Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Какво му остава на човек, който в тъмните винени дни между Коледа и Нова година си стои в къщи, освен да мисли глупости. 
Тази сутрин например отворих очи с ясната, макар и твърде нелепа мисъл, че вече не искам да живея в Швеция. Вчера беше същото. И онзи ден. Изобщо, така стоят нещата, откак научих, че либералният шведски модел май доброволно се кани да се превърне в мракобесното си отрицание. 
Какво друго да си помисля, като прочетох за тъй наречения Закон за съгласието – всеки гражданин, наканил се да прави секс, да получи, за да представи евентуално пред съда, подписана бележка за съгласие от своя партньор/партньорка. 
Ами ако двама се награбят спонтанно в асансьор и нямат бланки в себе си? А ако хора в напреднала възраст започнат да се туткат с парафа и се стигне до крушение на и без това трудно нарасналото мъжко достойнство? Да не говорим как се взима бележка в случаите, когато в секса участват…..така, де, прочетете „Златното магаре” на Апулей и ще разберете какво имам предвид. 
Научавам също, че шведският Закон за съгласието въвежда в и без това тъпия и неразбираем правен език две нови категории деяния – „изнасилване по невнимание” и „изнасилване по небрежност”. 
Това ме уби. Е, изнасилването по невнимание успях донякъде да си го представя. Ако трамваят е препълнен, а девойката пред теб изобщо не внимава…..макар че чак толкова разсеяни аз поне не съм срещал. 
Чудя се обаче как в живия живот може да се реализира

 изнасилване по небрежност

 Питам разни жени, но повечето вдигат небрежно рамене, сякаш темата не ги засяга, а останалите признават, че също като мен  са озадачени. 
Не озадачен, потресен съм, граждани, докъде с този закон едно просто червено-зелено управление може да докара прекрасната държава Швеция. Макар че информацията за него може да е просто лоша коледна шега или част от хибридния опит за подкопаване на либералните ценности. Така или иначе, питам се – има ли политически коректен начин някой да прави секс с красавицата, наречена „политическа коректност” или тя подлежи единствено на небрежно изнасилване, което да ѝ запуши устата, през която постоянно се раждат нови глупости. 

Освен в Швеция, напоследък не искам да живея също в Канада. Поне не и след като Венецуела изгони канадски дипломат, а Канада отвърна със същото. Лоши канадци - нямат какво да предложат, освен сняг и демокрация, но се опитват чрез тези напълно безполезни за Венецуела стоки да подкопаят прекрасното ляво управление на другаря Мадуро. С извинение към децата, но такова му е името на човека и няма защо да се срамува – още повече, като истински социалист, той не е изнасилил никого конкретно, само народа си като цяло, което не е срамно, а народополезно дело. Така че, мога да кажа – „не” на Канада, „да” на Венецуела. 
След като либералните чиновници от Европейската комисия се заканиха да запушат устата на управляващите консерватори в Полша, като им отнемат правото на глас „при обсъждането и приемането на общностните решения”, много сериозно се питам къде не искам всъщност да живея – в Брюксел или във Варшава. Трудно ми е да реша, но има няколко критерия, по които да отсея. 
Не искам например, докато се разхождам по улицата, отвсякъде да ме дебнат и да се протягат към гърлото ми или към полата на жена ми агресивните резултати от безумната мигрантска политика на ЕС. Не искам да чувам разни леви псевдо интелектуалци да ми разправят, че разликата между нацизма и комунизма е огромна и то 

в полза на добрия комунизъм

 Не искам други тъпанари, маскирани като висши политици и богати бизнесмени, да ме убеждават колко хубаво си живяхме с Русия, докато ги нямаше гадните санкции и колко хубаво ще си живеем, ако те отпаднат. Или поне ако вземем да ги заобиколим. Не искам да виждам още и онези висши политици, които потриват доволно ръце, че Великобритания си тръгва от ЕС, а с нея изчезва и истинският дух на атлантизма. 
Има и още, но да не ви изнасиля по небрежност с примери – и тези са достатъчни. Като тегля калема обаче, май излиза, че не искам да живея и в Брюксел. 
Разбира се, казвам всичко това, защото си търся ново място под слънцето, след като не искам да живея вече и в България. Писнало ми е да виждам как всичко тук постоянно се превръща в своята противоположност - политиката в анти политика, бизнесът – в анти бизнес, образованието – в необразованост, здравеопазването – в здраверушене, правото - в криво и т.н. 

Не може да знаеш, че си държава на първа линия в руската хибридна война срещу нормалния демократичен свят, а да избираш президент, според когото Украйна е озлочестена поради собственото си невнимание - с порива си към независимост и демокрация е 

предизвикала невинната иначе Русия

 Не може с избора си постоянно да слагаш на високи властови позиции хора, дето пак искат да строят АЕЦ „Белене”, да ремонтират старите руски МИГ-ове, докато се разпадне идеята за българското членство в НАТО и да ръкопляскат на руския патриотизъм преди българския. Много такива работи още не може. 
Ама може!
Е, не искам! 
Вече чувам обаче как у публиката възниква основателния въпрос къде тогава искам да живея, при толкова капризи. 
Веднага казвам, на първо място - в Северна Корея. Искам да имам над главата си някой велик вожд и учител, който да мисли вместо мен, а аз да си гледам кефа и да не мисля за нищо. Искам да съм на първа линия, когато смелите ни и буквално изгладувани от народа ядрени ракети победят цялото ООН и неговите мръсни империалистически резолюции. Искам да усетя вкуса на мир  и възход. Искам, освен това, да усетя още веднъж и вкуса на свободата – като накрая избягам от Северна Корея където ми видят очите. 
Може да отида да живея също с удоволствие в Куба. Раул Кастро обеща онзи ден, че като изтече мандата му, се маха от върха. Това е малко като да чакаш от умрял писмо, защото никога не е ясно кога точно изтичат мандатите на подобни хора, но все пак – надежда има.
Не бих отказал също да се заселя между умствените ми братя от тъй наречената Палестинска автономия. Тези хора са дотолкова автономни, че непрекъснато искат да изнасилят Израел, като стрелят с ракети по него - но са съвършено прави в това си невинно всъщност желание. Да, Израел храни арабите от Палестина и им отпуска територии, за да си направят те собствена държава - но истината е, че по този подмолен начин хитрите евреи унижава палестинците. Светът остава с впечатлението, че те не са способни на две магарета слама да разделят и ако ги оставиш сами, ще умрат първо от глад, а после и от роднински огън, докато се стрелят помежду си. Но това положение е нетърпимо и ООН трябва да накаже държавата Израел, като обяви, че прекратява нейното съществуване. 
Почти сигурен съм обаче, че за мен най-доброто място за живеене е Русия, ако не Русия тудей, то поне 

Русия томороу
  
В Русия томороу предстоят избори и начело на въпросната страна агромная отново ще се избере Путин – човекът, чиито напълно демократични мандати вече никой не може да изброи, човекът, готов небрежно да изнасили всяка логична дума и всяко разумно действие, за да докаже на света, че има право да се разпорежда с крепостните не само в собственото си имение, но и в съседните. 
Щастие ме обзема, граждани, само като си помисля за перспективите, които поредният демократичен руски избор на Путин ще отвори пред света. 
Ма чак такова щастие…..да не би като се събудя пак, да се окаже, че всъщност да съм девойка, която се вози в препълнен шведски трамвай и не внимава достатъчно за позицията на гащичките си…..