Илиян Василев

Плахият и "нерешителен" президент Плевнелиев преподаде урок по държавност на българския политически елит. Уж беше държавен глава със затихващи функции, беше "най-слабия" и "най-зависимия", а постави всички, които го подценяваха в неловкото положение - да търсят оправдание за своята собственост нерешителност и неспособност да реагират извън зоната на своя непосредствен комфорт. На фона на разгърнатото и обосновано с реална житейска логика изложение, сухото "не" на новия президент Радев не може да не стресира с липсата на дълбочина и въображение.

Нищо особено, нищо сложно - той просто обясни на всички, че докато те си правят плановете и кроят схеми, включително с чуждестранно участие да влязат във властта, не е зле да обърнат внимание на нуждите на страната и хората.

Завари ги неподготвени и затова реакциите са "стресирани" - епохалният Първанов и "премиерът" Нинова - се хванаха за кобура и призоваха за импийчмент.

При други обстоятелства можехме и да се забляваме, но опитите на БСП да вкарат казуса в рамките на правната казуистика и конституционализма

издават действително отчаяние

Стигнахме до римското право. Нещата са прости. Конституцията в тази част има пропуски и тук няма спор. Това не е нещо ново. И то не заради мен и Вас, а заради тогавашните юристи конституционалисти, които са ги оставяли или съзнателно, или поради недоглеждани. При всички случаи, поне за мен, грешните тогава конституционалисти нямат особено право да тълкуват грешките си днес.

Някои от тези пропуски могат да бъдат заместени с обикновена човешка логика.

Примерно - кой е този конституционалист, който ще оспори, че едва след връщането на третия мандат, президентът е в реален режим на съставяне на служебно правителство, тоест едва след връщането на третия мандат започва процесът са консултации по изготвяне на служебен кабинет. До тогава всичко е виртуално. Забележете всички тези процедури не са самостойни, а обслужват целия процес по преминаване към разпускане на Народното събрание и насрочване на дата за нови избори. Това е главният вектор, по който трябва да се ориентират разсъжденията. Служебните правителства са "обслужващ" или производен елемент.

Президентът няма никакво основание да води преговори за съставяне на служебно правителство паралелно с провежданите процедури, защото това би означавало, че поставя под съмнение възможността на партията, която е получила мандат да го реализира. До връщането на третия мандат - той няма никаква възможност да ангажира когото и да било с участие в служебен кабинет и откровено казано е нереалистично. Това за онези прависти, които забравят ,че правото обслужва живота, а не живота правото.

Представете си - получавате обаждане от президента Плевнелиев преди вторник с въпроса: "Бихте ли се съгласили да влезете в служебно правителство?" И примерно Вие работите в международна институция или някъде на престижна друга работа - все пак министерската работа, дори и в служебно правителство е изключително отговорна. Логичният отговор е: „На хипотеза не мога да отговоря, моля обадете си когато хипотезата стане реалност“.

Не можете току-така да прекратите трудово правоотношение, бизнес и т.н. Това разбира се, ако търсите качествени хора за служебни министри или премиери. Ако търсите вечно готови свободни радикали - тези по партийните скамейки - вероятно този период на договаряне няма да отнеме и ден. Но качествените хора, като правило, винаги са ангажирани.

Следователно от този вторник, Вие като президент, реално започвате да търсите хора за сигурни и окончателни разговори. Дори да имате приятели на "станд бай", пак трябва да тръгнат процедури, дори само за временно отсъствие.

Зная, че БСП имат готов служебен кабинет, защото те винаги имат кадри без работа, гравитиращи около партийната централа и партийните олигарси,

готови за постове

Пренесете цялото това действие към периода преди Рождество Христово и празниците на Нова година. С много малки изключения, потенциалните кандидати за служебен кабинет, които Вие, като загрижен за държавата си министър искате да привлечете, работят в някакви системи от свързана отговорност и в подчиненост. Всеки има някакъв шеф, а повечето шефове не са на разположение, за да съгласуват и подпишат отпуск. Имате текущи проекти, които изискват Вашата лична отговорност и замяната Ви не е по подразбиране.

Примерно работите в голяма банка или университет /предстои и сесия/. Никак не е проста работа да прекратиш рутинна дейност.

Със сигурност президентът Плевнелиев има опцията да назначи съветниците си за служебно правителство и някак да закърпи работата. Но и това не е решение, защото президентската администрация също трябва да работи по предаването на работата на следващия екип, а и има своя работа.

В случаите, когато президентът разпуска Парламента, налице е съвършено друг императив, защото държавата се лишава от върховния си орган. Но в текущия случай - къде е проблемът?

И така - при много шанс и разбира се приятелски настроени топ експерти или кандидати за служебен кабинет -можете най-рано около 5-10 януари да финиширате със състав на служебен кабинет. Ако не вярвате - представете си, че канят Вас в служебен кабинет днес. Звънят и Ви предлагат да влезете в него максимално незабавно. Колко бързо можете да дадете положителен отговор и да напуснете работа - в организиран порядък, разбира се? Всеки има текущи проекти и работа, и му трябва време да ги прехвърли на друг. А този друг е вече в режим на празници.

След тези премеждия, най-накрая вече сте в Списъка и президентът издава указ. На 8-10 януари влизате в кабинета. Имате хоризонт от 12 дни - 8 работни. За това време можете единствено да се снимате за спомен в кабинета. Но не можете да подпишете нищо или почти нищо, защото спесимените - те са важни за важните решения - отнемат най-малко времето, в което предстои да работите.

Не сравнявайте ситуацията на Плевнелиев с Радев. Той работи върху състав на служебен кабинет от доста време и със сигурност може да предложи гаранция на хората, с които говори, че на 22 януари или няколко дни след това най-късно могат да започват работа. Нещо повече и от БСП и от неговия екип стана ясно, че е готов с кабинетът. Макар, че това изобщо не предполага, че хората, които могат да започнат като служебен кабинет на 22 януари, могат да го сторят от 22 декември. Но при всички случаи Радев и неговият кабинет ще имат хоризонт най-малко от три месеца. Не е много, но е стандартна практика, а при трудности със съставянето на правителство, могат да откарат незнайно колко дълго.

До тогава служебните министри могат да си уредят излизането от работата. А знаем, че кандидатите от БСП за служебен кабинет са много - кадровата им банка винаги е претъпкана от хора, стремящи се към

партийна и политическа кариера,

и които не разчитат на друга професия, освен на политиката за своя лична и житейска перспектива.

Президентът Плевнелиев каза нещата по най-добрия и директен начин. Това, че той не се вписва в очакванията на БСП и на президента Радев е техен проблем.

Горното за сведение на обслужващите ги "конституционалисти" или изобщо прависти, които дълбокомислено заявиха, че ако нямало срок, Плевнелиев трябвало "веднага" да назначи служебно правителство.

Само не разбрах това "веднага" - за сутринта или за след обяд се отнася. Защото веднага не е срок, нито репер. А в житейски и човешки план не означава почти нищо.

Как сте утре сутрин да станете министър? Нищо лично, просто едни хора се притесниха, че нещата се изплъзват от техен контрол.

Не, господа. За много хора, които ценя, кариерата на министър не е нито първа, още по-малко единствена, ако изобщо е цел.

Така е в нормалния свят.

Просто президентът Плевнелиев Ви преподаде един урок по нормалност, който Вие трудно ще разберете.