Честит празник, българи! Не го давайте на онези, които биха убили с камъни Паисий и Софроний

През 1922 г. Министерството на просвещението обявява  „празника на българските будители“

Светослав Пинтев

Честит празник, българи! Не го давайте в ръцете на онези, които биха убили с камъни Паисий и Софроний, ако това ще им помогне 

да се изпъчат пред господарите си

Онези, които преследват будителите днес и произвеждат на конвейер майстори на упойката.
Денят на будителите  е ден светъл и свят,  без съмнение, но е на път да се превърне в ден на клишетата, в ден на онези, които се опитват да ни приспят, за да употребят българските светини в името на Златния телец, на когото единствено се прекланят, с каквито и идеологически опаковки да го кичат. Най-добре с будителите на уста.  Те са готови и думите на Левски да се отрекат, за да угодят на покровителите си, както и направиха неотдавна. Словата на Раковски, които са го вдъхновявали: „Нека никой не чака от другиго да освободи-нашата свобода от нас зависи“, са най-строгото табу. 

Денят на будителите  е на път да се превърне в ден на онези, които даже не са чували, кои са Светите седмочисленици, нито ги интересува, но пък чудесно знаят как да извадят 777 лъжи , за да успят обществото ни и да го натикат в миша дупка, да го върнат с шут в най-страшните му кошмари.. Те мечтаят само за това.

За тях Черноризец храбър не означава нищо друго  освен едни журналистически награди, които издателите си деляха като торта гараш и раздаваха на любимците си. Никога няма да им хрумне, че той всъщност е един от първите известни ни будители, биха се присмели злорадо, ако някой им заговори за това.  И точно с неговата черна риза да забулят наградите на свободното слово. Ехиден хумор, да им се не види. 
 Колко често си говорим                       

откъде идва този празник

И накъде отива? Последното е огромна тема и заслужава специално внимание. Сега да надникнем към началото му.
 
 Идеята за честването на този светъл ден за първи път  тръгва от учителството в  Пловдив, като избуява и се оформя в края на учебната 1908-1909 г. 
Даскалите обръщат внимание на факта, че няма български възрожденци, които да са  канонизирани. Решават, че трябва да им се отдаде почит с  Ден на будителите, който да е на 19 октомври, когато се чества небесният закрилник на българите - св. Йоан Рилски. След като България приема Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, не променя църковния и продължава да служи по Юлианския. Така  1 ноември по държавния календар  вече съответства на 19 октомври по църковния Юлиански календар. Така си остава, след като той е премахнат.

На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение издава окръжно номер 17 743, според което 1 ноември се обявява за  „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. 

Тогавашното правителство  мотивира така решението си така:
„...А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България...Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни...”
 Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. 
През 1945 г. честването е отменено от комунистическата власт, за която 

пробуждането на народа е най-тежкият грях

 На 28 октомври 1992 г. празникът е възстановен от 36-тотто Народното събрание. От нас зависи какъв ще бъде той утре. На будителите ли, на онези, които искат да ни упоят. Това е въпрос на живот и смърт.