Крум Благов, специално за Faktor.bg

Най-сетне имаме консенсус между българските политици от всички бои. След изборите те в един глас викнаха, че най-голямото зло е ДПС и дружно го заклеймиха, кой от кой с по-цветисти изрази. Местан трябва

да остане на резервната скамейка

прегръдката му е задушаваща, а коалицията с него – самоубийство. Последният израз е на бившия говорител на БСП Антон Кутев, който наследи олигарха Добромир Гущеров като водач на листата в Силистра, след като комсомолецът-застраховател си продаде бизнеса и отиде да живее в Австрия. Кутев твърди, че „видял цялата идиотия на тази партия” (има пред вид ДПС, а не БСП). Но защо ни го казва чак сега, когато остана извън парламента, а не по време на Тройната коалиция или при управлението на Орешарски?

АБВ също няма да подкрепи кабинет с участие на ДПС, обеща Георги Първанов, защото движението е преяло с власт. Обаче пропуска да спомене, че това преяждане се състоя, докато той беше държавен глава, че стана президент благодарение на гласовете, осигурени му от Доган, че му се отблагодари с орден „Стара планина”, че бе архитектът на Тройната коалиция и че управлява 10 години в тандем с човека на ДПС Ангел Марин.

Наистина няма партия с такова участие във властта през последния четвърт век. ДПС бе част от мнозинството почти през половината от това време – 12 години. Участва в пет кабинета, два от тях с нейния мандат, и подкрепи избора на трима президенти, ръководили държавата 21 години. През същия период БСП е управлявала 8 години в 4 правителства, а СДС 5 години в 2.

Как стана това, след като на първите, най-масови и най-представителни свободни избори движението на Доган получи само 5,75 % от гласовете? Много просто – с подкрепата на големите „български” партии, които сега осъждат ДПС. Всички те му помогнаха да се роди и проходи, а сега се отричат от него.

Битката за гласовете на българските турци

започна веднага след падането на Тодор Живков. При създаването на СДС на 7 декември 1989 г. беше организиран Комитет за национално помирение начело с Михаил Иванов, по-късно съветник на президента Желю Желев. Наивната опозиция смяташе, че заради насилията през „възродителния” процес турскоезичното население им е естествен съюзник.

В отговор живковите наследници взеха спешни мерки: на 29 декември 1989 г. ЦК на БКП обяви смяната на мюсюлманските имена за грешка. Това предизвика буря от протести в смесените райони. Видях го с очите си – от в. „Земеделско знаме”, където работех, ме пратиха в командировка в Кърджали. Там се роди първата националистическа формация, която по-късно издигна за кандидат-депутат… Георги Първанов. Какво късогледство!

Само че турците предпочетоха да си направят своя партия – на 4 януари 1990 г. беше обявено създаването на ДПС с председател Меди Доганов (мюсюлманското му име още не беше официално върнато). Нека политиците и архивите отговорят на въпроса дали инициативата е била негова, на друга партия, на ДС или внушена отвън. Но движението влезе във Великото народно събрание, макар и само с 23 депутати от 400.

Това може би беше неизбежно, но не вкара ДПС в яслите на властта. Първите, които легитимираха движението на Доган като равностоен партньор, бяха сините. Преди изборите за 36-о Народно събрание през 1991 г. СДС се разцепи и две от крилата му не успяха да прескочат бариерата от 4 %. Същото се случи с БЗНС. Вместо да поиска веднага нов вот, тогавашният лидер Филип Димитров направи коалиция с Доган – предпочете него вместо естествените си партньори, само и само 

да няма съперници вдясно

БСП противодейства, като поиска Конституционният съд да забрани ДПС като партия на етническа основа. Но КС отказа да върши мръсната работа на политиците, а само след година тези напъни бяха забравени, защото движението напусна коалицията със СДС, предизвика оставката на Ф. Димитров и без да го афишира, подкрепи заедно с червените кабинета на Любен Беров. А зад кулисите всичко това се подпомагаше от президента, защото Желев бе избран на този пост с помощта на Доган.

Така постепенно движението стана езичето на везната, която издигаше и сваляше премиери и президенти. Плевнелиев е първият държавен глава, спечелил без подкрепата на Доган. Съперникът му Ивайло Калфин, който сега като депутат от АБВ се тръшка, че Станишев дал властта под наем на ДПС, всъщност стигна до балотаж през 2011 г. именно благодарение на тази сделка.

Противодействието на „българските” партии

е напълно формално. Свидетели сме как в два поредни парламента се приемат мерки за ограничаване на изборния туризъм и на вота от чужбина, за да се намали влиянието на турските изселници. Заради тях не се въвежда електронното гласуване. Какъв парадокс – за да ги затруднят, изключват от вота близо милион българи зад граница! Глупава и безрезултатна политика, както се вижда от повишаващите се резултати на ДПС. Миналата година движението получи почти 600 хил. гласа. Сега загуби 100 хил., но пак е трета политическа сила – с тенденция да стане втора.

И това не става с помощта на гласувалите от Турция, които на последните избори бяха едва около 60 хил. Ще напомня, че при „Голямата екскурзия” от 1989 г. България беше напусната от около 300 хил. турци. От тях само незначително малцинство участва във вотовете. И без ограниченията на Изборния кодекс те ще продължат да намаляват, защото в югоизточната ни съседка израсна ново поколение потомци на родените у нас, което не знае български и не се интересува от събитията тук. Затова Касим Дал и Корман Исмаилов не могат да помогнат на Реформаторския блок, който също разчита на етнически вот!

Всъщност турците в България никога не са били толкова много

Затова още през 1990 г. Ахмед Доган се насочи към спечелване на мюсюлманите изобщо, сред които българомохамеданите вече са мнозинство. Днес те са стопроцентово обхванати и контролирани от ДПС. Сега Лютви Местан се преориентира към ромите, които пък са пъти повече от мюсюлманите – българи и турци, взети заедно. Благодарение на погрешната социална политика в стил Пенчо Кубадински това малцинство нараства бързо не само като относителен дял, но и в абсолютна стойност. За неговото интегриране и образование не се прави нищо. Циганите са нужни на политиците точно такива, каквито са.

Така че ДПС си остава етническа партия, но вече не на турците, а на ромите. Турците там са господстващо малцинство, както по времето на Османската империя. За пред хората има и трета съставка – група именити българи, морални наследници на Иванчо Хаджипенчович, купени не с пари, а с лесна политическа кариера. Това е резултат на 25 годишна целенасочена работа на движението за завземане на позиции. Този процес не може да се спре със закон, па бил той даже Изборният кодекс. Решението е – целенасочени усилия за разбиване на „българския етнически модел”, с който кой знае защо се гордеем и за който Първанов даде на Доган най-високия ни орден.