Пламен Асенов, специално за Faktor.bg 

Двама български президенти пеят на един глас в подкрепа на руския интерес. 
Е, добре, де, не съм толкова сведущ в музиката, може и на два гласа да пеят, хората, но при всички случаи песента е една и съща. Тя е посветена на руския газопровод „Турски поток”, дето най-после ще мине през България, за да стигне до „приятелите на Путин в Европа”. Иху-у-у-у!
Тази история с руския поток, дето е турски, е същата като онази от комунистическите времена, когато турското кафе беше виетнамско. 
Манипулацията е елементарна, но да я припомня за всеки случай, щото като общество много забравяме напоследък. Работата се състои в следното – пред Брюксел нещата се представят така, че руският газ, след като мине през Турция, едва ли не се пречиства душевно и телесно. Той влиза в Европа като турски газ и така доставките на всички страни по пътя му вече са диверсифицирани като с магическа пръчка. 
Нищо такова няма, разбира се. Това е същият руски газ, който, доколкото става ясно дори от съкровените признания на „енергийния експерт” Атанас Тасев, ще пътува по тръбата 

при цени и условия, поставени от руснаците

 в договори, сключени със самите  руснаци. Ако трябва да сме точни, това също е тръба, увенчана с кокетно политическо кранче, което се държи…..познахте…..пак от руснаците. 
Но все пак ще е турски потокът, де, щото такова му е името! 
Това е поредният тъп начин да се заобиколят ограниченията, които Брюксел може да наложи на този пореден опит за газопровод, който да заобиколи Украйна от юг и да повиши допълнително енергийната и политическата зависимост на Европа от Русия. Ограничения във връзка с единната европейска енергийна стратегия и във връзка с все по-силните европейски страхове от нарастващата руска агресивност. 
Но може и да не бъдат наложени ограничения този път, знае ли човек. Защото ако Брюксел продължава да си затваря очите за общоевропейските вреди от руския газ от „Северен поток”, а реагира негативно на тези от „Турски поток”, разни мечтатели по нашите земи веднага остро ще му напомнят, че не трябва да има двойни стандарти, а трябва надлежно да си затваря очите и за руския газ от Юг.     
Но да се върнем на нашите двама вдъхновени певци, които песни пеят в защита на руския газ. 
Кои са те, вероятно се досещате - имам предвид уж вече действащия президент Румен Радев и уж вече бездействащия президент Георги Първанов. 
В последните дни те и двамата се показаха изключително въодушевени от възможността тръбата на тъй наречения „Турски поток” да мине точно през България и изключително загрижени, че това може да не се случи заради 

предразсъдъците на гадната Европа

В това отношение Румен Радев се показа откровено невъздържан и използва изключително недипломатичен език. 
На среща в Катовице, посветена на климатичните промени, той настоя, че България трябва да има „сигурна и предсказуема енергия” и заяви: „Европа може много да ни помогне, ако не създава пречки, както в миналото, за доставка на руски газ в Европа. Да вземем „Турски поток” – но и пряка доставка към България и ЕС, „Български поток”, който да гарантира доставките в Европа”.
Да, бе, пак за някакъв фантастичен руски „Български поток” става дума.....
Имам чувството, че когато официално е дрънкал тези леко несвързани глупости, Радев е бил също толкова леко вдъхновен от някаква прекрасна полска водка, иначе няма как да се заплете чак дотам. Но пък така за мен е по-лесно да го коментирам. 
Първо, дори самите руснаци вече не използват клишета като „сигурни и предсказуеми”, когато рекламират доставките си по света. Няма нужда, защото всички други до болка са наясно, че те не са такива. Търпят ги или по принуда, или под натиск, или защото сключването на договорите по места е в ръцете на могъщи проруски и пропарични клики и лобита. Какъвто, впрочем, е българският случай. 
Второ, каква първична омраза и каква готовност да се изкриви истината звучи в израза на Румен Радев: „Европа може много да ни помогне, ако не създава пречки”. 
Е, да, пречи проклетата Европа! Много пречи като народ да се гушнем под топлото крило на Кремъл и да заспим поредния си зимен сън за няколко стотин години - далеч от човешкия възход, но и далеч от затормозяващите грижи за себе си; далеч от морала, но и далеч от угнетяващата мисъл, че трябва да си умен, за да си истински човек. И т.н. далечини. Много удобен сън. 
Трето, Европа в представите на Радев очевидно е нещо твърде глупаво, защото не знае собствения си интерес и не работи за него. А да бъде умна е толкова просто: първо взима акъл от самия Румен Радев, веднага след това взима руски газ от Кремъл и - пей, сърце! 
Четвърто, забелязвам, че някои от най-впечатляващите си президентски гафове по руска линия Румен Радев прави в изказвания точно насред Полша. 
Защо е така – голяма загадка е това, граждани. Може би някоя красива полякиня предразполага Радев и в душата му се отваря специална клапа, заради която говори искрено, казва си всичко, което чувства като любов към Русия, а не се мъчи да говори каквото трябва като нормален президент. Но пък не вярвам да има полякиня в ролята на муза, защото знаем, че Деси е умна и си държи човека на къса каишка. 
Дали пък Радев не смята, че ако критикува Европа точно в Полша, ще срещне подкрепа, доколкото поляците за момента са в известен конфликт с официален Брюксел или обратно. Ама и това не се връзва - дори за хора като него и неговите съветници е прекалено тъпо да лобират толкова активно за руския газ в страна, която преди време призова руснаците да си пренасят нефта с кофи. 
Така че не знам какво да мисля. Във всеки случай, мисля, че чрез това си изказване българският президент не се показва като 

достоен човек на нивото на българския национален интерес, 

а се показа като недостоен човек на нивото на руския национален интерес. 
Лошо! За нас лошо най-вече, той очевидно е претръпнал като дървен крак…..
Още по-претръпнал обаче е неговият колега Георги Първанов. Той уж вече не е никакъв, дори в политиката се оттегли далеч на заден план, но май сега, като видя наоколо пак да се размахва големият руски енергиен кокал, изведнъж скочи и се озъби. 
Е, в България се озъби, не някъде из Европа. Него в Европа не го канеха, дори когато беше президент, а сега не е ясно дали изобщо ще го пуснат. И правилно, аз и в България не бих го пуснал заради твърде патриотичните му позиции. 
Например тази, че „Турски поток” ще мине през България, „защото Русия има стратегически интерес от проекта”. 
Ало-о, другарю Гоце, ма като козирувате на руснаците, айде да не се изпъвате чак като струна, че се притеснявам да не се секнете в кръста. 
Значи какъв е българският интерес няма абсолютно никакво значение, щом руският е такъв. И той е „стратегически” при това. А каква му била стратегията – ами да стигне газът до „руските приятели в Европа – Сърбия, Унгария”. И защо България ще се грижи за кефа на руските приятели?
То бива откровеност, ама това идва малко ексик и веднага ми напомни потресаващия начин, по който вестник „Комерсант” съобщи неотдавна новината за маршрута на новия газопровод: „Газпром реши – „Турски поток” ще мине през България”. 
Ама как така „Газпром” е решил, бе, колеги уж журналисти, че това не зависи ли преди всичко от самата България – дали тя иска, дали ще разреши, такива неща. 
Да, знам, министър Теменужка Петкова остави дълбоки, срамни и незабравими следи, докато през последните години се влачеше да проси руски газ в Москва и вероятно „Комерсант”, пък и Гоце, имат точно това предвид. 
Но, слава, Богу, тази работа с газовите доставки не зависи нито от Петкова, нито от българското правителство, нито дори от българския президент, бивш или настоящ, а 

зависи от Брюксел

 Брюксел има последната дума – но не защото е лош и ни суспендира суверенната власт, а защото там се отчита общият интерес на цялото ни европейско семейство по темата за енергийните отношения с руснаците. Включително нашият български интерес. 
А ако някой от управляващите или от опозицията в България не иска да принадлежим повече на това семейство и настоява да се върнем при Кремъл като крепостни, да си го каже направо - не устата му да продължава да яде парите на Европа, докато душата му слугува на Русия. 
Избори идват, избирателите ще решат.