Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

„Русия има цивилизационна мисия, а мисията на България е да помага на Русия да я изпълни” – мъдро ни поучаваше в едно интервю великият генерал от КГБ Леонид Решетников.

Разбира се, самото съществуване на феномена „руска цивилизационна мисия” не е новина. Аз лично винаги съм смятал, че да се напиеш, докато говориш глупости, не е особено постижение на човешката цивилизация, но може пък руската мисия да не се състои точно в това, тайнствеността, която обвива нейната истинска същност, е наистина голяма.

Да, най-великите руски писатели иронизират този фантазиен имперски феномен вече близо 200 години - като започнеш от Пушкин, минеш през Гогол, Чехов и Достоевски, после през Булгаков, Илф и Петров, та стигнеш до Веничка Ерофеев. Неслучайно обаче те третират не една ясна същност, а различни възможни аспекти на тази мисия, тъй като и сами не знаят в какво се състои тя.

Още по-сатирична става работата обаче, щом за мисията заговорят съвсем сериозно не само Решетников, а и други високо уважавани в обществото хора – Жириновски, Дугин, дори самият всеправославен император Путин и неговия предан външно-политически пророк Лавров.

Все пак тези дни май се повдигна смокиновото листо над част от съдържанието на споменатата мисия – най-модерната нейна част, онази, типична за

героите на нашето, путиновското време

Доколкото схващам, основната цивилизационна идея на Русия в момента се състои в това целият свят да научи хубавата руска дума „боярышник”, която означава „глог”.

Да, в ерата на човешкия геном, квантовата физика и виртуалното пространство, Русия е открила трънките и глогинките - и самоотвержено иска да ни ги пробута.

И нищо, че за целта вече загинаха 80 души в Иркутск, какво са човешките жертви за една страна, която наистина разбира от мисии. И един режим, който наистина разбира от цивилизации, щото сам по себе си е адски цивилизован.

Само че за цялото човечество пак си остава загадка – защо, след като майсторите в Иркутск създават една чиста и пивка глогинкова водка с метилов спирт, добавят антифриз и препарат за ароматизиране на вани. Не съм специалист, но по пътя на логиката вървя към идеята, че ако вместо това бяха добавили препарат за почистване на канали, всичко щеше да е наред – нали той лесно, бързо и почти без повреди може да изведе навън всякакви боклуци от кое да е тяло.

Добре, де, хванахте ме, това вече ще да е поради типичното руско невежество. Освен ако не е наистина

поредната диверсия на мръсния империализъм,

както се намекна от най-високо място.

Но се чудя също защо им е на руснаците изобщо да ни шашкат с новата си глогинкова, след като и без това правят най-хубавата в света – прочутата „Табуреткова”. Нали съм ви казвал рецептата? Взимаш стара табуретка, по възможност никога непочиствана, слагаш я в леген и започваш да изливаш спирт отгоре. Спиртът се прецежда бавно през седалката и когато изтече в легена, вече е придобил неповторимия аромат на столетни мръсни задници. После само бутилираш и продаваш. Наздраве!

Напълно неясно остава обаче какво е пил руският военен министър Шойгу, та онзи ден да вземе, моля ви се, да се оплаква публично, че британците считат Русия за враг – дотам, че при техните армейски учения „противникът” носи руски униформи и е въоръжен с руски оръжия?

Очевидно в този момент въпросният Шойгу не е пил чиста табуреткова, граждани, а някакво менте. Табуретковата със сигурност просветлява ума и дава здрави опори в живота, докато тук сме свидетели да се проявява обикновена простотия.

Че кого да считат британците за враг, бе, г-н министър, ако не Русия? Сандвичевите острови ли? Ами нали вашите самолети летят предизвикателно по всичките британски граници, макар да нямат никаква работа там. Нали тъй нареченият ви „самолетоносач” изпафка неотдавна през English channel, та върна в Лондон споменът за смог, невиждан от времето на Шерлок Холмс насам.

Горкият Шойгу, той иска не само да не го мразят, задето е такъв, какъвто е, а и да го обичат. Ама ментетата дотам размекват човека.

Какво ли обаче размекна самия император Владимир Путин, та той пък започна плач да плаче за състоянието на САЩ и да предупреждава американците, че „Рузвелт би се обърнал в гроба, ако види Америка днес”.

Естествено, това е поредната руска хибридна атака срещу Демократическата партия. Сега това е на мода. Иначе през 80-те, когато Рейгън идваше на власт, руснаците си скъсаха задниците да громят републиканците. После вече нямаха сили да ги громят.

А сега пък са срещу демократите - но за мен е твърде неясно защо. Нали именно управлението на демократа Обама осигури на Путин такива възможности да разгърне по света

рашистката си „цивилизационна” мисия,

каквито Брежнев не е сънувал. Или това е поредният пример за верността на принципа – няма добро ненаказано.

Обаче от друга страна в същото изказване Путин се подмазва здраво на Тръмп и републиканците. „Във факта, че /37 на сто от – бел. а./ републиканците в САЩ симпатизират на руския президент, виждам признаци, че те имат едни и същи идеи за структурата на света и за ценностите с нас. Това е подходяща предпоставка за изграждане на добри отношения” – твърди Путин.
Горкият, той не си дава сметка, че тази ситуация е отдавна известна. Да отвори първата част на филма от 80-те „Голо оръжие” и още в началната сценка ще види изобразена едно към едно ситуацията, на която се радва, но с тогавашните герои. Там на една маса седят руснака Михаил Горбачов, палестинеца Ясер Арафат, иракчанина Саддам Хюсеин, либиеца Муамар Кадафи и иранецът айятоллах Хомейни и обсъждат поредните си терористични атаки срещу гадните САЩ. А между това Горбачов възторжено им обяснява колко жалки и наивни са американците с тяхната демокрация - така повярвали в неговата „перестройка”, че рейтингът му сред тях е почти колкото на самия им президент.

Е, и Путин сега – радва се на рейтинга си в САЩ през деня, докато през нощта пие водка с новите поколения терористи и крои планове за нови атаки срещу света. Само че може да се озъби от изненада, когато доброто внезапно му се върне и Тръмп поведе нов цикъл на ядрена надпревара, с което

да смаже Русия, както Рейгън

смаза Съветския съюз – чрез докарване на цялата руска водка до чисто менте.

Не знам каква цивилизационна течност са пратили от Кремъл като подарък на новия молдовски президент Игор Додон в чест на неговата победа. Ако си спомняте, тя даде повод на прочутия Александър Дугин да възкликне, че не само Вашингтон и София, но вече и Кишинев е руски. Нещо не особено щадящо трябва да е съдържал подаръкът, а и Додон очевидно го е употребил, въпреки правилото да се пазим от данайските дарове. Затова онзи ден, още неседнал здраво на президентското кресло, човекът махна европейското знаме от кабинета си и декларира, че Молдова ще се преориентира към Русия.

В Кишинев да правят каквото щат. Мен в случая ме вълнува само да не би и нашият Румен Радев да е получил някой и друг кашон водка в честь победы. Ако да, настоявам НСО да се намеси и самопожертвователно да изпие всичко. Сигурен съм, че е по-добре да гледаме пияни гардове от НСО да правят глупости, отколкото да ги твори самият български президент.

Току виж, в желанието си да се докара на Кремъл повече от своя молдовски колега, той вземе не само да изхвърли европейското знаме от кабинета си, но и направо

да развее руското от прозорците на президентството

А Червената армия, както сочи историята, само това и чака на Дунав – сигнал, за да изпълни мисията си и да ни цивилизова за пореден път.