Българският русофил е нещо обратно на обратното от обратното на истината

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Истерията на тъй наречените „български русофили” премина всякакви граници и вече навлезе в територията на зловещото. 
В неделя в Пловдив те спретнаха поредното 

вещерско сборище

 около гранитния руски киликандзер с шмайзер, наречен Альоша. Той стърчи над града от цели 60 години, за да помнят всички българи златното правило на вечния ни славянски брат и „освободител”:  който не слуша – под ботуша. 
Мнозина българи, особено през последните 3-4 години, след наглата  руска агресия в Украйна и последвалата ескалация на руската хибридна война срещу целия нормален и демократичен свят, започнаха наистина да разбират посланието на „Альоша”. Имам предвид – да го разбират правилно и затова да се противопоставят по един или друг начин на кремълските попълзновения. 
Но не всички са толкова досетливи, де, сред нас наистина живеят и солидно количество дебили. Те по дефиниция предпочитат да слушат и да изпълняват - като няма човек мозък, изхранва се с послушание, иначе му врътват кранчето и няма папкане. 
Много от този вид послушници имаше на неделното русофилско сборище в Пловдив. Начело бе, разбира се, прочутият „почетен руски консул”, а напоследък и вътрешен дисидент в БСП, другарят Георги Гергов. Че кой друг? Този „другар“ наистина изглежда като истинско олицетворение на цялата руската представа за българите. На „братушките“ не им пука, че такива хора дрънкат глупости пред всякаква публика, важното е, че са пълни с искрена любов към Русия, съчетана с кучешка преданост и послушание. 
Затова кой друг, ако не Гергов, ще позира за снимка с разни анонимни дебили, понесли флага на тъй наречената Донецка република - поредният руски анклав, завоюван с оръжие от поредната независима съседна страна. Споменатите дебили, разбира се, нямат имена, но имат организации. Така са свикнали - да ходят на глутници, което според тях е най-убедителният аргумент при възникване на евентуален интелектуален спор по темата „А ти защо не обичаш Русия”. 
В случая, доколкото се разбра, край киликандзера на хълма имаше поне три глутници – някакво Движение „Петко войвода”, някакъв Войнски съюз „Васил Левски” и някакви „рокери”, които се пишат за български клон на руските „Нощни вълци”. 
Пред тези истински български патриоти руският посланик Макаров и други пламенни оратори се показаха искрено възмутени, че два дни преди събитието техният любим гранитен солдат е осъмнал, изрисуван с нацистки символи. 
Но никой от официалните лица, включително въпросният другар Макаров, не помоли другарите „рокери” за кеф на Альоша да демонстрират малко истински мускули. И правилно не бе поискано това - така щеше да се издаде четата, защото щяха да лъснат публично всички 

татуировки с пречупени кръстове и другите нацистки символи, 

с които рокерите са накичени. А подобна гледка не е полезна за мисловното здраве на целокупния български народ - пак ще плъзнат из недрата му разни долни инсинуации за топлата връзка между режима на Путин и режима на Хитлер, тъкмо се позабрави цялата работа…..
Но подобни неща се забравят поради късата памет на хората. А „целта на паметниците е да помним” – както дълбокомислено заяви в изказването си пред отбраната публика на събитието някой си Симеон Кацаров, доцент от Пловдивския университет. 
Малей-й-й-й, такива доценти може да роди само нашата патриотична земя българска. 
Ми тоз Кацаров ако се напъне, скоро ще ни благослови и с още по-гениални открития. Например – „кашонът е кутия от картон”. Или – „ако човек е тъп, то е завинаги”. Затова се обръщам с настоятелна просба към пловдивския университет да държи тоя доцент на къса каишка, да го направи скоро професор и да му плаща добре, че да не забегне и той като другите къмто някой американски университет, зер за народа и българо-руската дружба загуба велика. 
Едно от най-смешните присъствия на „Альоша”, беше на тъй наречения Дядо Николай, владика пловдивска. Около къкрещия русофилски казан в подножието на паметника той отслужи заупокойна молитва. Този човек пак изглежда много объркан, вероятно Бог и тази неделя си е почивал, вместо да го хване за ръка и да го поведе към истината. Защото, доколкото знам, заупокойна е молитва за душата на покойник или покойници, конкретни хора, умрели или загинали при конкретни обстоятелства. 
Само че – ядец, „Аляоша” не е паметник на никакви загинали руски войници по време на Втората световна война. В Пловдив такива няма. Доколкото знам, изобщо в България, има загинали от препиване с метилов алкохол руски войници в Бургас, но това е друга тема. Дори онзи Алексей Иванович Скурлатов, когото русофилската пропаганда представя за прототип на „Альоша”, си е тръгнал от България жив и здрав и официално е доживял до дълбока старост. 
Още по-лошо се обърка дядо ви Николай обаче малко по-късно същия ден, когато с реч благодари за някакъв руски орден, връчен му заради „огромния принос за укрепване на приятелството между народите”. Какво приятелство, кои народи - не става ясно. Но за сметка на това пък в речта си владиката съвсем сериозно заяви: „Исторически факт е, че войните от народите, включени в тогавашния Съветски съюз, са пристигнали в България през месец септември 1944 година като миротворци”. 
Тук само месецът и годината са верни. Иначе откриването на въпросния „исторически факт” от светиня му, вече предизвика вълна от отчаяни сълзи и дъвкане на дипломи в гилдията на историците. Имам предвид – сред онези жалки типове, дето досега наивно вярваха на официални документи – че на 5 септември 1944 г. СССР обявява официално война на България. Това значи, че  всеки съветски войник от армията на Толбухин влиза тук като окупатор.

 А значението на думата „окупатор” е ма-а-а-алко по-различно от това на думата „миротворец” – или бъркам нещо?  
Но се оказа, че има още и дядо ви Николай упорито продължи да

 бърка история с бълнуване

Той храбро „уточни”, че съветските войски влизат като миротворци не само в България, но също във Варшава, Будапеща, Виена, Прага и накрая в Берлин. „Те не са нападали, те са се защитавали” – закова поредния пирон в ковчега на историята великият тоз оратор. 
Абе, граждани, я да питаме поляците дали в края на войната Кремъл ги освободи или ги окупира за пореден път. Или по-добре да ги питаме защо, по дяволите, след като са толкова благодарни на своите освободители, официално демонтират всички паметници и символи на комунистическия окупатор.  
Разбира се, че ако чакаме на пловдивската владика да пита тези неприлични работи, по-добре да чакаме от умрял – писмо. Да, знам, божието творение „чавка” не е случайно, а точно за това създадено - да изпива акъла на хората, независимо от техните титли и самомнение, да ги кара сами да се излагат толкова, колкото никой друг не може.  
Но за какво описвам така подробно сборището около „Альоша”. 
Първо, за да изясним какво всъщност се организира там. Оказа се, че нашите бабаити отиват на паметника, за да честват 60-годишнината от…..поставянето на самия паметник. Те не отбелязват онова събитие, човек или факт, който той, с функцията си на знак, би трябвало да означава. Не го правят, защото, сещате се - в случая няма събитие, човек или факт, на които знакът е посветен. Но затова пък нашите хитреци са успели да превърнат знака в знак на самия себе си - и да честват самия него. 
В това няма абсолютно никакъв смисъл, то по дефиниция е пълна идиотщина – всеки семантик ще ви обясни, бил той и прост доцент.  
Второ, ще ми се наистина да разбера 

що е то „български русофил”

 Очевидно това е някой, който твърди, че обича Русия и мрази всички, на които изобщо не им пука за Русия, стига Русия да ги остави на мира да си живеят живота. Тях русофилът нарича „русофоби” с тон, който внушава, че са престъпници.  
В случая не са ми ясни много неща, но най-вече се чудя, ако аз обичам шведките, а оттам – и самата Швеция, трябва ли да тръбя това навсякъде, да се наричам гордо шведофил, а на онези, които не споделят страстта ми, да викам мръсни шведофоби. 
Питам се също как точно става онзи номер с патриотизма – имам предвид убеждението на русофилите, че никой не е истински български патриот, ако не служи на руските интереси. Е, не толкова тяхното вътрешно убеждение ми е интересно, де, защото те явно са хора, способни на шизофренични подвизи, но изумява талантът им да внушават подобна идиотщина и на други около себе си. 
Сигурно използват хипноза, иначе няма как нормален човек да повярва в нещо обратно на обратното от обратното на истината.
И трето – много ме мъчи въпросът кога най-после в България ще се намерят хора и институции, които да проявят воля и, съобразно закона, да сложат край на безчинствата на тъй наречените русифили. 
Да, знам, на фона на крадците на милиони, които прокуратурата е твърде заета да лови през последните 28 години, на фона на терористите и мигрантите, с които специалните служби си вадят черния хляб, тези дебили-русофили може и да не изглеждат чак толкова важни. Но те всъщност са много по-опасни от всички други престъпници, защото крадат от българите истината за тях самите, надеждата им в собственото бъдеще и бъдещето на общата ни Европа, усилията им в полза на демокрацията. С други думи – русофилите рушат самата тъкан на демократичното българско общество. А зад гърба им доволно се усмихва Кремъл.