Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Милите ми руснаци!

Те са най-красивите, умни и добродетелни хора на света. Те са най-добре подготвените спортисти, най-великите музиканти, най-талантливите художници, писатели, актьори и режисьори. Те са най-миролюбивата, хуманна и всеотдайна нация, която безкористно помага на всички хора и народи. Те са всичко това и още много.

Само дето никой не им го признава! Мразят ги всички, унижават ги, тъпчат ги. Това е непоносимо.

Ето защо е измислена водката точно в Русия – за да има в какво руснаците да давят мъката си, породена от световната конспирация за премълчаване и дори отричане на присъщите им достойнства.

Последните примери за прояви на

черна неблагодарност

от страна на гадния свят към горката Русия са особено показателни.

Да вземат, моля ви се, да не дадат наградата на Евровизия на руския човек, а на някаква си украинка. Че те украинците дори не са нация, те са малоруси, което ще рече – чисти руси, ама по-малки от руските руси. И затова Кремъл има право да им дърпа ушите в Донбас и да им краде Крим от Крим, не за друго. Но пак, ако забелязвате, го прави нежно и полека, де, с цялата любов на баткото към малчугана – не ги изтребва наведнъж като през Голодомор.

Но все пак, как е възможно руската пропагандна машина - най-великата пропагандна машина в света, вече изпреварила дори гьобелсовата - да вложи толкова пари в своя човек на Евровизия, а Европа да не го признае за най-добър в песенно отношение. Ето, един абсолютно безпристрастен български комсомолски поет с китара, Мишо Белчев, го призна, обаче останалите мръсници – не.

Да се чуди човек какво прави великата Рус в тази нещастна европейска надпревара, защо още ходи да ги ощастливява с присъствието си…..

А какво да кажем за баскетболния мач на великия отбор ЦСКА - Москва срещу жалкия „Фенербахче” от Истанбул. Руската армия срещу някаква си турска „светла градина”. Голям праз! Че кой го е грижа, дето тия са си осветили кварталната градинка, в Москва като са тъмни, да не би на хората да им е зле, просто минават оттам само денем.

Ама какво да говорим. Комплотът срещу московските армейци стигна дотам, че ако не бяха съдиите да съдействат като разумни хора за крайната победа на руското оръжие срещу турското, това можеше да се превърне в поредната унизителна загуба. Още един свален самолет, образно казано. Защото точно такъв е случаят, нищо, че някои говорят за баскетбол, то се знае за какво става дума.

Върхът на световното антируско нахалство

обаче бе достигнат преди седмица с активирането на натовския противоракетен щит в базата Девеселу, Румъния. Казвал съм ви, граждани, че НАТО е агресивна организация и ето поредното доказателство – тези типове имат наглостта да искат да се защитават от Русия.

Самоотвержено им реагира Владимир Комоедов, шеф на комисията по отбрана в долната камара на руския парламент: „Това за нас е пряка заплаха…..Освен радари, те ще разположат и противоракетни системи…..Системата е насочена не срещу Иран, а срещу Русия и нейния ядрен потенциал”.
Долна измет, да заплашват те ядрения потенциал на Русия! Че през последните години него дори отчайващата руска бедност и пълно безхаберие, огромната корупция в армията и политическият авантюризъм на управляващата клика в Кремъл не успяха да го заплашат, а сега - някакво си НАТО. Е, САЩ, разбира се - защото те европейците иначе сами са неспособни да защитят и жените си от мигрантите, а още шават само заради ястребите от Пентагона.

Не казвам, че Владимир Комоедов реагира истерично, а казвам самоотвержено, граждани, защото той сигурно ще попадне в някой забранителен списък и няма да може да пътува из Европа, горкият. Но въпреки това бившият кримски адмирал се противопостави на натовските козни.
Така че - хак им е на европейците решението да бъдат въведени нови ограничения от руска страна за пътуване. Вярно, както и по времето на любимия СССР, ограниченията засягат не европейците, а самите руснаци – но хак им е точно на европейците. Защото сега руснаците нито имот на Ривиерата ще могат да си купят, нито дечицата в Лондон да посетят, нито далаверка с оръжие в Австрия или Швейцария да договорят – което означава, че руските пари няма да отиват в Европа, а ще си стоят в Русия.

Какво по-хубаво от това – ще служат за обновяване и развитие на руската армия, а не на европейското благоденствие!

Но ето, че в цялата тази работа с гадния и постоянно зяпнал срещу Русия свят, за Кремъл има все пак една утеха – ние, българите разбираме руснаците, обичаме си ги, почитаме си ги като двойни освободители и, въпреки постоянните им капризи, правим всичко възможно да им угодим, ако и това да е в пълно противоречие с нашите собствени интереси.

Не знам откъде ни дойде тази сляпа любов до главите!

Тоест, знам, но е много дълго за разказване. Пък и всички вие също знаете, но не ви пука май…..

Но пак конкретни примери. Последните политически развития в България са ясно доказателство, че Русия прегрупира своята пета колона тук и съвсем сериозно се кани да си възвърне ле-е-еко поизгубените възможности да управлява, тоест, да прави каквото си иска на европейската българска територия.

С избора на Корнелия Нинова за шеф на БСП, начело на тази партия се завърна най-алчният, а оттам и най-активен руски слугинаж в лицето на другаря Румен Овчаров и отбор юнаци. Те на бърза ръка ще заместят овехтелия идеологически слугинаж на Миков, който беше не по-малко верен на Москва, но недостатъчно ефективен, за да защити руския интерес.

Едва дочакал тази промяна, агент Гоце понамести възголемия руски енергиен шлем на главата си и тутакси напусна управляващата коалиция. А сламеното му човече Калфин веднага започна да замеря БСП с оферти за диалог и разбирателство на левицата.

Греши Бойко Борисов като нарича Калфин свой приятел, защото същества като Калфин нямат приятели. Те са такива природни творения, че нямат дори и врагове. Имат само началници, на които се подчиняват дословно.

Външен министър при Станишев, `ми да; вицепремиер при Борисов, ОК; евродепутат, йес, сър; защитник на Русия, ами защитник, иначе ще има – ну, пагади. Всичко това го може човекът едновременно и без да вижда противоречие между ролите си.

Като деца на такива морално меки китки в махалата им викахме плазмодии, ама сега тази дума е вече позабравена, защото плазмодиите дойдоха на власт.

Към очертаващата се престъпна комбина БСП-АБВ веднага танцово пристъпи и ДПС. Те пък се чувстват донякъде заплашени от ДОСТ на Местан и побързаха да направят заявка за реинкарнация на любимата им Тройна коалиция в нови одежди. Първанов от своя страна не отрече тази възможност, напротив, посрещна я с радост. Само добави, че към бъдещо образувание трябва да се присъедини и някаква, неназована засега, патриотична сила.

Това от една страна е правилно. Чисто руската тройна коалиция АБВ, БСП и ДПС, има нужда за цвят, аромат и заблуда на избирателя от щипка български патриотизъм. Обаче откъде ще го вземе? Ако ще приобщават пак патриота Волен, мерси, пиесата вече сме я играли и знаем, че всичко е на ужким. А друг няма, пък и не може да има.

Проблемът е следният – ако някой български патриот, който се препоръчва за истински такъв, да речем юнаците от ПФ, се присъедини към тази продажна троица, това веднага го превръща в истински руски патриот.

Няма средно положение. И няма връщане.

Но те са упорити. И знаете ли какво, ако се напънат – което ще стане, след като посланик Исаков им натрие сол на главата – АБВ, БСП и ДПС още на президентските избори могат да направят

голяма беля

В смисъл, ако съберат общо около 25 процента подкрепа, при избирателна активност 60-65 на сто това ще означава около 40 процента от реалните гласове. На първи тур. А при хаотичния вид, в който се намира десницата, тази база на нашенските червени националсоциалисти може да се окаже твърде солидна за успех на втория тур.

Не вярвам, че точно така ще стане, но се притеснявам да не стане.

И тогава, с президент като Калфин или друго подобно създание начело, България ще се върне към леко позагубената си позиция на руски троянски кон. И композиторите ни без притеснение ще гласуват само за руските песни на Евровизия, съдиите ни ще свирят винаги за руските отбори, а пилотите ни няма да свалят руски самолети, дори ако те, за кураж на петата колона, литнат над самата София.
Обичаме си ние руснаците и това е! Толкова ги обичаме, че чак на мен ми е мъка - защо ли пък никой друг не ги обича.