Бившият син депутат, шеф на вътрешната комисия в парламента и съветник на Георги Пъванов през първия му мандат Николай Слатински макар и условно наруши мълчанието и обяви на личната си страница във Фейсбук своята позиция за луксозния хотел, който синът на президента придоби по неясни пътища наскоро. Темата буквално скандализира обществото, а вместо ясни отговори Първанов се омота в лъжи и фалшиви обяснения.

„Упорито отказвам всякакви покани и подкани за интервюта“, обяви Слатински и посочи аргументи, защо не иска да влиза в тези нечисти води:

„Първо,

нямам съмнение, че призракът на провала и пропилените възможности, на користолюбието и сребролюбието на бившия държавен глава ще вървят след мен – без значение, че отказах да бъда при него през втория мандат, без значение какво съм го съветвал, как съм го съветвал, дали съм искал да бъде по-добре на националната ни сигурност чрез работата ми за държавния глава, дали съм се опитал с книгите си „На вниманието на г-н Президента, 2002-2006“ и „Ирак, така съветвах президента“ плюс съответната рубрика „Така съветвах президента“ да хвърля повече светлина върху пълната непрозрачност на похватите на тогавашния президент. С всеки нов спазарен и позорен хотел ще пада сянка и върху моята дейност, ще се напомня за работата ми като секретар по националната сигурност на президента Първанов не като качество и експертиза, а като петно в моята биография.

Второ,

отлично знам какво може да спечели с честен труд един младеж на тази възраст, така че е очевидно и очевадно, че тук става дума за нещо нечисто. Така че защо да коментирам очевидни и очевадни нечисти неща – за това си има държава, институции – ДАНС, полиция, данъчни. Или някой е над и извън закона, та трябва да му се прави чадър?

Трето,

не е нужно човек да е голяма специалист по сигурност, за да е прочел някоя и друга книга за нечистите пари и да знае, че те имат една слабост, която служи за борба с тях – рано или късно излизат на бял свят, инвестират се в недвижима собственост, в акции, в нещо, което да ги изчисти и да донесе благосъстояние и насищане на алчността и егото на придобилия ги индивид. Напоследък, в смисъл на последните години, подобни нечисти пари на политици постоянно изскачат на светло, но няма държава, няма спецслужби, няма съдебна система, няма народ, които искат да ги видят и да им подирят сметка. Така че това не е нито първият, нито последният случай на подобно брутално предизвикателство към морала и нравствеността на обществото ни.

Четвърто,

сега всички се възмущават, но забравят колко пъти, започвайки от Иво Инджев се изнасяха факти за бившия ми работодател, описваха се схеми, разказваше се за ловни дружинки, говореше се за колосален влог в КТБ, обясняваше се за съмнителни контакти, за прокарване на интереси и политики, за които настояват и зад които стоят чужди на националните ни политики и интереси. И нищо! А сега – ах, какво удивление, ох, каква изненада…

Не, няма да коментирам въпросния хотел, не само защото знам, че той е само върхът на айсберга. А защото моята папка „Първанов“ е затворена завинаги и за разлика от папката „Гоце“ от нея не съм потулил нито една страничка. Каквото е трябвало да го посъветвам, да му напиша, да се опитам да му подскажа в името на България – направил съм го.

Направеното несъмнено е малко. Вероятно защото с моите съвети лукс и стандарт, движима и недвижима собственост не се купуват. Затова са били ненужни.

А да се упражнявам на тема: Аз нали ви казах! Или пък да морализаторствам: Как не му е съвестно?. Камо ли пък да разсъждавам 

защо АБВ е в правителството

и не се ли търси така недосегаемост за когото трябва – това не желая да го правя.

Не само защото сега нещата опират не до морал (още повече пък тук и у такъв човек да се търси морал – нали е политик!!??), а до институции, служби, раследване, прокуратура…

Пък и каквото да кажа, то ще бъде възприето като желание да си върна тъпкано, да отмъстя, да го „нарежа“, а аз нямам подобно намерение – да е жив и здрав!

Далеч по-важното за мен е, че се опитах да бъда полезен на държавата, работейки за държавния глава, а не успях. Вероятно вината за моя неуспех не е само у съветвания, явно тя е и у съветващия. Явно съветващият си е позволил да повярва в нещо, което а приори е било невъзможно. А вярата в нещо, което а приори е невъзможно, се нарича илюзия. Всяка провалена и несбъднала се илюзия е горчива и има висока цена.

Така че каква е цената за подобна илюзия – знам отлично и как е била платена – също знам.

А за цената на хотела и как е била платена – това има кой да научи. Ако прояви интерес. И после произнесе заключението си. Може би дори – присъдата си. Поне моралната.

Дори моралната присъда може да помогне на обществото да победи аморалността, в която е затънал неговият, така наречен, с извинение, елит“.