Крум Благов, специално за Faktor.bg

Една от най-грижливо пазените тайни на държавата е какво става с връщането на банкера Цветан Василев. Измина половин година, откак той потърси убежище в Сърбия. През последните две седмици научихме, че Висшият съд в Белград е разрешил да го върнат в България, но Апелативният е отменил това решение. Въпросът е върнат на Висшия съд и сега процедурата започва отначало.

Тази информация обаче медиите получават от сръбските вестници, а не от официалните български институции. Обичайно приказливият главен прокурор

Сотир Цацаров мълчи

Не знаем мотивите на съда, нито текста на българското искане за експрадиране. Това мълчание ме кара да подозирам, че обвинението пак се е провалило и не е могло (или не е искало) да подготви юридически издържано според сръбските закони искане. Така най-очакваният в България арестант си кротува в Белград, докато цялата държава се клати финансово заради рухването на неговата банка.

Още по-интересно е държането на нашите политици. Те използваха кризата около КТБ, за да вземат разрешение от парламента за огромни бъдещи заеми, сега искат да се гласува специален закон за КТБ, за да се спряло нейното ограбване. В същото време не виждаме да правят нищо, за да помогнат за екстрадирането на Василев. Нормално е държавата да се тревожи както за своите поданици, които са дадени под съд в друга страна, така и за българите, търсени от нашето правосъдие, които са избягали в чужбина: Василев, братя Галеви и др.

През този месец и президентът Росен Плевнелиев, и външният министър Даниел Митов бяха в Белград. Човек би си помислил, че това съвпадение се дължи именно на решенията на сръбските съдилища. Митов обаче зъб не обели за казуса Цветан Василев при срещата си със своя сръбски колега Ивица Дачич, който е и вицепремиер. Без да поставя никакви условия, той заяви, че „България ще продължи да подкрепя европейския път на Сърбия в стремежа й за приобщаване към европейското семейство“. Вярно, когато Белград влезе в ЕС, европейската заповед за арест ще важи и там, но това ще стане след 2020 г. Това ли чакаме?

Митов трябваше поне да намекне, че България очаква от една страна кандидат-член на съюза да спазва отсега неговите правила. Разбира се, щяха да му отговорят дипломатично, че това е работа на съда, който е независим. Но пък той можеше да възрази, че крайното решение е политическо. Дори съдът да разреши банкерът да бъде върнат в България, последната дума ще има сръбският министър на правосъдието. При това законите на западната ни съседка не му поставят никакъв срок за произнасяне.

Президентът Плевнелиев повдигна въпроса пред своя колега Томислав Николич, но получи отговор, който показва

накъде духа вятърът в Белград

Сръбският държавен глава заяви за Василев: „По сръбското законодателство той не е направил престъпление.“ (Казано в скоби – Сърбия екстрадира само за деяния, които са престъпления и по местното законодателство.) По-нататък Николич отрече да е близък с банкера, но подчерта, че „инвестицията от негова страна беше много добра“ и че „такива инвестиции трябва да бъдат насърчавани. А това какво поведение има той в своята държава, това е работа на самата нея. Сърбия се грижи някой да не направи престъпление на нейна територия.“

Последното е много спорно, защото излиза, че всеки международен престъпник може да потърси убежище в западната ни съседка, стига да спазва нейните закони. Освен това думите на Николич могат да се смятат за указание към съдиите. Да не говорим, че инвестицията всъщност е направена с пари на българските данъкоплатци. Плевнелиев обаче не посмя да каже това, нещо повече – капитулира: „Ние като президенти не можем да взимаме страна и трябва да изчакаме компетентните органи да си свършат работата.“ Той изрази само надежда, че сръбският съд ще вземе „отговорно и независимо решение“.

Тук съвсем не съм съгласен с нашия държавен глава. Нас ни интересува преди всичко дали решението ще е в интерес на българската държава, т. е. да бъде върнат Василев у нас. За независимостта на сръбския съд нека се грижат местните политици. По логиката на Плевнелиев България трябваше да остави медицинските ни сестри на милостта на либийското правосъдие. Вместо това и президентът, и външните министри по онова време посетиха Триполи и се срещнаха с българките. И на тях Кадафи също повтаряше, че съдът там е независим. Накрая се оказа, че можем да ги откупим срещу либийския дълг към България.

Сегашните ни ръководители се правят, че това не е тяхна работа. Това ме кара да мисля, че много хора от висшите етажи на властта 

не искат разнищването на случая КТБ

Вече се разбра, че подуправителката на БНБ Нели Кордовска е изтеглила крупна сума от банката ден преди поставянето й под особен надзор. Медии и политици пряко или косвено са получавали пари от Цветан Василев. Никой обаче не предлага закон за вдигането на банковата тайна, какъвто беше гласуван заради кредитните милионери през 90-те години на миналия век.

Преди 10 години няколко български медии подеха кампания в защита на медиците ни в Либия под надслова „Не сте сами“. Раздаваха се трикольорни лентички с този надпис. Израз на солидарност, какъвто беше надписът „Je suis Charlie“ (аз съм Шарли) след разстрела на френските карикатуристи в началото на тази година. Имам чувството, че много наши политици, магистрати, банкери и медийни собственици сега носят лентички „Жу сюи Цветан“. Само че – на обратната страна на ревера.