Крум Благов, специално за Faktor.bg

Шумната престрелка, започната от баретите в Лясковец преди месец, продължава като студена война. Цялата машина на МВР е впрегната да се оправдава за провала на нападението срещу Петко Петков и за смъртта на командоса Емил Шарков.

Досега от МВР разбрахме, че:

1. Атакуваният Петко Петков е луд (майка му също е подложена на психиатрична експертиза).

2. Той притежавал незаконно оръжие.

3. Заплашвал деца, че ще стреля по тях.

4. Затова е бил щурмуван домът му, но...

5.…полицаи (изкараха ги провокатори – те опраха пешкира) преди това минали да го заснемат, били забелязани от него и той се подготвил за атаката,

6.…което довело до трагичната развръзка.

Цялата акция се описва като необходима и неизбежна (което не е така) и като редят глупости, измислици и клевети, шефовете на МВР начело с главния секретар Светлозар Лазаров затъват все по-дълбоко в противоречия, които ще проличат скоро и ще им струват скъпо.

Да започнем с лудостта. Българските граждани могат да бъдат обявени за луди (правилно е да се каже невменяеми) само от съда след психиатрична експертиза. Цял месец още никой не е показал такова съдебно решение за Петков. Освен това, ако той бъде признат за невменяем, не може да бъде осъден за убийството на Шарков. Ето първия капан, който главният секретар сам си сложи – ако Петков е луд, той не може да бъде осъден, а ако не е – защо са го нападнали по този абсурден начин, призори и с изстрели?

Освен това на лудите не се продава пушка. За да си купиш ловно оръжие, трябва да представиш медицинско, че не страдаш от психическо разстройство. Петков до преди няколко години е бил ловец с редовен билет. Явно официално е бил признат за нормален. Защо не ни казаха кой лекар и кога му е издал свидетелството и не му поискаха обяснение?

Вярно, Петков може да е превъртял след това, но единствените оригинални документи, които досега бяха публикувани, бяха жалбите му до премиера. Те бяха прочетени по Нова телевизия и звучаха съвсем смислено. Не ни показаха документирани заплахите му срещу децата, нито оплакването на директора, което уж накарало МВР да проведе нелепата „операция”. Ако го бяха извикали да му връчат отговор от министър-председателя, той може би щеше да отиде да го получи и така да бъде накаран да напусне дома си. Ако беше отказал, акцията щеше да има някакво оправдание.

Мълчи и общината. А щом е стигнал чак до премиера, Петков сигурно преди това е засипвал с жалби местната власт, но е бил отчаян от нея. Има ли негови писма до кмета или общинския съвет на Лясковец и какво е направено по тях?

А сега за самата акция:

Член 33 от конституцията гарантира неприкосновеност на домовете на гражданите. Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост – се казва в основния ни закон.

Съдебно разрешение не ни беше показано и никой не твърди, че такова е имало. Защо МВР и прокуратурата не са го поискали, ако са имали доказателства, че Петков е толкова опасен? Какво „непосредствено предстоящо” или „започнато” престъпление са предотвратили, каква е била „крайната необходимост”? Ами ако бяха пострадали невинни?

За чисто професионалната страна на нападението всичко е ясно от резултата. Дилетантска, рискована акция, довела закономерно до жертви. Добре че не са повече. Нито е направено предварително разузнаване, нито са взети мерки да не пострадат невинни граждани, примерно съседите на Петкови или майка му. Ръководителите на „операцията” можеха да вземат план на жилището от кадастралната служба, да разпитат хората, които са го посещавали, да евакуират незабелязано обитателите на другите етажи на къщата още предната вечер. Ако знаеха, че така се прави. Или поне ако бяха чели криминалета. Но главните секретари май не четат друго, освен „Винету”.

Има и още въпроси, които никой не задава публично – било защото не му се дава възможност, било защото участва в заверата (визирам някои медии, обслужващи явно МВР в неговата война срещу български гражданин). Твърди се, че една телевизия е била поканена да снима нападението. Защо тези кадри не са показани?

Такива операции се пазят в пълна тайна. Откъде полицаите фотографи са научили, че предстои нападение на спецотряда? МВР мълчи, но понеже ги уволни, от съзаклятници ги превърна във врагове. Нищо чудно те да обжалват уволненията си в съда и законът омерта, който спазва ръководството на министерството, да бъде нарушен. (Припомням, че това е термин, използван от мафията, означава обет за мълчание.)

Самият факт, че един самотен ловец е натръшкал четирима внезапно нападнали го командоси, говори колко „добре екипиран и подготвен” е отрядът за борба с тероризма. Бог да прости Шарков и да ни пази от терористи. На МВР явно не можем да разчитаме.

Ще кажете – защо защитавате един убиец? Работата е там, че ако държавата ненаказано може да наруши правата на някого, значи може да посегне на всеки. Затова не бива да мълчим. Следващият Петков може да бъде някой от нас и за оправдание ще се пусне в ход същата пропагандна машина. Набелязаната жертва ще бъде наречена престъпник, психопат и т. н. Това вече се е случвало, и то неведнъж.

Да си припомним:

Медиите веднага направиха паралел с Тодор Димов – Чакъра, който през 2003 г. беше убит от командоси под ръководството на вездесъщия главен секретар на МВР (тогава Бойко Борисов). Те обстрелваха с гранатомет къщата му в Харманли, град, малко по-голям от Лясковец. Двете акции наистина си приличат по несъразмерността на прилаганата сила спрямо обекта на нападанието. Близките на Чакъра осъдиха държавата в Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург да им плати 50 000 евро. Нищо чудно един ден Петков също да получи обезщетение.

Но аз ще припомня друг казус, който повече ми прилича на сегашния – убийството на малкия Пепи Терзийски през 2001 г., предизвикало блокада на София от разгневени шофьори на таксита. Тогава МВР пак чрез главния си секретар (само че той се казваше Славчо Босилков) се зае с мащабна PR акция – да убеди обществото, че убийцата е майката, която е психически болна.

Е, след няколкочасов разпит (без адвокат) Даниела Терзийска беше така добра да си признае, за да не изкара главния секретар лъжец. После тихомълком я обявиха за невменяема и я пуснаха на свобода. Не я пратиха даже на принудително лечение. Прокуратурата и МВР прекратиха делото, преди да влезе в съда. Защото според адвокатите на майката там тя щеше да бъде призната за вменяема и невинна!

Затова не приемайте моите думи като защитна пледоария на Петко Петков. Пиша го като акт на самозащита. Трябва да имаме право на законна самоотбрана срещу държавата, когато тя напада с оръжие собствените си граждани.