Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Ле-ле-е-е, граждани, пак загазихме! Направо я оплескахме!
Онзи ден Русия открито предупреди Запада да не представя Балканите за сфера на своите изключителни интереси, тоест, да не се меси там – очевидно защото самата Русия има претенции за изключителни права над тази територия.  
„Пред страните от Югоизточна Европа е представен изкуствен избор: или по-нататъшно интеграционно сближение с ЕС, или взаимодействие с Русия” – казва руският заместник-министър на външните работи Алексей Мешков, цитиран от хибридната агенция ТАСС. 
Горкият, той не си дава сметка, че това е като да плашиш куче с кренвирш, затова продължава: „В Москва подобно представяне на въпроса се счита за коренно погрешно”. С което сам затрива казаното преди това. Защото прав е човекът, че нещата са коренно погрешни – доколкото грешките в неговите собствени базисни разсъждения стигат от корените, та чак до короната. 
Първо, не Западът представя Балканите за сфера на своите изключителни интереси, а самите балкански държави настояват да бъдат по един или друг начин припознати от Запада като част от него самия. 
Да, всички сме наясно, че това е аргумент, който е напълно неразбираем за Кремъл, че такива неща като свободна воля и право на самоопределение за малките народи според императора и неговата свита са обикновени 

либерални глезотии,

 които не съществуват реално. А ако случайно се окаже, че съществуват, някой трябва да бъде наказан за това своеволие. 
В Москва не разбират – или категорично отказват да повярват – че балканските общества искат да живеят по демократичните правила, бизнесът им да се развива в нормални условия, искат законност и ред, искат да членуват в НАТО, за да имат истинска защита от съвременните заплахи, искат да влязат като пълноправни партньори в цивилизационния модел на ЕС, с други думи - искат да се отърват най-после от онези ужасни обществени отношения и механизми на функциониране, сътворени най-вече от вековните руски интриги на Балканите и поддържани  изкуствено заради вековните руски интереси. 
Второ, самото първо вече подсказва второто – никой никого не поставя пред „изкуствен избор”, напротив, изборът на балканските държави си е напълно естествен, разумен и логичен. 
Но също емоционален – или дори генетичен. Защото още във времена, когато никаква Русия не съществува на никаква карта, нашите царства и кралства тук, на Балканите, са неделима част от европейската цивилизация, не само кратък път между Западната и Източната римска империя, а място, където се прави политика и 

се живее не само с меч, но също със слово и дух

Трето, в устата на Мешков опцията за „интеграционно сближаване с ЕС” – да оставим настрани, че е смислово сбъркана - звучи като нещо твърде опасно за самите нас, нещо, от което ще се опарим или което направо ще ни излапа, ако му паднем още малко по-навътре в устата. Може пък от Москва наистина да изглежда така, кой знае. И все пак – доста пиян трябва да си, за да ти се привиждат големи зелени чудовища там, където ги няма.  
Да не говорим, че в случая човекът тотално – и вероятно съвсем съзнателно - пропуска да спомене за „интеграционното сближаване с НАТО”, което е задължително, преди дадена страна да се „сближи интеграционно” с ЕС. 
Е, напълно разбирам страховете на Мешков и началниците му. Даже леко, ама много леко, им съчувствам. Те дотолкова са фрустрирани от силния удар по имперското си самочувствие, получен с членството на Черна гора в Алианса, че вече предпочитат да не дърпат дявала за опашката, като го споменават постоянно. Но като всички суеверни глупаци забравят, че само поради едното премълчаване дяволът изобщо не спира да съществува…..
Четвърто - според Мешков Западът внушава на страните от Юго-източна Европа заплахата,  че ще им се случи някакво си „взаимодействие с Русия”.  
Това е идиотщина, пред която бледнее всичко друго, казано дотук.   
Какво ти „взаимодействие с Русия”, бе, Алексей Юрьевич, че то ако ставаше дума за обикновено „взаимодействие”, нито някой щеше да е толкова тъп, че да ни плаши с него, нито пък ние щяхме да се уплашим. 
Всъщност всички знаем, че тук става дума за „взаимодействие” като онова, което вече повече от три години търпи Украйна от руската страна. За „взаимодействие” натрапено, едностранно и коленопреклонно – защото няма друга опция да се стои пред господаря-император.  
Тук става дума за дългосрочната и последователна гнусна намеса от руска страна във всички вътрешни работи на балканските страни, за създаване на интриги между тях, за поддържане на армия местни хрантутници, които да тровят атмосферата и да служат за 

маша на руската имперска политика

 Става дума също за използването от руска страна срещу балканските общества на оръжия като енергийни договори, черна пропаганда и всякакви политически и дипломатически козни.
На всичкото отгоре, няма нужда Западът или който и да било друг, да ни плаши с всичко това – ние си го знаем твърде добре, защото тази гореща руска попара отдавна я сърбаме. 
Има несъгласни ли? Ами достатъчно е да си припомните последните събития в Черна гора и Македония. И няма нужда да се ровите много – вижте дори само официалните реакции и публично изнесената информация за яростната руска намеса в тези две малки балкански страни, за съпротивата на Кремъл срещу желанието, което обществата им преследват от години – членството в НАТО и ЕС. 
Е, ако смятате, че няма да ви заболи прекалено много русофилският орган, който, според пропагандата, някак се появява у всеки един българин още от майчината утроба, можете да се върнете назад и да направите преглед на цялата история на българо-руските отношения. Но четете истинската история, де, не онази от комунистическите времена или онази на ченгетата-историци, в която истина са само някои дати. 
Полезно четиво е това – както за мисълта, така и за душата.
Но като споменах за българо-руските отношения, та се сетих – да не би нещо пак да сбъркахме пред государя император, като тръгнахме най-после да правим приятелски договор с Македония и така да я вкараме против желанието на Кремъл в европейските и евро-атлантическите структури. 
Сигурно сме сбъркали, няма как. Защото каква друга причина може да се намери в момента за новите руско-патриотични изстъпления на лицето Волен Сидеров - призива му да се преразгледа българското членство в ЕС и НАТО и заклинанието му, че бъдещето на Европа е в Евразийския съюз. 
Каква друга причина може да има за обвиненията на разни тъпан-патриоти срещу Екатерина Захариева, че е предател на българския национален интерес покрай подготовката на договора с Македония? 
Каква друга причина има за пълното мълчание на всякакви български официални и неофициални лица, специални и неспециални служби, по отношение разкритията в Македония, че офицери от ГРУ, периодично прескачащи от София до Скопие, бъркат македонската кауза за членство в ЕС и НАТО през последните 10 години? 
В края на краищата – каква друга причина може да има за ескалацията тук на етническо напрежение, свързано с ромите и съпроводено с поредната активизация на всякакви рокери, футболни агитки и прочие шпиц команди? 

Кукловодите очевидно са недоволни и замислят нещо

 Тези хора наистина нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили - имам предвид бандата, която прави имперската руска политика и техните маши по места.  
Де да можехме ние тях някак да забравим, но не ни оставят на мира – и в същото време благо ни убеждават, че някой друг всъщност иска да прави с нас такива непоносимо лоши работи…..
В маргиналните общности като Русия, на това му се вика „гьонсурат”. В цивилизования свят обаче за проява на въпросния гьонсурат бият по суратя. Или поне би трябвало.