Андон Михайлов*, специално за Faktor.bg

Изборите отминаха – кризата се задълбочава. От социално – икономическа тя се превръща в дълбока национално – политическа криза, на която никоя партия или лидер не предлагат разрешение. Въпросът не е само в сформирането на правителство, рано или късно такова ще има. Въпросът е концептуален – има ли пред България някакъв изход от задаващия се икономически и финансов фалит?

По време на прехода политиците се научиха да обещават предизборно какво ли не – по-високи пенсии, по-високи минимални заплати, помощи, безплатни лекарства, таблети за учениците... Тоест, те обещаваха повече харчове от бюджета. Никой обаче не можа да обясни разумно откъде ще се напълни бюджета! Най-разпространената теза беше „спираме корупцията и ще потекат пари“ към общата каса. Сега на мода е тезата: „правим неотложни реформи в администрацията, здравеопазването, социалната сфера и бюджета ще се заздрави“. Има и 

екзотични предложения 

като на Сидеров: разваляме концесиите за златодобив и почваме сами да копаем злато на буци за милиарди.

Всички знаем, че нещата в България са зле, но какво означава това в цифри? Общо 4.5 млн души между 18 и 65г. могат да работят. От тях 2.1 млн през последните години са имали постоянна работа. Над една четвърт от тях - 440 000 души работят в публичния сектор: министерства, агенции, общини. За сведение, в Австрия заетите в публичния сектор са едва 10%, в Гърция са 20%, а Франция е почти колкото нас 25%. Около 800 000 души са имали някаква временна работа или са били на хонорар, изпълнителски договор. Безработните са 450 000 души. Останалите или са по белия свят като икономически емигранти, или статистиката не ги е прихванала. Неофициално се счита, че между 600 – 800 000 души работят или пребивават в чужбина легално или нелегално.

През последните години бюджетът на държавата беше между 18 – 19 млрд. лв. От тях за пенсии отиват към 8.1 млрд. лв, иначе казано, към 45% от всички разходи. Няма друга такава страна на света! Над 3.5 млрд. лв отиват за заплати в публичния сектор; трудът на хората в него е важен, но не носи принадена стойност, няма печалба за бюджета. Отгоре на всичко те не плащат здравни или пенсионни осигуровки.

Като се прибавят към държавния бюджет и парите за общините и някои други харчове, общият консолидиран бюджет на България е към 32 млрд. лв. БВП последните години го изчисляват между 75 и 80 млрд. лв. Месечният вътрешен стокообмен в България пък го изчисляват на 3.5 – 4 млрд. лв, това са към 90% от пенсиите, заплатите, хонорарите и други доходи на гражданите.

По всякакви средно европейски или световни стандарти 

ние сме в групата на бедните страни

Има и по-бедни, наистина, но не са членки на ЕС. Лошото обаче предстои. Населението застарява бързо, все по-малко млади хора ще трябва да изработват пенсиите на все повече възрастни хора и да пълнят общата каса, за да има за здравеопазване, социални помощи и пр., и пр. Според някои експерти до десет години пенсионната система ще се сгромоляса, а страната ни ще изпадне в технически фалит и ще трябва да премине на дотации от ЕС, за да може изобщо да функционира.

Има ли изход от този песимистичен, но съвсем реалистичен сценарий? Откъде България може да намери пари в краткосрочен и дългосрочен план?

Вариант първи: изтегля се заем от пет милиарда евро, както предлагат някои политици. С тях се потушава финансовата криза в КТБ и някои други банки, и се стабилизират бюджетните харчове за половин година напред. След това се тегли нов заем, експертите край Борисов смятат, че догодина ще са нужни още 10 милиарда евро!

Вариант втори: излиза се от валутния борд и се пуска печатницата на левове в действие, както беше при Жан Виденов. След година – две всички ще бъдем милионери. А после... нов погром на Народното събрание.

Вариант трети: преразглежда се общия консолидиран бюджет. Изчистват се всички не особено важни харчове, където може се намаляват високите заплати в администрацията и се съкращават излишно раздутите щатове. С освободените пари се вдигат най-ниските пенсии, социалните помощи и минималните заплати в публичния сектор. Това ще доведе до увеличение на консумацията на храни, стоки, услуги. То пък ще доведе до увеличаване на ръста на производството, а то до намаляване на безработицата.

Вариант четвърти: държавата пуска някакъв нов, иновативен икономически план за развитие, който гарантира големи печалби и инвестиции в краткосрочен и дългосрочен план на стойност от поне два милиарда евро на година.

За момента изглежда най-вероятен само вариант първи – заем след заем. Вариант втори, излизане от валутния борд никой и не помисля да обсъжда. Вариант трети е неизгоден за политическия, административния и бизнес елит. Ако се преразгледа и ореже консолидираният бюджет, умира далаверата за тях, той носи печалбите на обръчите им от фирми. За да бъде реализиран този вариант трябва да се е родила нова голяма реформаторска партия, която

да помете останалите

Такава няма все още...

Възможен ли е вариант четвърти – да бъде пуснат някакъв специален икономически план за развитие, гарантиращ огромни външни инвестиции и печалби?!

*Текстът е част от изследването на Андон Михайлов „Българският преход – обяснението и спасението“. До дни то ще е се появи на книжния пазар. Авторът е завършил философ в СУ Климент Охридски. Изследователят разкрива схемата на ограбването на имуществото, наследено от социализма. Изложена е и една особена идея за излизане на България от финансовата и икономическа криза.

Корицата на книгата