Христо Марков

Сериозен бяс обхвана нашенските левичари и валят ултиматуми час по скоро да се обяви официално кампанията на червената принцеса Ирина Бокова за шеф на ООН. Особено се активираха кремълските бонзи от АБВ, т.е. Гоце Първанов и Румен Петков/Главътъ/. Техните цели обаче са и по-далечни, но за тях по-сетне. Искам в настоящия текст да си кажа някои неща ясно и категорично, защото хората малко ги интересува какви са външните „подвизи” на другарката Бокова, но пък има достатъчно митология около това семейство и около самата нея. А в крайна сметка една национална кампания за такъв висок пост е сериозен ангажимент на държавата ни и сме на път отново да станем очевадни поплювковци на съветските друзя. Те са майстори да привличат за имперските си щтения какви ли не съюзници и това не е отсега. Ако искате започнете от верните им партньори напремр от фронта „Фарабундо Марти”, ако искате терористите от „Сандеро Луминосо”, ако искате Алиенде, ако искате „Червените бригади” – историята е дълга. Този път директно залагат да тяхната възпитаничка Бокова, на която са дали не само образование, но и здрав съветски гръб. И не само на нея ами на цялата фамилия, а другарите никога не забравят верните си прислужници.

Та, да започнем подред. Как ви се струва, ако за генерален секретар на ООН Германия предложи наследник/дете, племенник, трети братовчед, ако щете/ на Мюлер, Гьобелс, Химлер или Шмид, а защо не от котилото на Ерих Милке? Възможно ли е? Или пък Румъния предложи някой от фамилията на Чаушеску, или Русия някой от фамилиите на Сталин или Брежнев, или Куба изтърси някой от легендарната фамилия на Кастро или Че Гевара? Не, не е възможно ще кажете, но в същото време се примиряваме с това, че не е лошо да се прави национална кампания за 

дъщерята на един комунистически убиец, 

защото Георги Филипов Боков е точно такъв. Срамно е да се кандидатира някой от фамилията на Сталин, а не е срамно да се кандидатира дъщерята на Георги Боков!? Българска логика. Ама така искали Гоце Първанов и компания, така искало правителството на Орешарски и цялата подкрепяща го сволач. Ами да си искат – то резила няма да ни е за пръв път. Аз съм далеч от мисълта, че децата трябва да носят вината на родителите, но в международния протокол се гледат и такива неща, колкото и невероятно да звучи. А таткото на комунистическата принцеса Бокова е убиец. След 9 септември 1944 год. е в групата на своя земляк и садист Лев Главинчев, която обикаля София да раздава „правосъдие” много преди зверството „Народен съд”. Та след като Крум Кюлявков им сочи интелектуалците за унищожение тези двамата ликвидират на 18 ноември 1944 год. след нечовешки побой големия български художник, карикатурист и журналист Райко Алексиев. Човекът просто вбесявал комунистите със своя герой Гуньо Гъсков – млад и дръзновен комунист, който поел съветския път на успеха, карикатурите му също, както и журналистическите му материали, в които изобличавал сталиновия терор. И двамата герои от „съпротивата” просто унищожават Алексиев. Партията им и досега мълчи и дума на проронва до днес, а наглеца Филип Боков/скъпо братче на Ирина/ изказва съмнения, че можело и други да се убили журналиста, защото … „по това време в София имало толкова много партизани”!? За убийството ми е разказвал лично Радой Ралин една топла вечер в Хисаря и на мен това ми е достатъчно. Бай Радой ми разказваше, че Георги Боков лично се хвалел, че ударил на Райко Алексиев повече от 400 шамара и се гаврели с него, докато предал Богу дух. След това съпругата му поискала трупа от Тодор Павлов. Дали и го с условието да не се отваря ковчега, но го отворили и видели, че тестисите на карикатуриста са били буквално премазани от побоя. Това са сътворили съпартийците на героя му Гуньо Гъсков. Не е ли ужасно перверзно да знаеш, че баща ти е избивал напълно невинни хора с жестокостта на садист, а ти да говориш за разбирателство, мир, култура и международни отношения. Ами перверзно е, ако ме питате, защото същата тази червена принцеса Ирина Бокова носи в себе си 

хромозомите на същия садист, 

пък и е ползвала без угризения привилегиите на комунистическата фамилия. И хич да не ми обяснява колко била възмутена от убийството на карикатуристите от „Шарли Ебдо” в Париж след като носи генетичния код на баща си, който е убил карикатуриста Райко Алексиев. Айде, моля ви се! И все пак нали някой бе казал, че за морална отговорност никога не е късно, ама комунистите са бамбашка.

Аз винаги съм вярвал на личните впечатления и затова ще ви споделя един спомен като описвам кандидатката ни за генерален секретар на ООН. В Седмото Велико народно събрание депутати бяха и двамата Бокови – Филип и Ирина като особено ценни кадри на партията – майка. По това време страстите в Кърджалийско бяха отново на максимум и се избра комисия, която да отиде в оня край, да направи анкети и да предложи текст за решение на пленарната зала. В тази комисия попадаме следните лица – СДС – Димитрина Петрова и Христо Марков, БСП – Ирина Бокова и Кръстьо Трендафилов, БЗНС – Атанас Узунов и ДПС – Ремзи Осман. И един прекрасен ден се качихме в микробусчето и поехме към размирния край. Ирина Бокова ми направи впечатление, че се държеше доста надменно, въпреки усмивката си, но пък с доста дебели глезени и къси крака. Ни в клин, ни в ръкав сподели, че обичала … боб. На това съпартиеца и Трендафилов с усмивка отбеляза: „Да бе, да … виждала е на снимка боб.” До Кърджали ни разказваше за „чудните” спомени, които имала от следването си в Москва и сериозните преподаватели, които без изключение били от … КГБ. Ходихме, правихме анкети из селата и самия град, докато колежката Бокова не сподели, че вече се чувства отегчена и се оттегли в хотела да почине. Вечерта седнахме в ресторанта да вечеряме и разговора се завърза около постоянната тема от тези години СДС и БСП. Стана дума за избитите след 1944 год. и лагерите, когато Бокова /тогава не знаех още за подвизите на баща и/ сподели, че репресираните били фашисти. Попитах и баба, и дядо ли са били фашисти, а тя скромно ми отвърна: „Ами, ставали са и грешки…” Финалът на вечерта бе забележителен. Същата комунистическа принцеса съвсем убедено сподели, че на България и трябвали подготвени кадри за външна политика, а такива СДС нямало и пак щели да опрат до „подготвените” кадри на БСП, защото те вече били създали „политическа аристокрация”. За съжаление, след 26 год. трябва да призная, че бе права и кариерата и го доказва, не само нейната, но и на още цял сонм комунистически галеници или верни служители на ДС. И вина за това имат преди всичко т. нар. „десни”. Погледнете само битието на друга червена принцеса – другарката Кунева-Пръмова или на преводачката на Тодор Живков Елена Поптодорова.

Та така, с „партийната аристокрация” завърши онази вечеря в Кърджали. На другия ден изпратиха за другарката специална кола да я вземе, защото тя не можела пак да се „кламбучка” с микробуса до София.

И още нещо за нашата кандидатка за ООН. Съвсем не е лошо да се погледне и финансовото състояние на принцесата, а както знаем комунистите особено обичат парите. Оказва се, че тя и възлюбения и Калин Митрев тънат в разкош. Поразгледах публичния имотен регистър на Ню Йорк, който за разлика от нашата Сметна палата не се влие от политическите страсти. От 2011 год./когато Бокова става шеф на Юнеско/ тя придобива два апартамента на пъпа на Манхатън за 2 400 000 долара, а синчето и от първия брак Павел Коларов изплаща за 3 години ипотека за 870 000 долара. Най-напред се зачудих защо червената принцеса си купува жилища на килограм в Ню Йорк, а не в любимата и Москва!? После погледах по-внимателно. Първият апартамент на Бокова е съвсем до сградата на ООН на 46-а улица и 3-то авеню и е от 85 кв. м. и струва точно 1 189 438 долара. Купила го е на 6.11.2012 год. и е платила всичко кеш, т.е. извадила е парите и ги е броила, защото за апартамента няма учредена ипотека. Много интересно, защото по това време тя се води, че живее постоянно в Париж, нали е шеф на Юнеско, но 

купува имоти в САЩ не в Русия или Северна Корея

Вторият апартамент червената принцеса Бокова купува съвсем скоро – на 3 април 2014 год. и струва 1 225 000 долара. Той е „само” 77 кв. м. на 2 авеню и 53 улица, но е в ултра – модерна сграда, построена през 2006 год. В същото време и синчето Павел на Иринка не остава назад. Срещу ипотечен заем той придобива апартамент на 5 авеню срещу 870 000 долара и през 2012 год. вече заемът е заличен. Нали не се съмнявате, че това не е станало без помощта на майка му? Пита се – откъде Ирина Бокова придоби толкова пари след като годишната и заплата като шеф на Юнеско е 146 000 долара чисто. Както и да го смятаме, ако е живяла през това време от въздух или банички и боза би могла да събере максимум 780 000 долара. Прибавях, прибавях и заплатата и от 3 000 долара преди това като посланик в Париж и пак сметките не стигат до никъде. Само за един апартамент в Манхатън не стигат, та камо ли за три. За мен няма никакво съмнение откъде са парите за имотите в Ню Йорк. Просто съветските другари обичат да обезпечават техните слуги добре – това е истината, да ви разправят каквото си искат другарите на Гоце. Но се питам защо ли нашето правителство не задава тези въпроси преди да подкрепи другарката като лице на България.

Защо ли? Ами ще ви кажа защо. Защото търпи другаря на Бокова Калин Митрев/агент Симеонов/ в Европейската банка за възстановяване и развитие/ЕБВР/ да стои там необезпокояван, въпреки че е освободен от там още от 2014 год. Въпреки че има правителствено решение да бъде отзованq той продължава да стои в ЕБВР, взема си заплата от 170 000 евро годишно и на никой не му прави впечатление, защото в България е така! Живеещият на съпружески начала с Ирина Бокова Калин Митрев или Агент Симеонов на ДС е назначен в ЕБВР още през 1996 год. от правителството на Жан Виденов, когато Бокова е външен министър. През 1997 год. Иван Костов го маха от този пост, но през 2002 год. правителството на Симеон, кадет Рилски светкавично го връща в ЕБВР. Първото правителство на Борисов го маха, но Тройната коалиция пак го връща на същия пост. Пак го махат, но през 2014 год. правителството на Орешарски го връща без мотиви отново и оттогава си стои на този пост, въпреки че е махнат с правителствено решение. Така че правителството ни съвсем безгрижно се грижи за благоденствието на семейството на другарката Бокова.

И много, ама много ми е интересно, ако правим кампанията на др. Бокова пред света как ще обясним нейната 

фанатична привързаност към Държавна сигурност

И двамата съпрузи на принцесата са активни доносници и Любомир Коларов и особено втория Калин Митрев, с партизанско име агент Симеонов. Перничанинът Митрев е вербуван още през 1980 год. и е прехвърлян при няколко служители на ДС като през цялото време на агентурната си дейност е получавал възнаграждение за доносите си. И към края ми се ще да задам още един въпрос по темата към Комисията по досиетата, защото вече от няколко източника получих информация: Вярно ли е, че самата Ирина Бокова е един от укритите сътрудници на Първо главно управление на ДС и това е направено заради длъжността, която изпълнява? Вярно ли е? И какво ще правим, ако непосредствено преди гласуването в ООН лъсне и този факт?

Към края ми се ще да припомня вътрешнополитическите подвизи на Бокова. Да не забравяме, че тя бе едно от остриетата на правителството на Жан Виденов – първо като заместник-министър, а после като временен министър, че с внушително мнозинство партията-майка я издигна за кандидат за вице-президент в двойка с Иван Маразов. Нима забравихте това?

В крайна сметка защо бе този ултиматум на АБВ и техния лидер Гоце Първанов? Когато чух и искането му за промяна в Конституцията ми светна.

Доста подличкият Гоце се готви да издигне същата тази другарка Бокова за президент!

И да не я изберат за генерален секретар на ООН с кандидатурата и за президент не губят нищо и ще повдигнат духа на чугунените комунисти, за които името Боков значи много. И тук идва конституционната пречка, че няма как Иринка да докаже, че последните години е живяла в България. Затова и АБВ предлагат да се премахне това ограничения в Кнституция, но в противен случай ще са печеливши в очите на чугуните и съветските друзя: „Ето, видяхте ли каква силна кандидатура намерихме, но ни попречи това изискване в основния закон, иначе …” Простичко и елементарно, но ефектно за пред симпатизантите. Запомнете ми демата, че този сценарий тепърва ще се разиграва от руската пета колона в България, т.е. АБВ !

Иначе засега съм спокоен, че Иринка Бокова няма шанс за ООН дори правителството да има неблагоразумието да потвърди кандидатурата и. Тя подкрепа от САЩ няма да получи, независимо, че си накупи имоти именно там – просто едва ли са забравили, че тя лансира Палестина за член на Юнеско, а и Израел дифинитивно няма да подкрепи такава кандидатура. В същото време цяла Латинска Америка се обединява зад кандидатурата на Аржентина, а и Папата е аржентинец, да не забравяме и това. Кандидатурата на Нова Зеландия ще обедини поданиците на Кралицата. Така зад Бокова остават Русия с нейните сателити, преди всичко от Африка и Азия, защото Източна Европа вече излъчи силни кандидатури като хърватката Весна Пусич. За шахматната дъска на Русия с Бокова достатъчно говори и отказа на сръбския външен министър – бившите сателити ще направят възможното за пробутването на Бокова, но е кауза обречена още от сега, да си го знаят другарите.

Да се върнем в България и в нашенските баталии. Скоро обвиниха и отстраниха бившия кмет на Стрелча в изнасилване на малолетна девойка. Но аз си спомням нещо друго. В кампанията на Иван Евстатиев за победата му в местните избори през 2011 год. бе една снимка. На нея др. Евстатиев бе усмихнат и щастлив в Париж, пред Лувъра, прегърнат с вярната партийна другарка Ирина Бокова! Та това фото стана акцент в тогавашната му кампания, май стана и предизборен плакат, защото другарката Ирина е толкова популярна в социалистическите среди, ах!... Те социалистите, поначало имат странен пиетет към популярността, де. Защото само преди години племенникът на същата другарка Бокова и син на братчето и Филип бе от най-известните автоджамбази в страната. И с др. Евстатиев така, но това да си остане проблем на Иринка. Факт е, че след като тя стана известна в социалните мрежи с прегръдката със злощастния изнасилвач от Стрелча, тя изведнъж изчезна от медийното пространство в страната след като активно се появяваше да презентира себе си.

Тъжно е, че десните за пореден път като стане дума за тяхна кандидатура се разединяват и започва скърцането със зъби и за пореден път напред излизат обединените леви сили, както в случая с другарката Бокова. Сами са си виновни. Та нима кандидатура на бившия президент Петър Стоянов нямаше да е по-достойна, дори кандидатурите на Кристалина Георгиева, дори на злощастната Надежда Михайлова?... При всички случаи имаха далеч по-сериозен бекграунд от комунистическото отроче Бокова, но десните отново си гледаха в пъпа, ако въобще са десни. Но все пак има още малко време за правителството да помисли, иначе ще останем и без кандидатура или ще лансираме нещо обречено.

Снимка в галерия: Бокова и изнасилвачът Иван Евстатиев