Единствената заплаха за съществуването на БСП е нова лява партия, преодоляла наследството на комунизма

Д-р Мирослав Дърмов,

Лексингтън, Кентъки, САЩ

Преди време писах, че се задава реми между управляващи и протестиращи, от което Сергей Станишев печели. За мое неудоволствие, ситуацията в България се разви именно в тази насока. Протестите демонстрират отвращението на мнозинството от населението (последното социологическо изследване показва, че 74% искат оставка и нови избори) от „Голямата измама “- така наречения преход. Но за съжаление, тази погнуса, която в стратегическа перспектива показва освобождение от илюзиите, на тактическо ниво не можа да доведе до желаните бързи промени. А това като че ли в българските условия е закономерно. Оказа се, че не е достатъчно да излязат няколко десетки хиляди души на улицата, за да принудят един нелигитимен парламент и избраното от него правителство да подадат оставка и отидат на нови избори. В родния вариант е от значение как медиите ще представят ситуацията. И те наистина се постараха в представянето на сюжети за разделението на нацията, за мълчаливото мнозинство, подкрепящо управляващите, за купени протестиращи, омраза и т.н. до безкрай. В допълнение се появиха и разни самозвани, определящи себе си за говорители на протеста персони, налагащи неопределени  цели, които по форма може да са атрактивни, но по същество не водят до промяна в статуквото и отвеждат енергията в канализацията. Наистина е добре да си против мафията и олигарсите, но с емоционално свръхопростяване промени не могат да се осъществят. Изменение на съществуващата ситуацията може да се постигне единствено със създаването на нови политически организации, но в тази насока не беше направено нищо. В допълнение, ГЕРБ, една доста компрометирана партия, реши да се появи пред протеста, и резултатът е закономерен. Присъствието на протестите оредя. А можеше да бъде по-различно. С изключение на митингите на радостта през 1989 година, днешните протести са най-масовите изяви на недоволство. Но за разлика от протестите срещу кабинета на Виденов, и тези от февруари тази година

не доведоха до промяна

Защото бяха спонтанни, а не определени от кукловодите да доведат до формални изменения, а гражданското общество, ако такова нещо съществува, а не е фантом на политологични, несвързани с реалността доктрини, не намери формата на успеха. Хубавото в тази неприятна гранична ситуация е, че стана ясно кой кой е в българската реалност и много „герои“ на прехода се разконспирираха като актьори на кукловодите. Остава урокът да е научен.

От друга страна, творенията на номенклатурата БСП, ДПС и Атака, освен фрапиращия гьонсуратлък, показаха, че контролират ситуацията в страната, защото те са определените да реализират „проекта Станишев“. За този проект писах в мое открито писмо, като обърнах внимание на три компонента от „проекта“ за период от около година, а именно:

-да се присвои възможното от еврофондовете,

-да се направи възможното за избора на Мартин Шулц в Еврокомисията,

-да се реализират руските стратегически проекти в България.

По еврофондовете, всичко зависи от Европа и това, което съответните европейски институции ще решат, но още от първите дни на управлението на новата тройна коалиция Стнишев и Местан започнаха да обясняват колко малко се дава на България, а и министрите от кабинета непрекъснато правят публични изявления с искане на повече средства.

Подкрепата на Мартин Шулц вече е политическо решение на БСП, а руските проекти се материализират в „Южен поток“, реанимирането на АЕЦ Белене, БТК и другите аспирации към енергетиката.

При това става дума за период от около година и малко повече, защото “проектът Станишев“ има определени цели и не става дума за „социален“ четиригодишен мандат на управление. Поради причината, че след организираното от БСП и сателити ограбване, промяна в управлението с подобряване живота в страната е невъзможен без радикална промяна на философията на управление, а това може да се осъществи единствено с преодоляването на митовете от последните 24 години. В подобна ситуация, независимо от декларациите за осъществяване на управленческия мандат, мандатоносителите от БСП и ДПС по същество се готвят за предсрочни избори, и те ще са реалност не защото протестиращите искат това, а понеже БСП, след реализирането на „проекта Станишев“ ще предостави управлението на България

в една катастрофална ситуация

на други подбрани от номенклатурата желаещи, за да запазят за себе си възможността да повтарят като папагали, но без да правят нищо конкретно „социална политика, социална политика“ с надеждата, че в едни по-добри времена ще се завърнат във властта без да са излизали от нея. След постигането на целите на „проекта Станишев“, на тази партия е необходим някой друг да поеме отговорността за управлението, след последиците на провежданата от нея политика. Защото ако остане цял мандат, тя просто ще бъде изтрита.

А причините за подобна крачка назад, осъществена от БСП в съответствие с „тангото на Ленин“ от 1921 година (да не се бърка със същия танц от 1904 година) са повече от достатъчни, а и политическата реалност в България е повече от благодатна.

Един от най-брилянтните анализатори в България, Григор Лилов, публикува на стената си във Фейсбук поредица от материали за случващото се у нас, но два от тях, намирам за особено значими за обясняване на причините за предстоящи промени, инициирани от БСП/ДПС, но представени за успех на недоволните от тяхното управление. С разрешение на автора ги представя на вниманието на читателите.

„30 юли 2013

НЕПЛАТИМИЯТ НИСЪК ДЪЛГ 

Съществува истинска митология по отношение на дълга на държавата, който се коментира във връцзка с актуализацията на бюджета. Официално се твърди,у че сме на второ място в Европа по най-ниско отношение на държавния дълг към брутния продукт. 

Съгласно водения от Министерството на финансите официален регистър на държавния дълг, същият в края на юни възлиза на 6 925,6 млн. евро, от който вътрешният е 6 276 363 600 лева (3 209,1 млн. евро) а външният е 3 716,6 млн. евро. Дялът на държавния дълг към БВП възлиза на 16,9%. В състава на този индикатор дялът на външния държавен дълг е 9,1%, а на вътрешния държавен дълг е 7,9% от БВП.

Обаче има показател във връзка с дълга, по който сме най-зле в Европа и на най-непрестижните места в класациите по света. Това е остатъчния срок до падежа. 

* В края на юни дългът, който трябва да се погаси в срок до 1 година, е 25.6% от общата сума на вътрешния държавен борч - т.е 1 606 749 081 лв. 

* Този, чийто падеж настъпва в някоя от следващите от една до пет години е 33.3% - т.е. 2 090 029 078 лв. 

* В резюме - за тази и следващите четири години държавата трябва да се бръкне с 58.9% само за главници по вътрешния държавен дълг. Сумата прави 3 696 778 160 лв. 

Също толкова драматична е ситуацията с външния държавен дълг. 

* Над половината от него - 50,59% е със срок на погасяване до 5 години. Т.е. сумата е 1 880 227 940 евро. (левова равностойност 3 677 406 211 лв.)

В резюме: 

* през следващите 60 месеца държавата ще трябва да погаси главници за 7 374 184 371 лева. Само за следващите 12 месеца сумата от тях е 1.5 милиарда лева. 

Само и единствено главници:

- без никакви нови заеми, които ще се взимат. 

- без лихвите, които се плащат по вече взетите заеми

- без отчитане на случаите на активиране на поетите държавни гаранции по взети кредити

Голям праз, че дългът е нисък - вноските са непоносими като тежест за бюджета. Ситуацията с дълга като процент от брутния продукт и с вноските по него е като в банката - може кредитът да ви е нисък като размер от цените на имотите, които ипотекирате, но вноските по него да изяждат доходите ви и затова трезорът да ви откаже паричките, понеже явно не можете да ги платите и ще фалирате. 

Средногодишно разходите само по главниците на на държавния дълг (без новите заеми) са 8,01% от приходите по републиканския бюджет!

Заедно с лихвите ще достигнат 11.5-12.5% (ако се запазят на тези равнища лихвените равнища, но прогнозите са, че ще растат). 

Подобна ситуация се описва като неизбежен фалит. Естествено, има трикове, с които може да се отложи във времето, но не и да се избегне. А всяко отлагане във времето повишава цената на фалита - т.е. тежестта му. Типичен пример е ситуацията при Виденов - ако Валутния борд беше въведен през април-май 1996 г., щяхме да се разминем с с трикратна корекция на валутните курсове и двукратна инфлация вместо 40-кратно обезценяване на лева и неизвестно колко голям инфлационен тайфун до март 1997 г. (родната статистика на няколко пъти промени методиките и изчисленията за инфлацията)“

„12 септември 2013,

Днес гледах редица справки от данните на Европейската централна банка, събирани за България. Няма как да дам огромния масив информация, но ето един: 

Оценка на салдата (наличностите резерви и капитала) към края на периода във ВСИЧКИ парично-финансови институции 

(Outstanding amounts at the end of the period (stocks), MFIs excluding ESCB reporting sector - Capital and reserves, All currencies combined - World not allocated (geographically) counterpart, Unspecified counterpart sector sector, denominated in Euro, data Neither seasonally nor working day adjusted (Balance Sheet Items ) 

ЗА ЮЛИ 2013 - 5611 млн. евро ИЛИ НЯМАТ ДОРИ 6 МЛРД. ЕВРО. В методиката се казва, че някои парични активи/пасиви на централната власт (Post Office, хазна) също са включени в този набор от данни. За тези, които не са специалисти: е, това са парите, налични в България - на банките, на финансово-брокерски къщи, застрахователите, пенсионните и осигурителни фондове, фискалния резерв и т.н. 

Справката за падежите сочи, че сумата в следващата година по всички държавни борчове и тези на частния бизнес – общо към чужбина е 5 млрд. евро. 

Иначе у нас ще ви кажат, че влоговете са за над 20 млрд., фискалния резерв – оше 3 млрд. (говорим за евро) Бордът има 14 млрд. и т.н. Вервайте им, ама после верващите ходят за зелен хайвер. 

А ето и чистата сума на заемите (разлика между взети и върнати) за нас – само от държавата и без частните фирми. Минусът е колко повече сме взели, отколкото върнали. 2013 и 2014 са предварителни разчети (милиардът на Орешарски, записан в актуализирания бюджет 2013 не е отразен, понеже разчетът е на база данни до юни 2013) 

2014 -1.3439594 A

2013 -1.3423181 A

2012 -0.8040641 A

2011 -1.9806814 A „

Казано с две думи, пари няма, а дълговете ни удушават. И не само, че за никаква социална политика не може да става дума, но и държавата е пред фалит. Това обяснява защо управляващите взимат заем след заем, за да продължат да управляват до средата на следващата година. В подобна ситуация, за да се запазят за по-добри времена, е логично БСП и ДПС да излязат от властта в контролирана ситуация. И както се вижда, в момента се осъществява активно партийно строителство, ориентирано към избирателите, които няма да гласуват за партиите, представени в настоящия парламент. А това е сериозен електорален процент. В допълнение, е доста вероятно „Атака“ да падне под бариерата и следва да й се намерят заместници. Лансира се Бареков (какви впечатляващи проценти му определиха кънчовците), създават се разни „Народни партии“ и какво ли още не може да се очаква в близко време. А и медийното пространство ежеминутно е наситено с доста употребени реформатори, така че плюс омаломощения ГЕРБ, като че ли предизборната ситуация се изяснява. Нищо ново под слънцето. От протестиращите няма и следа. Просто те не са допуснати.  БСП за момента се неутрализира и единствената заплаха за нейното съществуване е нова лява партия, преодоляла наследството на комунизма. Волгин написа някакви небивалици за радикалната левица, унищожителят на всякаква мисъл агент Гоце започна създаването на „дискусионни“ клубове, а адвокатката на Кредитна банка на Мулти груп, говорейки като в Ганкиното кафене, се зае да прави нов ляв проект. Колкото до съществуващите компартии и разни социалдемократи и БГлевици, те просто са карикатури и в подобна ситуация, независимо от провежданата политика, БСП е утвърдена в лявото пространство. Разни индивиди, представени като протестиращи,  подхвърлят идеи за нов Изборен кодекс, които като приложение ще помогнат на номенклатурата да напълни Парламента с необходимите й народни представители. Лансират се и идеи за машинно гласуване. По този повод се сетих за нещо, което се случи в един американски щат. В Америка се гласува машинно, но в две от машините се оказа, че въпреки че гласуваш за Обама, вотът е регистриран за Ромни. Стана скандал, но се замислих дали в родната действителност с машинния вот няма да бъдат задминати американците. Особено в контролиранте региони. Жалко, ако стане факт. И защо в подобна политическа реалност БСП да не се съгласи на извънредни избори? Разни ентусиасти ще се опитват да управляват в невъзможна ситуация, а застанали отстрани, БСП и ДПС ще се правят на загрижени за народа. И така до безкрай. “Проектът Станишев“ е реализиран, а след това българина кучета го яли.