Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Тия дни от Запад нещо много ми замириса на Изток, граждани. 
Имам предвид, че откъм Белград започна все повече да вони на Москва, поне ако се съди по изявлението на сръбския външен министър Ивица Дачич, което докара /мини – засега/ дипломатически скандал с България. 
Поводът – изявление на българския премиер Бойко Борисов в Познан, в което той уточни някои безспорни факти, свързани с ЕС и начина, по който се работи там. По-специално правилото, че, призван на висок пост в Евросъюза, човек не защитава националния, а общоевропейския интерес и всички, които заемат тези постове, правят така. Така ще прави включително новоизбраният комисар по външната политика Жозеп Борел, който 

няма да защитава испанската политика за непризнаване на Косово,

 а европейската. 
Веднага последваха груби и предизвикателни изявления срещу Борисов от страна на сръбския министър на външните работи Ивица Дачич. Неговото ведомство бързо опита да замаже ефекта от държането на началника си като слон в стъкларски магазин. То заяви, че казаното от Бойко Борисов е неточно, защото като цяло ЕС не е признал Косово, а това засяга „най-значимия въпрос за всяка държава – въпроса за териториалната цялост”.    
Какво да ви кажа, граждани, освен че веднага си спомних оная приказка – къде го чукаш, къде се пука. 
Да, всеизвестен факт е, че обща европейска позиция за признаване или непризнаване на Косово няма, в това отношение ЕС оставя решението на отделните държави, от които 23 все пак са признали независимостта на тази малка балканска държава, а 5 не са. Всички те си имат своите съображения за едното или другото решение, но уважават решенията си взаимно, не се атакуват и бият. 
Обаче е факт също, че ЕС все пак има обща европейска позиция по темата, която се споделя от всички и гласи следното: Сърбия и Косово да се разберат помежду си, което ще отвори широко вратата за членство в Евросъюза и на двете страни. 
Всъщност това е истинската обща европейска позиция, за която става дума и която комисар Борел ще защитава, бъдете сигурни. 
А сръбският външен министър Дачич скача насреща, защото точно тази европейска политика не му е изгодна – нито на него, нито на онези в Москва, които му дърпат конците. Техният интерес е 

конфликтът между Сърбия и Косово да тлее вечно, 

за да може да се разпали във всеки един момент, когато това е необходимо на Кремъл. Както стана, впрочем, с разпада на Югославия. И както за малко щеше да стане покрай тъй наречения Възродителен процес и последствията от него в началото на прехода. 
Неслучайно напоследък Русия въоръжава усилено своя най-близък балкански съюзник – Сърбия, като дори ѝ подарява самолети и друга военна техника. Неслучайно преди няколко месеца, като видя руските МИГ-ове да кацат, президентът Вучич практически се разплака от радост и заяви, че Сърбия е най-силната държава на Балканите и има солидна подкрепа от Путин зад гърба си. И неслучайно съвсем скоро Сърбия участва в съвместни военни учения с Русия и Беларус, а това беше използвано като повод Белград да потвърди за пореден път, че никога няма да влезе в НАТО, а ако влезе в ЕС, ще се противопостави категорично на санкциите срещу Русия. 
Да, както вероятно е ясно за всички, цялото това дрънкане на оръжие срещу съседните балкански държави и категоричният отказ от членство в НАТО практически означават, че Сърбия никога няма влезе в ЕС. Защото то не може само на баницата мекото, трябва понякога и от твърдата коричка да хрупнеш. 
Но такива като Дачич не искат, те искат само меда, не и жилото на споделената европейска отговорност - а очевидно в това отношение все още имат подкрепата и на голяма част от сръбското общество. 
В огромна степен ситуацията май е като с нашенските комунисти, които се натискат за ЕС не поради принципни съображения, а само за да могат да крадат от европейските пари. Е, и да служат вярно на руските интереси отвътре, де.  
Ето защо, непосредствено след изявлението на Бойко Борисов, Дачич се накокошини сериозно, размаха калъчката и започна да сече наляво-надясно околните храсти. 
Първо, той излъга открито, като каза, че позицията на ЕС е, че Косово не е независимо. Не съм и аз достатъчно дипломатичен ли? Ами лъжа си е, де, няма как да го наречем по друг начин, например - обикновено невежество. Точно Дачич не може да не знае истината, а щом твърди друго, значи лъже. 
Второ, на базата на тази лъжа, Дачич вече си позволи съвсем грубо, поне за един външен министър, избухване. Имам чувството дори, че той артистично разигра нещо като спонтанно чувство на някакво „справедливо възмущение”, остава само да разберем за пред коя точно публика го направи: „Ти, Бойко, трябва да зачиташ позицията на ЕС, а не да даваш уроци на Борел. Какво е това безобразие, на какво прилича. Писна ми от всичко това. А да не говоря и за това, че само преди няколко месеца получи наш орден”. 
Е, т`ва с ордена вече наистина изцяло ме тръшна в земята, граждани! Потресен съм. Дори не мога да си представя какво се таи в главата на този външен министър, след като той смята, че срещу даването на някакъв си скапан орден, дето човек веднага го захвърля в чекмеджето, страната му 

получава индулгенция и е завинаги застрахована да не чува истината

 откъм човека, на когото е дала ордена. 
По-съветско мислене от това не бях срещал дори у Сергей Лавров, руския колега и политически наставник на Ивица Дачич. 
Но не само това, практически цялото изявление на Дачич е изумително. Като министър, той, първо, си позволява публично да говори на „ти” на българския премиер - сякаш не Белград проси подкрепа за европейското си членство от София, а обратно. Второ – съзнателно лъже за позицията на ЕС по темата Косово. Трето, без страната му да е член на ЕС, дава акъл на двама европейски политици как да общуват помежду си и дори какво да си говорят. Четвърто, дава негативни оценки, които е нормално да провокират остра ответна реакция. И пето, изразява лично отношение като ученичка, на която ѝ е писнало разни пущове от класа да я щипят по дупето. 

Да, външен министър за чудо и приказ си има съседна и приятелска Сърбия. Мисли и говори точно като някой, дето е отраснал и обучен от КГБ в МГИМО /Московския държавен институт за международни отношения/. Случаят не е такъв, но думите и поведението на Дачич, начинът, по който изкривява истината, а след това на тази база гради нови реалности, са абсолютно типични за руската външна политика и нейната пропагандна машина. 
Ивица Дачич очевидно се опира на същите три основни стълба, както и руснаците в  техните дела – претенция към всички за всичко, съзнание че си винаги прав, че твоята истина е истината от последната инстанция; наглостта да изискваш от другите да се съобразяват с теб или с общите правила, докато ти не се чувстваш длъжен да се съобразяваш с никого и нищо, щом прекият ти интерес диктува друго; неистовото желание всички да те обичат и почитат, независимо от това какви ги твориш и колко вредиш на хората около себе си. 
Истински панславянски братушки, ще каже някой – сякаш са се целували двамцата с Лавров и отровата от устите им се е преляла в мозъците. Ама не е съвсем по славянска линия тая работа – поляците и чехите защо не са такива. Нещо друго ще да е, граждани, нещо неразбираемо за нормалните хора.
Само се чудя обаче – докога всички ще продължаваме да повтаряме куртоазната обща европейска позиция по отношение на Сърбия и няма да заявим ясно, че страната като мислене и поведение е далеч от европейските стандарти, затова трябва да почака – и то доста. Защото ако влезе в ЕС каквато е, тя би била 

изключително вредна

  Да, оставането на Сърбия извън ЕС не просто не е изгодно за Европа, но е и опасно, защото ще остави балканското крило на европейската порта широко отворено за руснаците и други черни демони. Но пък от друга страна - няма да се самозалъгваме за реалностите. И няма да си вкараме в европейските гащи още един – много по-голям и по-опасен от България - руски Троянски таралеж.