В памет на големия патриот и родолюбец, по повод рождения му ден — 20 ноември
Едно негово прозрение от 2017 г. предлага неочаквано обяснение за американските избори през 2026 г.
Христослав Ангелов, Вашингтон
На 20 ноември отбелязваме рождения ден на покойния Алекс Алексиев — един от най-проницателните български анализатори на американската политика и международната сигурност, работил за RAND Corporation, Hudson Institute и други влиятелни американски аналитични институции.
Алексиев ни напусна през 2019 година. Но добрите аналитични идеи имат едно забележително свойство: те могат да обясняват събития, които техните автори никога не са доживели.
Именно такъв случай ни предоставят междинните избори в Съединените щати от 3 ноември 2026 година.
Демократите постигнаха убедителна победа и спечелиха контрола над двете камари на Конгреса. Републиканската партия претърпя тежко поражение само две години след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом.
На пръв поглед това едва ли е събитие, което бихме свързали с Алексиев, известен със симпатиите си към редица политики на Тръмп.
Но именно тук се крие един любопитен интелектуален парадокс.
Прозрението на Алексиев
На 24 декември 2017 година Алексиев публикува в American Thinker статията „Democrats in Denial as Trump Triumphs“.
В нея той предлага обяснение за неспособността на американския демократически елит да разбере победата на Тръмп през 2016 година.
Според Алексиев демократите са започнали да вярват, че техните последователни изборни успехи, демографските тенденции и влиянието им върху медиите и академичните институции гарантират дълготрайното им политическо господство.
Двете президентски победи на Барак Обама са били възприети не просто като изборни успехи, а като потвърждение, че американското общество окончателно се движи в определена идеологическа посока.
Тръмп разрушава тази увереност.
Алексиев вижда проблема в неспособността на един политически елит да различава собствените си убеждения от действителните нагласи на избирателите.
Но от неговия анализ можем да извлечем и нещо по-общо.
Възможно е политическите партии да започват да подготвят бъдещите си поражения именно в момента, когато са най-убедени в историческото значение на собствените си победи.
Капанът на победителя
Нека приложим тази логика към изборите през 2024 и 2026 година.
След завръщането на Тръмп в Белия дом мнозина републикански стратези заговориха за трайно преструктуриране на американския електорат.
Подкрепата сред работническата класа, испаноезичните избиратели, младите мъже и политически независимите беше тълкувана като доказателство за формирането на нова, устойчива републиканска коалиция.
Но тук се появява възможността за същата аналитична грешка, която Алексиев беше забелязал при демократите.
Дали републиканците не объркаха временната подкрепа за определени обещания с трайно приемане на цялостната си политическа програма?
Избирателят, който подкрепя дадена партия, защото очаква по-ниски цени, по-високи доходи или по-голяма сигурност, не е непременно идеологически привърженик на всички нейни политики.
Неговата подкрепа е условна.
И ако резултатите от управлението се разминат с очакванията му, тази подкрепа може да изчезне.
Точно това разграничение се оказва особено интересно през 2026 година.
В анализа си от 6 ноември изследователите от Brookings Institution установяват, че значителна част от републиканските загуби не се обясняват просто с преминаване на избиратели към демократите.
Много разочаровани републиканци са предпочели изобщо да не гласуват.
Те не непременно са сменили убежденията си. Просто не са били достатъчно мотивирани да подкрепят партията си отново.
Това е разлика с огромно аналитично значение.
От изборна победа към политическо самозаблуждение
Тук можем да формулираме хипотеза, която не присъства в завършен вид в трудовете на Алексиев, но следва логиката на неговите наблюдения.
Да я наречем „хипотеза за погрешно разчетения изборен мандат“.
Механизмът е сравнително прост.
Една партия печели избори благодарение на широка коалиция от избиратели, обединени от различни очаквания.
Партийното ръководство обаче интерпретира победата като доказателство, че обществото е приело неговата цялостна идеологическа програма.
Увереността в този предполагаем мандат насърчава решения, които могат да надхвърлят действителните предпочитания или готовността за понасяне на разходи на част от избирателите.
Когато очакванията им не бъдат удовлетворени, част от тях се разочароват, оттеглят подкрепата си или просто престават да участват в изборите.
Така възниква любопитен парадокс:
Изборната победа може да породи самоувереност, която допринася за следващото изборно поражение.
Разбира се, това все още е хипотеза, а не доказан универсален политически закон. Необходими са данни, които да установят дали партийните лидери действително са надценили подкрепата си и дали именно тази грешка е повлияла на управленските им решения.
Но тя предлага нещо повече от обичайното обяснение, че управляващите губят избори заради инфлация, непопулярни решения или умора от властта.
Тя допуска, че погрешното разбиране на предишната победа може само по себе си да се превърне в причина за бъдещото поражение.
Алексиев и икономическите очаквания
В интервю за Faktor.bg от 13 септември 2018 година Алексиев признава историческата тенденция партията на действащия американски президент да губи позиции на междинните избори.
Но той вярва, че силните икономически резултати при първата администрация на Тръмп могат да смекчат този ефект.
Това наблюдение показва, че Алексиев не разглежда изборното поведение единствено като въпрос на идеология. Икономическите резултати и очакванията на избирателите също имат значение.
През 2026 година виждаме обратната страна на същата зависимост.
Високите разходи за живот, митническата политика и икономическите последствия от войната с Иран се превърнаха в значими фактори за общественото недоволство.
Може ли тогава да се окаже, че част от републиканските избиратели са подкрепили Тръмп през 2024 година не защото са приели цялостната му геополитическа и икономическа философия, а защото са очаквали конкретно подобрение на собствения си живот?
Изборите от 2026 година дават основания да поставим този въпрос.
Най-интересното е, че прозрението работи и в обратната посока
Алексиев беше симпатизант на редица политики на Тръмп. Затова едва ли би очаквал неговите аргументи да бъдат използвани за обяснение на толкова сериозно републиканско поражение.
Но именно тук се проявява стойността на аналитичното наследство.
Една добра идея не трябва да зависи от политическите предпочитания на своя автор.
Ако демократите са надценили трайността на подкрепата си след победите на Обама, републиканците могат да са допуснали сходна грешка след завръщането на Тръмп.
И нищо не гарантира, че след победата си през 2026 година демократите няма отново да попаднат в същия капан.
Показателно е, че само дни след изборите в Демократическата партия вече се води спор дали резултатът представлява подкрепа за по-радикална програма, или временен мандат за решаване на конкретни икономически проблеми.
С други думи, самият механизъм, който може да помогне да обясним поражението на републиканците, вече представлява предупреждение към новите победители.
Нови идеи от един незабравен геополитически анализатор
В книгата New Ideas from Dead Economists икономическите идеи продължават да живеят и да обясняват света дълго след своите създатели.
Нещо подобно можем да направим и с наследството на Алекс Алексиев.
Не е необходимо да се съгласяваме с всяка негова политическа оценка, за да открием стойност в аналитичните му прозрения.
Нито трябва да му приписваме предсказания за събития, настъпили години след смъртта му.
Но можем да развием идеите му, да ги проверяваме върху нови събития и да търсим в тях обяснения, които не са били очевидни дори за самия автор.
И ако изборите през 2026 година ни позволяват да изведем един по-общ урок от неговите наблюдения, той е следният:
Най-опасният момент за една политическа партия може да настъпи не когато губи избори, а когато започне да вярва, че вече е разбрала окончателно защо ги печели.
На 20 ноември това е подходящ начин да си спомним Алекс Алексиев — не само с думите, които е оставил, а и с новите въпроси, които неговото мислене продължава да поражда.
Още от Лачени цървули
Издайническите мимики и жестове на Путин на историческата среща в Китай
Русият президент не е налуден фанатик, знае точно какво е направил, и може би сънува как някой ден ще бъде арестуван като военнопрестъпник
Другарки и другари, недейте да плачете на чуждо умряло...
Плачете за България - да не я докараме дотам, че на Европа да й дойде до гуша от нас...време да се разбере, че няма безплатен обяд
Защо мълчите, морски хора, събуждайте се – часовникът удари 15 пъти вече!
Правителството вижда опасности само на север, юг и запад, но никога на изток - толкова ли сме приспани от политическата пропаганда, която ни залива през последните години, че сме забравили къде и от какво живеем?