Валерия Новодворская

Помните ли как в пиесата на Горки „На дъното“ старият актьор в мизерния приют за бедни, цитирайки Беранже, изрича девиза на руската интелигенция: Господа, ако светът не може да намери път към правдата, да отдадем чест на безумеца, който ще донесе на човечеството златен сън“.

Това е много типично за нас. На руската интелигенция и е малко да има справедливост чрез правото, тоест, равенство пред закона на всички, малко й е и хуманизмът. На руската интелигенция и е нужна Истината и тя да е с главна буква, освен това да е Свещена, и освен това тук, на тази грешна Земя. Тоест, утопия. 

А значи трябва да се намерят и безумците, които вместо реален живот, да дадат на хората „златния сън“. Макар и за кратко.

Намериха се!

И сънят беше почти летаргия, но събуждането беше ужасно….

На сцената вече се беше появил режисьорът: съсредоточен, неумолим, лишен от жалост и емоции, пресмятащ всичко, като бездушна машина….

Не се намери Спасител за Русия…. Не се намери Спасител, но дойде Антихристът, Демиург на Ада, в който той успешно, а може би необратимо, превърна Русия. Толкова необратимо, че над Кремъл още греят червените петолъчки, като визитна картичка на абсолютното Зло, а самият Демиург лежи в своята пирамида на главния площад на страната ни.

Той, Владимир Улянов – фанатик, разрушител, движен от чувството на отмъщение и смразяващия патос на утопизма. Аватарът на Злото.

Няма друга историческа фигура, спрямо която така да са се заблуждавали съвременниците, потомците, историците, писателите, политиците. Донякъде можем да разберем горките комунисти, попаднали в сталинския ад, които от мъка и беди си въобразиха, че при Ленин би им било по-добре.

Така се появяват редица

митове: за това, че Сталин е извратил Ленин, 

за „добрия чичко Ленин“, за „социализма с човешко лице“, които той уж планирал и в който искрено вярваха Горби, Дубчек, дори и Оруел през 30-те години.

Сталин е чудовище, но той построи своите концлагери не на празно място. Ленин му беше подготвил много добри основи.

Недоучилият Сталин, с миналото му на семинарист и бандит, на когото се подиграваха марксистите в Париж, не би могъл да унищожи цивилизацията на 1/6 част от сушата.

Сталин би съумял да съхрани дяволското дърво на Утопия и да го пренесе през революцията от 1905 година, войната от 1914 година, Февруарската революция, Гражданската война, НЕП и Рапало.

Ленин е най-добрият, ученик на Макиавели и всички топли спомени за добрия чичко са напълно лъжливо.

И в конфликта си със Сталин той съвсем не е Архангел Михаил, който се бори с Нечистия.

Ленин и никой друг е казал най-злокобната фраза: „Нравствено е това, което съдейства за победата на комунизма“.

И тази пандемия на злото продължава десетилетия: всички жертви в Китай, Камбоджа, Лаос, испанската гражданска война, комунистическите „революции“ в Африка и Латинска Америка, половината (като минимум) отговорност за Втората световна война, всички нещастия, екзекуции, изтезания и въстания в Източна Европа – цялото това 

световно Зло тръгва от страшните таланти на Владимир Илич

Истинският майстор на разрухата е той, Сталин е само неговият мрачен чирак. И дяволът има ученици, но Адът трябва да бъде построен. Така, че попадналите в него, да нямат утеха.

Ленин е бил рядко съчетание на умна и пресметлива глава, безжалостно сърце и ръце, които за разлика от Пилат Понтийски, никога не се е опитвал да умие от греха. От 1917 година до края на живота си във всяка втора статия на Ленин се съдържат призиви към терор. Той иска кръв спокойно, като колбасар, който приготвя кървавица. И дори в последните си писма и документи, написани на смъртния му одър, той настоява за същото - за кръв и смърт.

Стоманената, хипнотична воля, огромният интелект, фанатизмът и цинизмъта, дарбата на политик и демагог – всичко това прави от Ленин безусловен, харизматичен лидер.

За нещастие той не се е нуждаел от власт, пари, слава. Иначе той не би започнал да осакатява и унищожава Русия, а би се „назначил“ за президент и да управлява до смъртта си.

Той се е нуждаел от Утопия. Десетките милиони живи, топли хора, умрели от глад заради него в Гражданската война, в затворите, просто са му пречели да строи тази Утопия. Той не е бил садист като Сталин, не се наслаждавал на мъките на жертвите си.

Всичко било много по-лошо. Ленин възприемал хората абстрактно, като функция. За него и убийствата трябвало да бъдат „функционални“. Те не му били интересни. Той възприемал хората абстрактно, като „функция“.

„Колкото повече представители на реакционното духовенство и реакционната буржоазия успеем да разстреляме, толкова по-добре. Трябва точно сега да дадем да се разберат, така, че да не посмеят и да си помислят за някаква съпротива десетилетия напред“ (Изказване на Ленин пред Политбюро на 19 март 1922 г.)

В своите трудове той се подиграва и задрасква всичко човешко, заради неговата „нефункционалност“ или несъответствие на лениновата Утопия. Ленин цинично и откровено обяснява в текстовете си как да бъде смачкана Русия, и оставя практически наръчник за всеки автократ и строител на тоталитарна държава.

Ленин създава партия-фаланга, партия-нож, която да може да проникне във всяко общество и да унищожи „буржоазната“ цивилизация.

Той, за разлика от император Николай II, Гумильов и останалите романтици, прекрасно разбирал до какво ще доведе войната. Той е бил най-успешният провокатор в историята на света. Ленин е бил готов за това да превърне „империалистическата“ война в гражданска.

По злата воля на този човек, който разбирал, че войната е в задънена улица, че французите ще използват „руските овце“ за своите цели, че окопите деморализират войниците, че винтовка в ръцете на вчерашния селянин е страшна сила, започва страховитата разруха.

Той, който дори не е разбирал смисъла на думите „чест“ и „Родина“, ползвайки се от помощта на германския генерален щаб, пристига в Русия с пломбиран вагон.

„Властта на болшевиките в Москва е подкрепена единствено от латишките батальони. Аз все още се опитвам да противодействам на усилията на съюзниците и да подкрепям болшевиките. Но ще съм признателен ако получа инструкции, дали общото състояние оправдава харченето на големи суми“ (Писмо на посланика в Русия граф фон Мирбах до канцлера на Германия.)

„Моля, харчете големи суми, защото в наш интерес е болшевиките да остана на власт. Фондовете на Рицлер са на ваше разположение. Ако са необходими още пари, моля, телеграфирайте, колко“.(Отговорът на германския външен министър фон Кюлман до фон Мирбах.)

Осем месеца, преди Октомврийския преврат, Ленин създава силови структури (Червената гвардия, Съветите на войнишките и моряшките депутати, както и Работническо-селските съветски депутати).

С какво печели Ленин? Той не е близък до нито една от националните традиции: нито със славянската, нито със скандинавската, нито с Дивото поле, нито с Ордата, нито с византийската традиция. 

Истински invitro човек

А срещу Русия той хвърля дивите сили и разюзданата мощ на двете чергарски, хищнически традиции: Дивото поле и Ордата.

Скитници, пияници, лумпени, бандити, престъпници, идейни анархисти, поети на бунта, селски ратаи, неудачници – цялата тази армия била въоръжена от Ленин и хвърлена срещу работещите, заможни и успешни хора.

Ленин успява да се справи с опасната стихия на разпада, неутрализира с лъжи и обещания интелигенцията и дори успява да накара тези безотговорни идеалисти да работят за него (Маяковски, Максим Горький, Есенин, Багрицки; маса художници и архитекти).

Да дадеш чуждата земя на селяните, а после да им вземеш и последното зърно, да предадеш на германцине Украйна, за да сключиш неизгодния Брестки мирен договор, да смачкаш независима Грузия, за да я принудиш да влезе в СССР, а Полша и Финландия да ги оставиш да станат независими, защото са прекалено голям залък: в тези парадокси е същинският Ленин.

Релативист и реалист, но всичко за целите на Утопия. А ако хората не са в състояние са се превърнат в ангели, то тогава трябва да им се отрежат краката, да не би да отлетят.

Не отлетяха, превърнаха се в уроди и инвалиди, и досега пълзят на сакатите си нозе. В свят, създаден от антихриста не може по друг начин. Политическият и социалният геноцид стават практика, превръщат се в бит на Русия и така е и до днес.

„Приказките за равенство, за свобода и демокрация в сегашната обстановка са глупост… Още през 1918 година заявих, че е необходима еднолична власт, необходимост да се признаят диктаторски пълномощия на едно лице от гледна точка на провеждането на съветските идеи. Всякакви речи за равноправие са излишни.(В.И.Ленин. Събр. съч. т.30.)

И започват разстрелите, стотици хиляди учени, студенти, предприемачи, земевладелци, банкери, богати селяни, протестиращи или просто инакомислещи.

Изтребват монаси и свещеници до крак, в Бяло море потопяват баржи, натоварени с руски офицери.

А работниците, селяните и съмишлениците от бедната интелигенция – учители, лекари, инженери – можело да поживеят още малко, но само 

ако се съгласят да работят за победителите

„Съдът не трябва да отстрани терора, да обещаваме това би било самозалъгване и лъжа. Съдът трябва да узакони и осигури терора принципно, ясно, без украсяване и лавиране“. (В.И.Ленин. Събр. съч. т. 27)

„Трява да започне масов, безпощаден терор срещу кулаците, поповете и белогвардейците, съмнителните да се затварят в концлагери“ (В.И.Ленин. Събр. съч. т. 29.)

Числото на звяра се оказа не 666, а 1917.

Ленин предвижда всички: създава постмодерната Инквизиця– ВЧК, психологията на обсадената крепост, вечното търсене, а ако не намериш, то и създаването на врагове, зомбирането, програмиране на масовото съзнание към Зло и Абсурд.

Ленин захвърли Русия в третото хилядолетие преди Рождество Христово. С пирамидите, живия бог, който и до днес лежи в нея, с робството и презрението към обикновените хора.

И, ако си сложим ръка на сърцето, можем ли да си кажем, че сме се избавили от Ленин, проклет да е!

Превод:Faktor.bg

В галерия: Валерия Новодворская