта, доблестта и даже силата или хубостта не са разпределени поравно между хората. Обаче желанието да си по-напред от другите, да си над тях е универсално и няма никаква реална връзка или покритие с гореизброените качества. Това води до вечната нелепост и до изкривената социална уредба, където негодни и зле конструирани индивиди, поради агресивност на инстинкта си към властта или привилегиите, се опитват или са успели да са на върха, независимо че им липсват качества. Техният нагон да са отгоре обаче никога не е срещнал истински отпор. Пример за това са Живков, Ким Ир Сен, Чаушеско, политбюрата от всички държави попаднали под комунизма и неизброими легиони от малки или по-големи посредствени, тъпи и жестоки владетели, диктатори и началници през цялата човешка история. За да е възможна тази беда и да се осъществи успешно, в наше време най-много помагат идеологиите за мнимите жертви (като виктимологията и други политкоректни инструменти) и криворазбраната религия с имплицитното изискване всички да са равни в старта и в резултатите, а негодниците да са още по-равни. 

Докато истински морално правилното би било да се помага на слабите, угнетените и безпомощните, но не да с е позволява на тъпите и неспособните да са отгоре, защото всички сме уж били равни пред някакъв абстрактен и измислен ред. Такъв никъде не може да съществува сам по себе си, защото е противоестествен и води до гибел на цялото общество. Всекиму според качествата и според способностите е справедливия начин на живеене, без постоянно измисляне на различни привилегии и поощряване на така наречените "ощетени". 

Само Господ може да разпределя справедливост в състезанието на живота, а не марксистки комитет съставен по идеологически причини, който да решава кои са онеправдани и кои не в разгула на някаква самопроизволна морална диктатура. Всички знаят, ако не са свoeвременно оглупяли от пропаганда, каква форма на справедливост наложи Ленин и след него Сталин, в името на "онеправданите", както и какво сториха комунистите след 9 септември на България. Първата им работа (и винаги е била най-важната задача) беше да се избият и изравнят със земята способните, знаещите и доблестните, а след това да запълнят зеещата бездна с глупавите, подлите и бездарните, както и да се възпроизведат за сметка на по-добрите и унищожените от тях. Затова скандала с Бокова е толкова оскърбителен, защото както тя и брат й, както Станишев и цялото котило от комунистически потомци, са се подслонили под крилото на същата тази зловредна морална релативност, инфектирала от доста дълго време и западните общества, което позволява на болшевистката и левичарска квазирелигия да шествува безнаказано из света, без да бъде заклеймена и завинаги изкоренена.

Всеки незаслужен социален подарък или привилегия, всеки авантаж подарен на онези, които не са се трудили и не са достойни за него под претекста, че са "жертви" на неправилно раздадените карти на живота, е в крайна сметка антисоциален. Макар че се счита за социалистически и за единствено политически коректният. Така стои въпросът днес и с многомилионната армия от млади мъже нахлуващи от Африка и Близкия и дори по-далечен Изток, с примитивния инстинкт да получат незабавно блага и привилегии просто защото са ги поискали от Европа, защото ги нямат в техните страни и защото ги желаят - безплатни руси жени и социал, без да се налага да се трудиш. Всеки опит тези млади мъже да се смесват с действителните жертви на войните и с майките, децата и старците, е отново същото безогледно продуциране и разширяване на понятието "жертви", с чието "спасяване" може да се заемеш, възприемайки позата на морално благодетелство, близка до тази на самия Господ, но за сметка на данъкоплатците.