Крум Благов, специално за Faktor.bg

Чухте ли? Тристранният съвет отхвърлил проектобюджета за догодина! Новината ни беше поднесена така драматично, сякаш България загива и… какво ще правим сега?

А правилният въпрос е: кои са тия? Кои всъщност са членовете на тристранката? Правителството, профсъюзите и работодателите. В този триъгълник само първата страна е избрана наистина от народа и притежава някаква легитимност. Останалите две представляват съмнителни организации със самоназначили се лидери, които на всичко отгоре искат да са пожизнени. Някои от тях вече застрашават рекорда на Тодор Живков – 33 години на власт.

След 10 ноември беше предложено никой да не заема повече от два мандата един пост. Така е в Америка, където президентът може да се преизбира само веднъж, така бе записано и в нашата конституция. Принципът на мандатността е въведен и в някои закони. Например ректорите на университетите и деканите на факултетите имат право на два мандата, а главният прокурор и шефовете на висшите съдилища само на един.

Това обаче важи за държавните служби, а не за обществените организации. А те също имат решаващ глас по много важни въпроси. В Тристранния съвет например се обсъждат всички проблеми, свързани със заплати, доходи, осигуровки, пенсии и т. н. Там правителството внася за одобрение дори бюджета, преди да го гласува парламентът.

В тристранката като „социални партньори” членуват работодателски организации и синдикати, които държавата е признала за такива. По какъв принцип – не е съвсем ясно, а в повечето от тези организации шефовете им са си осигурили доживотно постовете си. Така, без да са получили одобрение от народа, те управляват много важни процеси.

В съвета, кажи речи, се сменя само премиерът или който е пратен там от него да представлява държавата. Останалите са несменяеми от повече от десетилетие, някои даже над две. Ето най-големите отличници, които застрашават рекорда на Тато:

Константин Тренчев – 26 години

Профсъюзите уж станаха свободни и ръководителите им трябваше да се избират от работниците, а не от партийните секретари, както дотогава. КТ „Подкрепа” даже вписа в устава си мандатността. Този документ обаче изтрая само няколко години. Като настана време д-р Константин Тренчев да отстъпи мястото си, конгресът на синдиката промени правилата и горещо замоли шефа си пак да се кандидатира.

Какво да прави докторът? Глас народен – глас Божи! В началото на 2011 година на осмия конгрес го преизбраха за седми път. Той не искаше, ама не се явиха други кандидати, макар че удължиха времето за даване на предложения с цели 15 минута! Така Тренчев кара вече 26-а година като шеф на профсъюза и вече счупи единия рекорд на бай Тошо – 18 години държавен глава. Да е жив и здрав, ще подобри и другия.

Божидар Данев – 18 години

Повечето работодатели в тристранката се знаят толкова отдавна, че са си омръзнали. Българската стопанска камара например 18 години се оглавяваше от Божидар Данев. Преди три години го смени Сашо Дончев, но на Данев му дадоха поста изпълнителен председател – каквото и да значи това. И той продължава да заседава и да казва колко да получаваме.

Васил Велев – 12 години

Асоциацията на индустриалния капитал, която също членува в тристранката, от 12 години се ръководи от Васил Велев, една от най-любопитните фигури на прехода. Велев е типичен пример за комуниста, станал капиталист по партийно поръчение. Десети ноември го заварва председател на Републиканския център за техническо и научно творчество на младежта (ТНТМ). Под негово ръководство центровете за ТНТМ са превърнати във фирми, прехвърлени са им солидни суми и имущество.

Велев също не остава с празни ръце. Новият шеф на комсомола Росен Карадимов (подставено лице на Андрей Луканов, по-късно депутат и съветник на премиера Сергей Станишев) го назначава начело на фондация „Еврика“, на която са дадени 41 милиона лева, от които 40 млн. държавни пари. Според устава си „Еврика” може да учредява фирми, които са длъжни да плащат своя данък печалба на фондацията, вместо на държавата!? Това уникално решение е взето с благословията на живковия министър на финансите Белчо Белчев. По-нататъшните следи на парите на „Еврика“ се губят в здрача на прехода. Днес Велев е собственик на много дружества.

Пожизнените синдикалисти и назначените за работодатели

в тристранката говорят, разбира се, от името на народа. Все пак в интерес на истината трябва да се признае, че засега нито един от тях не е наследен от своите кръвни потомци. Династичната линия върви обикновено по линия на приемствеността – покойният шеф на КНСБ Желязко Христов и председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Божидар Божинов (пет мандата, общо 16 години) например бяха наследени от дългогодишните си заместници. Които също са несменяеми.

Между другото, БТПП е учредена през 1952 г. и е била отдел към Министерството на външната търговия, като се е финансирала от държавния бюджет. В прахоляка, вдигнат от падането на Берлинската стена, не се разбра как от държавна тя стана частна, като запази непокътнати имуществото и авоарите си. Е, тя загуби 4,5 млн. щатски долара в резултат на фалита на трезора си – Международната банка за инвестиции и развитие. Което ни най-малко не разклати Божинов.

Така някогашната партийна номенклатура след 25 години беше заменена от нова, но също несменяема олигархично-синдикална върхушка. Виждаме как „Подкрепа“ например успешно си партнира с работодатели като Христо Ковачки. Затова би е по-правилно да наричаме тристранката двустранка. Третата страна – т. е. ние – не сме представени там.