Огнян Минчев*

Не ме изненадва наличието на битов фашизъм в България. Именно битов - инстинктивен, неконцептуален, не-структуриран като идеология. Този фашизъм е агресивната мизантропия на средно-статистическата мутра, със или без причина озлобена до дъното на душата си, която проектира тази злоба в практическа омраза към околните. Когато няма представители на други раси, етноси, вероизповедания, политически пристрастия, този

битов фашизъм се практикува върху всеки по-слаб,

 изпречил се на пътя на озлобения примат... Не ме изненадва наличието на подобни индивиди в институциите на властта. При това те не са концентрирани изключително в една партия или коалиция - въпреки, че една от тях напоследък оправдано стана особено често споменавана в този контекст. Демокрацията е процес на представителство на значимите възгледи и интереси в обществото. След като нещо съществува в значими размери като обществено настроение и светоусещане - редно е да го има и в представителните институции - независимо дали за останалите това е допустимо или неприятно. Впечатлява ме по-скоро нещо друго. За повече от четвърт век в България не бяха изградени критерии и изисквания за допуск до значими - високопоставени политически позиции. Един от тези задължителни критерии е 

отработването на връзката "глава - уста"

 Ако трябва да определим цивилизационния процес с една фраза, то това е - поставяне на бариери - цензори между мисълта и изговарянето й, които се създават в процеса на възпитанието - на социализацията. Някой би възразил - хората са длъжни да мислят добре и възпитано, а не само да говорят така. Съгласен съм! Но ако все пак между двете уши се е зародила злобна мисъл, некрасива оценка, пренебрежително високомерие или злобно осмиваща шега, възпитанието и цивилизоваността са тези, които упражняват необходима цензура, за да не излита всичко това свободно през устата. Ако това е изискване към всеки що-годе възпитан човек, очаквано по-голямо е изискването към тези, които се занимават с политика. Политиката е занаят на публично посредничество с цел постигане на споразумение и съгласие.Тук възпитанието е само основа, която трябва да се надгради със специфични умения за подредено общуване. В България са не един или два прецедентите, при които високи позиции в политиката се заемат от преки наследници на Алековия бай Ганьо. Подобно на своя прототип, тези хора са чували за това, че публично не се говори така, както в кръчмата, но са 

лишени от своите първи 7 - или повече години,

 в които разликата се възпитава и осмисля. Казано с две прости думи - България твърде често се управлява от простаци. Някои от тях относително бързо "включват" и след време само акцентът, интонациите и специфичното чувство за хумор издават истинското съдържание на черепната кутия. Други така и не вдяват... Причините са много. Една от тях е от ключово значение. Българите не обичат обществената йерархия. Те не уважават по-можещите, по-знаещите и по-възпитаните, не им се доверяват да ги водят. В България елити съществуват доста условно и битието им е много нестабилно, а съдбата - променлива. Затова ни управляват всякакви - който се случи. Много често - без бариери по пътя "глава - уста". Без бариери по пътя "задник - уста"... Затова те често формират коалиции "задник - задник"... Единствената ни утеха може да бъде фактът, че в целия свят расте броят на властниците, събирани от кол и въже.

*Текстът е публикуван на фейсбукс страницата на автора.