Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Избирател - това наистина звучи гордо, защото е базисна характеристика на демократичното същество, наречено „гражданин”. 
Така е на теория, макар че на практика има една особеност – всички граждани са избиратели, но не всички избиратели са граждани…..
А какво да кажем за „евроизбирател”? Ами нещата са сходни – всички европейци са евроизбиратели, но не всички евроизбиратели са истински европейци. 

Да вземем за пример политиците от БСП, включително онези, които се натискат за евродепутати. През сегашната кампания те, воглаве с комисарката Елена Йончева, тръбят нашироко, че българите на практика малко се интересуват от същностните европейски въпроси, освен, може би, от два, не – от три. 
Първият е как да работим като българи, а да получаваме европейски заплати. Това не само го чухме в техни изявления пред избирателите, но и го видяхме като лозунг на фамозната социалистическа демонстрация по случай 1 май. Казвам фамозна, защото всички, дори собственият електорат на БСП, знае - червената върхушка /не само в България, но и в почти цяла Европа/, реално няма нищо общо с труда, работническата класа и други марксо-теоретични залъгалки за полезни идиоти. 

Вторият важен европейски въпрос на българските социалисти е как да потребяваме все повече европейските пари така, че все по-малко да ни хващат. А най-добре – изобщо да не ни хващат и съответно – да не ни спират вече кранчето, когато сме на власт, както гадният Брюксел прави постоянно. 
Не сте го чували това от устата на никой истински социалист ли? Айде, бе! Чували сте го, макар не точно така формулирано. Давам пример – кандидатът за евродепутат Валери Жаблянов пред избиратели в Брезово, Пловдивско: „За да бъдат удовлетворени исканията на голяма част от българите повече европейски средства да се влагат в здравеопазване и образование, трябва да се смени моделът на управление и в Европа, и в България – и това е целта на БСП и ПЕС”. 
Аз поне не знам някакви българи, още по-малко – „голяма част от българите”, да са поискали публично повече пари от Европа специално за образование и здравеопазване. 
Знам обаче друго, например, че това противоречи на самата идея на европейските фондове. И също – че наливането на общи европейски пари в скъсаните джобове на тези две нереформирани системи е пряк път за преливането им към здраво зашитите лични джобове на сръчни местни финансови пирати, начело с политиците. Особено благо би било за онези, прекарали дълго в опозиция и огладнели като етиопски дечица.  

И третият основен европейски въпрос на тази кампания според българските социалисти е как 

да измъкнем братска Русия от мъртвата хватка на европейските санкции

Вместо да мислят и работят за по-ефективни санкции, нашите русоляви европейци разпространяват опашати лъжи за негативните икономически ефекти, които България търпи от тях. И, като се обръщат на Изток, те козируват пред невидимия, но не и въображаем началник в Кремъл, с обещанието – щом стъпят в Европарламента, да безчинстват максимално в полза на Русия, а не да вършат делата си в полза на Европа. Също както правят и в България, впрочем, но с тази разлика, че сега самата Европа ще им плаща, за да работят срещу нея.  
Много хитро, нали? Със спестените от тях рубли Кремъл ще може да произведе нови оръжия, да изпрати повече командоси да бранят човешките права на диктаторите в Африка и Латинска Америка, да се намеси по-активно в изборния процес на разни демократични държави, включително България….. 
Някой ще попита обаче – защо, след като БСП вижда в евроизборите само възможност за изкарване на пари и угаждане на руски интереси, избирателите тук изобщо обръщат внимание на тази партия и дори немалка част от тях гласуват за нея. 
Ами защото на всичките лъжи и манипулации отгоре, тя поставя пред избирателите и една друга цел – да се свали сегашното управление и да се предизвикат предсрочни избори, които БСП евентуално да спечели. Ще цитирам пак същия Валери Жаблянов, който пред електората в Брезово недвусмислено заявява: „Чрез европейските избори трябва да постигнем национален резултат”.
С други думи – ще правим 

преврат, за да вземем властта, 

но ще се скрием под лозунга за революция, полезна за всички.   
Това е типичната за комунистите подмяна на стойностите и създаване на паралелни реалности, механизми, които вече десетилетия наред объркват хората тук, карат ги да вярват в призраци и да гласуват за призраци. 
Да, нормално е българската публика да има разочарования и претенции към управлението на ГЕРБ, но не е нормално заради това да подкрепи БСП. И аз се надявам, че поне истинските граждани сред българските избиратели няма да се хванат на тази въдица. За останалите отдавна е късно.  

Така или иначе обаче, БСП не са сами в своята анти-европейска битка под европейско прикритие – и дори не са най-крайните по манталитет и темперамент участници в нея. 
Бие ги Волен Сидеров, който от началото на кампанията беше относително мълчалив, но най-после отново надмина себе си и се изрепчи на Европа. Пред една телевизия той сподели сакрално откритие: „Европа е само един полуостров от Евразия, тя не е самостоятелен континент, а част от евразийското пространство”. 
С други думи – как смее да се репчи на Кримъл тази жалка територия, от Бога дадена лично на императора Путин. 
 Поне това е внушението, което следва от потресаващо новаторския подход на Сидеров - да се използва географията като политически аргумент. Е, виждали сме подобни неща и в сферата на психиатрията, то е също като онези жалки мъже, дето веднага започват да си мерят пи…..щовите, щом разговорът опре до жени.
Но, честно казано, граждани, не само ние сме по-явни или по-скрити антиевропейци, такива има в цяла Европа.  
Чета, че Марлен Шапа, френски министър за равенството между половете, заедно с колеги от Г-7, са подписали декларация, насочена да превърне равенството между половете в „глобална кауза”. Тя поставя за цел „включването на все повече жени като преговарящи и медиатори в глобалните дейности, свързани със създаване и опазване на мира”. 
Пък аз, кой знае защо, отначало си помислих, че новите суфражетки ще искат да се наемат повече жени на работа в мините или на нефтените платформи в Северно море. 
Казвам ви, граждани, мъдри идеолози като Шапа ни докараха до онзи ръб, където толерантността и разумните прояви на политическа коректност се превръщат в своята пълна противоположност. 
Да не говорим за парадокса, че европейската, но социалистическа Франция май съвсем е превъртяла, щом поддържа цял министър по темата за равенството между половете. Разбираемо е тогава, че той и неговият екип ще измислят всевъзможни глупости и ще въвличат нормалните хора в тях, само и само да си оправдаят заплатите. 
Не съм сигурен, че подобно нещо е възможно във Великобритания и това също е повод да съжаляваме за Брекзит, чрез който значително ще намалее общото  количество здрав разум в Европа. Нали знаете една от най-важните политически разлики между Париж и Лондон? 

В Англия и левите са десни, а във Франция и десните са леви
 
Обаче има и някои обнадеждаващи признаци, че Европа не е цялата проядена от левичарските измислици. 
Неотдавна например Манфред Вебер, главен кандидат на ЕНП за шеф на Европейската комисия, сподели категорично виждане, че строителството на руския газопровод „Северен поток” 2 трябва да се спре. „Външната политика на ЕС трябва да се основава на ценности, а не на икономически интереси” – каза той, с което веднага получи пълната ми подкрепа за поста, към който се стреми. 
Не по-малко драго ми стана на душата, щом прочетох призива на Силви Листхауг, новия здравен министър на Норвегия, хората да бъдат оставени на мира да пушат, да пият и да ядат червено месо колкото си искат. „Не е работа на правителството да казва на хората какво е и какво не е здравословно” – твърди Силви, с което също спечели пълната ми подкрепа. 
Разбира се, левичарите, които си умират да дават акъл на другите, докато използват парите им, веднага нападнаха Силви и нищо чудно това да доведе втори път до нейна оставка. През 2018 година, като министър на правосъдието, тя е атакувана и се оттегля заради публично споделеното си мнение, че „управляващите слагат правата на терористите пред националната сигурност”. 
Ами права е жената! Като чета при какви условия живее в норвежкия затвор Брейвик, дето изби и рани стотици хора, си викам – дано само онези български евроизбиратели, чието гражданско съзнание е леко помътено, не прочетат това. Тогава кой знае какво извратено нещо могат да измислят, за да се реализират като истински граждани, тоест, хора с право не само да избират, но и да си живеят живота, докато друг се грижи и плаща за тяхното пълно щастие.