Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Новият български президент Румен Радев отиде на първо посещение в Брюксел. Това е добра новина – щото можеше и в Москва да отиде. Кой би го спрял, освен самите руснаци?

Отиде в Брюксел с военен самолет, което не е толкова добра новина. Но все пак отиде с италиански бомбардировач, не с руски изтребител, както уж на шега го посъветва Антон Кутев. А това е утеха, макар частична. Да не говорим каква реклама е за италианците…..

И въпреки, че в Брюксел Радев изтърси невероятната глупост, че „отбранителният потенциална НАТО трябва да върви ръка в ръка с Русия”, все пак не постави ребром въпроса за необходимостта да бъдат свалени незабавно санкциите срещу Русия. Което пък е изключително лоша новина, но само за онези, които смятат, че той непременно би трябвало да го постави.

Последните са невероятни тъпанари, защото не схващат нещо съвършено просто от глобалната игра – че в тези мътни времена, когато цял Кремъл и неговите руски околности са на нокти в очакване Путин и Тръмп „да се разберат”

как Америка и Русия ще си поделят света,

няма начин дори Русия да прави политика, като върви с рогата напред.

Не за друго, ами защото всяко неразумно движение с въпросните рога може да даде шанс на Тръмп да надуши с прочутия си бизнес нюх, че руснаците го работят, а това пък да го доведе до изпадане в бяс и отказ от сделката.

Така смятат самите руснаци, де. Затова, ако забелязвате, от известно време насам те леко са кротнали - поне не размахват толкова силно и публично словесни и реални тояги в близките си околности и не пращат „Адмирал Кузнецов” във войнствена ПР-акция да пуфка гъст дим по далечни морета и океани. И аз мисля, че това тяхно поведение на снишаване трябва да бъде поощрявано, стимулирано, поддържано с всички средства.

Не знам дали идиотите в България, които смятат обратното - че всички ние трябва да се снишаваме пред Русия, разчитат последното изречение достатъчно ясно и го разбират правилно, така че специално за тях го повтарям: за да има истински мир по света,

Русия трябва да се снишава

или да бъде снишена - пред всички останали.

Това значи, че Русия трябва да бъде натикана в собствения си отровен сос и оставена да се дави в него.

Само тогава ще мирясат разните „терористи”, които, независимо леви или десни, ислямски или християнски, червени, сини или пембени, по един или друг начин, оказва се, винаги свършват работата в полза на Кремъл. Само тогава, останали без здравата си руска опора, диктаторските режими по света бързо ще рухнат и ще спрат да угнетяват и избиват милиони невинни хора или да заплашват човечеството с ядрен апокалипсис. И само тогава ООН например ще започне да функционира както е замислена - ефективна световна организация, която решава проблемите чрез диалог и добра воля, а не чрез шпионски интриги, зъбене и показване на мускули.

Сигурен съм, че в САЩ, включително в самия екип на Доналд Тръмп, има хора умни, които вероятно вече му обясняват с исторически примери и актуални доказателства, че през последните малко повече от 250 години, от времето на Екатерина Велика насам, Русия, руската политика, руската агресивност и руската наглост, винаги са били главен проблем на света и никога – част от решението на този проблем.

И като казвам „никога”, имам предвид включително руското участие в двете най-значими победи на доброто над злото, победите над Наполеон и Хитлер. И в двата тези случая Русия се оказва на страната на доброто не поради своята вродена или придобита любов към свободата и демокрацията или поради принципната си добродетелност, а само защото с другото зло не успяват междувременно да си съгласуват лакомиите и да се сдушат напълно.

Така стоят нещата. И всеки го знае. Друг е въпросът кой го признава или защо не го признава.

Така де, като опитваш да се съюзиш с дявола срещу дявола, неизбежно и на теб ти поникват рогца, тук-там се появяват снопчета черна козина, а понякога отзад ти напъпва и лека опашка – с която не може да се замете нищо, но за сметка на това си личи отдалече, трудно се скрива.

Но да се върнем към нашите чисто български нещастия. По всичко личи, че Румен Радев ще се държи достатъчно прилично пред ЕС и НАТО, докато руските надежди за договорка с Тръмп рухнат безвъзвратно и окончателно. Те със сигурност ще рухнат, но не е ясно кога ще стане това, така че не може и да се каже със сигурност докога точно Румен Радев ще се държи достатъчно прилично пред ЕС и НАТО.

Иначе във вътрешен план той вече се разпаса, като повери властта на придворната камарила блюдолизци, които доскоро се снишаваха по кьошетата, за да не бъдат бити от дълбоко признателния български народ. Както и на шепа експерти, чиято експертиза е известна само на онези, които експертно ги кукловодят.

Не знам дали би могло да има по-лош служебен премиер от Огнян Герджиков. Може би Близнашки сам по себе си беше по-лош - обаче пък при него поне в самия екип имаше неколцина читави хора. А тук всички сякаш са

зайчета, извадени от цилиндъра на фокусник

Сещате се, имам предвид оня фокусник, който вече близо 30 години преход ни стиска за гръцмуля до задушаване. Като в случая дори не желая да си спомня какво ни правеше преди това.

Така или иначе, това правителство е за два месеца и ще отмине, каквото и да стори. По-същественият въпрос обаче е какво става после.

Ако последните известни социологически проучвания са поне донякъде точни и ако до изборите в българското общество не се случи нещо необичайно - някакъв внезапен взрив на разум в колективното ни подсъзнание, който да предизвика светкавична преориентация към принципите на демокрацията и свободата - то нещата в близък, а и в средносрочен план, изглеждат доста зле.

Имам предвид, че наличието на пет-шест партии в следващия парламент, които са практически същите като сегашните, при почти изравнени сили на ГЕРБ и БСП, може да роди всякакви политически изчадия, но не стабилно и умно управление, което да е адекватно на външните и вътрешни предизвикателства.

Да, някои наблюдатели, предимно свързани с левицата, често подмятат възможността за тъй наречената „голяма коалиция” по германски модел между двете основни формации.

Но, първо, в Германия подобна коалиция сработи само заради силните демократични традиции в страната и способността на немците да са разумни и диалогични. Второ, видно е, че дори там голямата коалиция не работи добре. И трето – ако в България се стигне до прегръдка ГЕРБ-БСП, това ще е само на базата на някакъв чудовищен пазарлък, който ще довърши страната.

Е, не, че е лошо да я закрием най-после тази наша България и да я съградим изцяло наново, но след като ни прегази една такава „голяма коалиция”, помнете ми думата – няма да имаме не само с какво да съграждаме, но дори и какво да закриваме.

Та затова смятам, че ни предстои близко бъдеще, изпълнено с

избори до дупка

Или поне докато ни дойде акълът в главата.

Но това е светлият вариант за близкото бъдеще.

Тъмният е да си назначим пак да ни управлява нещо голямо и грозно като всички досегашни комунистически правителства, независимо под каква маска се явяват. Или нещо политически невъзможно като доскорошния коктейл от псевдо центристки и псевдо десни елементи, в прегръдка с истински руски комунисти и псевдо български патриоти.

Разбира се, че подобно генно модифицирано чудовище няма как да оцелее дълго. Нито да даде добър плод.

Обаче истината е, че, каквото и да се случи на предстоящите извънредни избори, то ще е добре дошло за Румен Радев, който може да заеме печелившата позиция да бъде „глас на разума и волята”.

Дали той като човек /защото още не е политик/ е способен да се справи, е друг въпрос. Дали кукловодите ще го оставят, поне на първо време, да работи за личния си имидж повече, отколкото за техния интерес, е още по-друг. Важното обаче е, че в този точно момент ситуацията изглежда, сякаш Румен Радев държи най-добрите козове в ръце. Как ще ги разиграе, ще можем да прогнозираме далеч по-сигурно, като видим как се държи той и какви са резултатите от първия му публичен контакт с Кремъл.

Защото в Брюксел е лесно да пристигнеш с бомбардировач. Трудното е да кацнеш с него в Москва.