Христо Марков

Посветих цели две статии във Faktor.bg на делото, което прокуратурата води срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и се опитах да докажа, че делата са напълно съшити с бели конци, обвиненията са изсмукани от пръстите и няма как да се стигне до осъдителна присъда. Просто в нормална държава това не може да стане. Тогава се изсипаха по форумите какви ли не обвинения, че ставам адвокат на Цветанов и подобни глупости – нямаше защо да отговарям, че не познавам Цветанов и не съм член на партия Герб, но независимо за КОЙ при такива обвинения пак бих написал същото, защото правото преди всичко е морална категория и то във висшата форма на приложение на морала. Е, какво стана, другари и другарки, дами и господа?

С Решение № 430 на 26 януари 2016 год. Трети наказателен състав на Върховния касационен съд на Република България с председател Красимир Харалампиев РЕШИ: „Оставя в сила присъдата на САС, с която Цветан Цветанов е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 288 от НК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.”

Ами това е краят на една сага, 

с която се целеше нито повече, нито по-малко да се търси разплата и отмъщение, когато някой си е позволил да размахва пръст на Съдебната система, беше направен опит да се илюстрира всесилието и величието на Негово величество българския съд. Дори в Апелативния съд имаше една съдийка Жанина Начева, която продължи с особеното си мнение, относно вината на Цветанов. А същата съдийка, освен че имаше преки връзки с Алексей Петров /Трактора/ бе и семейнобовързана със структурите на Държавна сигурност, но в българския съд това обвързване отдавна няма значение. Дори депутатът – социалист Янаки Стоилов и е кум. Но отмина и това. Прокуратурата продължи с упоритостта си и обжалва решението на апелативния съд. В предишните публикации се спирах толкова подробно на хората в ръцете, на които попадна Цветанов, защото лъщеше цялата сбъркана система на родното правосъдие. Система на тайни зависимости (преди всичко с ДС), на задкулистни договорки, на политически влияния и внушения, на кариерни съдби, на обвързаности с тайни общества (преди всичко масонски) и в крайна сметка всичко това ражда една порочна практика на правораздаване, която ерозира доверието в нея, нещо повече прави я негодна за върховен арбитър на обществото. И най-страшното – попаднеш ли по една или друга причина в ръцете на правосъдието като нищо може да блокираш в обществената си активност. Изпитах го лично на гърба си преди половин година, когато по сигнал на две изперкали жени (дъщеря и майка) бях обвинен, че съм „крайно опасен за обществото и държавата” с публикациите и интервютата си. На всичко отгоре бях измъкнат от апартамента си и разкарван с бронирана полицейска кола като джихадист от Ислямска държава. Е, размина ми се, но ми струваше огромни нерви и време, да не говорим за армията от служители, съдии, прокурори и адвокати, на които плаща държавата! Обикновеният човек попаднал в лапите на правосъдието е обречен, а какво остава за бивш министър?! И после се питаме защо България плаща стотици хиляди евро неустойки и защо във всички доклади на Европейската комисия сме сочени като страна без реално, честно и обективно правосъдие. Сега отново предстои доклад на Европейската комисия за „напредъка на България в съдебната система”.

Обичам да чета съдебни решения и да се опитвам да вляза в дебрите на сложните мотиви за едно или друго решение. Ние нямаме англо-саксонската правна система, в която случайно подбрано съдебно жури, което не е съставено от юристи решава най-важния въпрос в едно наказателно дело, това за вината, а съдията е човекът, който трябва да облече в правни аргументи взетото решение от журито. В България всичко е в ръцете на съдебния състав, а по-често в ума и вижданията на един човек – съдията. И ако ощетената страна е затруднена финансово например за нови такси, адвокати, пътувания и т.н. се решават съдби. Това е положението. Разбира се, при Цветанов няма тази опция и това е добре, защото може да се проследи битката на правни аргументи, за да прозре старата истина, че в нашата правораздавателна система не винаги 

тежест и сила имат аргументите и фактите

Нека погледнем пак делото. Твърде тежко заключение правят върховните съдии обаче по друг казус и поради важността му ще го цитирам изцяло: „ВКС споделя оплакването, че въззивният съдебен състав не отговаря на субективният критерий за безпристрастност и това се установява от съдържанието на мотивите на решението. Защитата с основание възразява, че при обосноваване на субективната съставомерност на деянието, съдът използва спекулативни предположения и инсинуации, развива конспиративни теории, които нямат никаква доказателствена основа, черпи аргументи от събития, развили се напред във времето след инкриминирания период.” Опа-а-а-а, какво излиза? Че решението е плод на конспиративни теории, спекулации и инсинуации, че мотивите към присъдата са плод на тези предположения!? Практически е обезсмислено цялото решение на апелативния съд. Не знам дали съзнават многоуважаемите съдии какво точно са написали, но това е точното тълкувание за хората, които имаме навика да четем съдебни решения. Нали вината се установява по несъмнен и категоричен начин? Тогава какво става с решението на апелативния съд?! Така че съвсем справедливо, логично и категорично ВКС постановява, че Апелативният съд - София „не е бил безпристрастен и поради това е незаконен по смисъла на чл. 29/2/ от НПК” отменя решението и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. За мен лично при тези констатации на върховните съдии е необяснимо как така в нашия съдебен процес 

няма отговорност за съдията постановил подобно порочно решение

и то на въззивна инстанция. Но такава е процесуалната ни практика и закон. Точка.

Изпитах лично удовлетворение, когато прочетох в мотивите на върховните съдии, че при осъдителната присъда на Цветанов не е взел под внимание чл. 13 и 14 от НПК, който повелява да се извърши „пълно всестранно и обективно изследване на обстоятелствата по делото и не е взел мерки за обективното разкриване на истината”, че на обвиняемия не е осигурен справедлив и обективен процес. В крайна сметка става дума за неразрешение на СРС срещу полицейски шеф и поставянето на няколко удивителни. Оказва се, че в обществеността уж имаше най-много обвинения срещу Цветанов, че е използвал прекалено много СРС, а сега го съдят, че НЕ е разрешил подслушване. Кажете ми в крайна сметка кое е вярно? И „щетата” е за някаква катерушка в детски парк. В държавата се стрелят, убиват, крадат се милиони, грабежите са ежедневие, а огромната вина на един бивш министър е, че не е разрешил подслушване за една катерушка, която поради тази причина била изчезнала. Страховитото престъпление било извършено през 2009 год., но родната прокуратура бави, но не забравя. Това е положението и си направете сметка, ако утре вие попаднете в ръцете на предубедени прокурори и съдии какво ви чака.

Ще ми се да продължа още с аргументите на върховните съдии, защото в тях се виждат ясно пороците при постановяването на решенията на по-долни нива в съда, но ще стане достатъчно скучно и безинтересно за читателя. Важното в случая е, че е възможно и напълно реално при фиксация на прокуратурата да бъдат повдигнати обвинения, дори за една катерушка, да се постанови дори осъдителна присъда и да те размотават години наред в съдебните зали. Цветанов може да има много врагове, да има доста дори вътрешно партийни опоненти /имаше такива и в Пловдив гербаджии, които открито са радваха, когато съдът постанови 4 год. ефективна присъда и тогава бях от най-оплюваните хора, защото съм си позволил да защитавам шефа им/, но това за което го съдиха беше

абсурдно и напълно несъставомерно и като вина,

и като последствия, и като волеви акт /прословутите три удивителни/. В края на присъдата ВКС категорично е отбелязал, че липсват каквито и да е доказателства, че „отсъстват безспорни и категорични доказателства, че подсъдимият Цветанов е извършил действията си с цел да избави трите лица от наказание закономерно е довело до оправдаването му”.

Е, за какво беше всичко това, в крайна сметка се харчат и държавни пари за съдебната система, но както винаги в България виновни няма, особено за дефектните решения на съда и отново, и отново ще стигнем до старата ми теза. Днес предстои да бъде оповестен поредният доклад на Европейската комисия, мнозинството в парламента поиска Висшия съдебен съвет да се отведе и да прекрати дейността си, но … нищо няма да последва досежно за съдебната ни система и сега. Просто кога ли ще им уврат главите на нашите политици, че трябва нова Конституция иначе ще си кретаме все там – на опашката!