Калин Манолов*, специално за Faktor.bg

„Русия води хибридна война на Балканите, насочена към дестабилизацията на цяла Европа“, заяви пред британския вестник The Independent президентът Росен Плевневлиев. Той направи това изявление след среща на деветте източноевропейски страни-членки на НАТО в Букурещ миналия вторник. Присъстващите на нея лидери изразиха загриженост от влошената в резултат на агресивното и непредсказуемо поведение на Русия среда за сигурност. Обвинявайки Кремъл за масивните кибератаки срещу българските държавни институции, Плевнелиев настоя ЕС и НАТО да направят повече, за да противодействат на руската агресия. Точните му думи бяха: „Нашето послание към ЕС, генералния секретар на НАТО, нашите партньори и съюзници от Запада е, че Балканите трябва да бъдат в самото сърце на европейската политика за сигурност. Направете повече за нас, за да направите повече за себе си“.

Президентът обаче имаше лошия късмет интервюто да излезе в неделята след терористичните актове в Париж. Така думите му, че Русия готви 

хибридна война на Балканите

и се опитва да дестабилизира цяла Европа, придобиха съвсем различно значение. Особено на фона на готвения алианс за унищожение на тетористичната „ислямска държава“, в който Оланд и Обама поканиха и Путин.

Ден по-късно премиерът Борисов заяви: „Не съм чак толкова голям ястреб и не влизам в такива теми. Балансът в света е толкова крехък, че трябва да си мерим думите“. След още един ден партийци от формацията на бившия държавен глава Георги Първанов поискаха оставката на настоящия президент. Мотивът: той бил „вреден за България“, понеже бил „абсолютно неадекватен“. Заместник председателят на АБВ Румен Петков дори заяви, че Плевнелиев трябва да бъде освидетелстван и отстранен от длъжност, „за да престане да позори родината с такива абсурдни тези като хибридната война“.

Съветските и български комунисти наричаха „Баварският ястреб“ германския политик, председател на Християнсоциалния съюз и министър-председател на Бавария Франц Йозеф Щраус заради твърдата му дясна политика. Пленелиев би трябвало да се ласкае от подобно сравнение. А Борисов – може би да съжалява, че го е употребил след изявлението на помощник-държавния секретар Виктория Нюланд от тази седмица, че Румъния и България ще бъдат следващите жертви на Кремъл след балтийските държави и Полша.

Така или иначе, за всички стана ясно, че сегашният премиер и бившият президент не са 

„съдружници по неволя“

И че с каквито и евфемизми Борисов да призовава Плевнелиев към сдържаност, оценките им за ролята на Русия в българската и международната политика диаметрално се различават. За пореден път. Плевнелиев последователно и аргументирано защитава позицията на здравия разум, болезнено трупан от бившите соцстрани по време на половинвековната им тотална зависимост от Съветския съюз. Борисов и Първанов удобно споделят враждебността и/или високомерието на „големите началници“ в рамките на ЕС и НАТО към този изстрадан опит. Това не ги прави прави, но определено поставя в пълна вътрешнополитическа изолация президента, който и ГЕРБ, и Реформаторският блок, очевидно няма да издигнат или подкрепят за втори мандат. Единственият шанс на Плевнелиев да остане на поста и след януари 2017-та, е да се обърне директно към прозападно настроените българи, за начало настоявайки парламентът да одобри електронното гласуване, поискано на свикания от него референдум. Или да направи собствена партия догодина, която да издигне кандидатурата му за втори мандат. Или и двете.

Дотогава много българи няма дори да разберат, че срещу България се води хибридна война, защото нито институциите, нито анализаторите обясняват на достъпен език какво представлява тя, въвлечени ли сме в нея, и на чия страна. А не обясняват, за да не се скарат с Русия, от която много от тях години и десетилетия зависят.

„Хибридната война“ е нова руска тактика, в която според западни експерти и военни мистификацията замества класическото обявяване на война. ВДоклад за състоянието на въоръжените сили за 2014 г. от март тази година Министерството на отбраната посочва, че „общественото мнение се манипулира чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация, използване на социалните мрежи за дезинформация, опитите на популистки партийни лидери да манипулират избирателите си за предизвикване на объркване сред населението и други".

Поведената от Кремъл след анексията на Крим хибридна война е огромно политическо, военно и икономическо изпитание за сигурността на страната ни, защото е

конфликт без правила,

който комбинира класическите военни средства с прийомите на „партизанската война” и „кибервойната”. Точно на третия елемент от хибридната война – кибервойната - станаха жертва сайтовете на български институции. Разбираемо е Русия да отрича този очевиден факт, но е възмутително, че го отричат и български, не само наркозависими, политици.

Един разкаял се руски „трол“, Марат, миналата година разказа как се манипулира общественото съзнание. Троловете работят по тройки - добър, лош и неутрален. „Веднъж получих задачата да убедя читателите, че мнозинството германци поддържат политиката на Путин, разказва Марат. „Лошият” пише: „Глупости! Германците мразят Путин”. После се намесваме ние и пишем: „Разбира се, че германците го обичат. Ето, вижте тук”. И постваме линк към никому неизвестен руски новинарски портал. Накрая постепенно наложихме извода, че в Германия Путин се радва на голяма любов, а популярността на Меркел спада. И че Европа се срива”. Не случайно един от изводите в „Доклада Немцов“ бе: „Целият ефир на руските държавни средства за масова информация е една плътна атмосфера на ненавист. Когато всичко това свърши, Русия още дълго ще идва на себе си, отърсвайки се от етичните и поведенчески стандарти на пропагандата от 2014-15 година“.

Български „медии“ също ще има от какво да се отърсват. Доста родни медии, явно или прикрито, прокарват руски пропагандни тези. „Земя“ и „Русия днес – Россия сегодня“ го правят демонстративно. За награда през юни т.г. издателката им Светлана Шаренкова, заедно с повече от 500 шефове на средства за масова информация от 63 страни по света, бе привикана в Москва на „Световен конгрес на руската преса“,. Там тя очевидно е получила инструкции как да манипулира общественото мнение в България, защото след конгреса заяви в интервю пред ТАСС, че „руските медии се очакват с нетърпение у нас, защото за разлика от западните, отразяват правдиво действителността“.

На често абсурдната „хибридна“ пропаганда в България вярват главно четири групи хора: носталгиците по комунизма, любителите на конспиративни теории, убедените, че „всички са маскари“, търсачите на „алтернативни гледни точки“. Групата е шарена, но многобройна. Проблемът е, че не само България, Западът не противодейства на хибридната война. Сигурно защото не иска да повярва, че е манипулиран. Груба грешка! Западните медии не са толкова зависими от правителството като тези в Русия и бившите й комунистически сателити, но са далеч от пълната безпристрастност. Демократичните институции на Запад са стабилни, но не са непоклатими. Никой не е недосегаем и затова никой не трябва да остава встрани. Русия милитаризира традиционните и социалните медии. Западът трябва да ги демилитаризира.

Опитите засега са плахи. В началото на тази година ЕС планираше да създаде телевизионен канал срещу руската пропаганда. Целта бе медиата да представя балансирана информация, тъй като

руската пропаганда 

тече особено силно от началото на конфликта в Украйна насам. Идеята дойде след като миналата година Дания, Литва, Естония и Великобритания представиха документ на име „Стратегически комуникаци на ЕС в отговор на пропагандата“ , в който се казваше, че „руската дезинформационна кампания за събитията в Украйна не намира своя верен отговор и е крайно необходимо да се подобри разбирането за случващото се там“. Европейска „антихибридна“ телевизия така и не се създаде, затова прибалтийските страни и Украйна си направиха собствени. Но могат да се създадат частни организации за борба с дезинформацията като Transperancy International. В изданията, които осъзнават опасността от руска пропагандна манипулация, може да има независими „редактори по дезинформацията“, както и нарочни колонки, в които се описва нейната технология. Защо пък да не се въведе и нещо като „медийно образование“ в училищата?

Това са само някои от многобройните възможности за противодействие срещу поведената от Русия хибридна война. Но те ще бъдат ефикасни само ако мислещата част от българското общество осъзнае, че България наистина е под обстрел. Обстрел с думи, пораженията от които често са по-сериозни, отколкото от куршуми. 

*Калин Манолов е журналист с над 25 години опит в радио, телевизионни и печатни медии. От 2011 г. е автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо“ по телевизия Bulgaria ON AIR, което се излъчва всяка неделя от 11.00 часа. Председател е на УС на Института за свободен капитализъм „Атлас”. Издател е на български език на трудовете на Айн Ранд и други философи на свободата.