Григор Лилов, Фейсбук

Дълбочините (разрезите, дисекцията) на конфликта:

1. Първи план на конфликта: за популярна употреба - въстаници срещу диктатора или терористи срещу законна власт (според интрепретацията и глупостта на публиката)

3. Втори план на конфликта: пропаганден - Запада срещу антихуманизма или Запада като колониална сила (според интерпретациите и наивността на публиката)

2. Трети план на конфликта: с религиозна окраска - сунити срещу шиити и християни или обратното (според интерпретациите и претенцията за интелигентност на публиката, към които се отправя посланието)

Това са публично тиражираните версии за публиката. 

Има обаче и дълбочини, за които се говори далеч, далеч по-малко:

4. Четвърти план на конфликта: геополитиката като Запада (+прозападни режими в Залива) срещу Изтока (Иран, Сирия+Москва, Китай) за геополитическо влияние в региона (за относително интелигентна част от аудиторията, но слабо информирана)

И най-сетне има дълбочини, за които въобще не се говори в публичното пространство, освен в тесни специализирани среди:

5. Пети план на конфликта: борба за регионално лидерство - Катар и Саудитска Арабия срещу Башар Асад и Иран (с подконфликт Катар-Саудитска Арабия в опозицията като различни крила в нея). 

Това всъщност е борба на режимите в Залива кой ще сплоти арабските народи под знамето си, като се аргументира с религиозни или антиеврейски и антизападни призиви (за да стане съответния режим хегемон). Плод на такива конфликти е цялата история на региона, дори с войните в Ливан, с войните между араби и Израел, с войната между Ирак и Иран и дори с Арабската пролет. Кръвният интерес на всички от Запада и ДРУГИЯ Изток (Русия, Китай) е да има перманентни конфликти, иначе ще се изправим пред истинския сблъсък на цивилизациите, за който писа знаменития политолог Самюъл Хънтингтън (1993 и монографията от 1996), което ще отреже горивото за света освен с. други проблеми, които ще създаде ислямският фундаментализъм.

6. Шести план на конфликта: поддържане на високи цени на енергоресурсите (18 месечен връх на борсите вчера, за днес не съм проверявал), от което са заинтересувани всички енергодобиващи държави, вкл. участващите Иран, Саудитска Арабия, Катар, Оман, Русия, САЩ и всички големи нефтени и газови компании. Т.е. кръстоска между глобални частни и държавни интереси. 

7. Седми план на конфликта: стимулиране на високотехнологични отрасли (военно-промишлените комплекси на Запада и Русия)

И още дълбочини, които са единствено

в светая светих на държавната и глобална власт:

8. Осми план на конфликта - съвместна операция срещу Китай. Китай е предизвикателството пред САЩ и най-голямата опасност за Русия (демографски в Далечния Изток и Сибир, военно и в икономическо-финансов план - в света няма място за три свръхсили, а най-много за две). Пекин е най-големият вносител на енергоресурси в света и то основно от Персийския залив (6,15 млн. барела на ден е внасял през юли), като Иран е сред големите му контрагенти. Вдигането на цените и нестабилността го вкарва в големи текущи разходи, а заедно с това в огромни инвестиции за развитие на ТЕЦ и АЕЦ. Същата нестабилност задържа експанзията му в др. райони на света, понеже големите играчи на този енергиен пазар са с геополитически възможности и съюзници, с които могат да му врътнат кранчето под благовидни претексти като война. 

Това обяснява и позицията на Русия, която протестира и вдига пропаганден шум до небето, но иначе няма да си мръдне и пръста, а Путин наскоро прие брата на краля на Саудитска Арабия и шеф на техния съвет по национална сигурност. 

9. Девети план на конфликта – приходите от газ и нефт са огромни. В крайна сметка печалбата на компаниите и режимите се инвестира основно в западни пенсионни фондове, инвестиционни банки и компании, хеджфондове, имоти и компании на Запад и частни и правителствени облигации. Т.е. на фона на финансовата световна криза задържането и вдигането на цените на горивата осигурява ресурси за дълговете, за печалбите и е средство за парични инжекции. Т.е глобалният финансов свят също има кръвен интерес от перманентен конфликт в региона, иначе Голямата депресия е в кърпа вързана. 

И последната

дълбочина, за която дори не се шушне:

10. Глобалният финансов капитал не признава нито граници, нито робува на понятието национализъм и съответно правителства. Този конфликт е най-дълбок в американския естаблишмънт, дълбоко разделен на две крила в случая (виж и книгата ми „Дуел”). Конфликтите в Залива и особено последния са оръжие за натиск срещу Белия дом, който се мята в стесняващ се обръч и затова позицията му досега е толкова колеблива. Наскоро двете основни компании на мултимилиардерските фамилии Ротшилд (световни финанси, банки и злато + силни европейски политически позиции) и Рокфелер (световни финанси, промишлени активи + петрол + по-силни американски позиции) обединиха активи в една компания и обявиха стратегически алианс, който ще бъде финализиран тази година септември. Случващото се в Сирия ще бъде проверка за взаимна лоялност и интереси. И извод за пътя, който ще бъде избран – световно неявно правителство или завръщане към национализма от първата половина на ХХ век. 

А къде сме ние - България? Там, където сме били винаги и векове - една забутана провинцийка с местни пъдари за политици и с местни претенции за вся и всьо (независимо от ценз и образование). И напълно способни да ни обърнат на въглен в жаравата (не е възможно да стоим настрана от Голямото пренареждане, което започва, но има съществена разлика да ти хързулнат ролята на въглен или се пребориш за позицията на ръжен).