Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Какво ще кажете да отидем на един необикновен ресторант? 
Ако там плащаш консумацията със собствени пари, задължително ти струва повече, отколкото струва. Ако пък се храниш на вересия, плащаш още значително повече. Ако искаш да поседнеш в тази весела кръчма през уикенда, плащаш от петък, няма лабаво. Но ако келнерът трябва да ти върне ресто, връща ти го следващия петък. Щом отвориш сметката си пък виждаш, че в нея, освен основната консумация, са описани и ред екстри. 5 лева гаранция, че готвачът не е плюл в супата. 2 лева такса сгънати салфетки. 1 лев за празничната атмосфера, създавана от фикуса в ъгъла. 1 лев задето хабиш посудата и приборите на ресторанта. И още ред подобни забавления.  
Пита се в задачата – колко време ще ви издържат нервите, граждани, преди да зарежете тая кръчма и да отидете в друга. Отговорът е лесен – няма никакъв смисъл да се хабите, защото друг вид кръчми по нашите земи просто няма. Е, има, но те са други само номинално, може да се различават в детайли, но като цяло следват същата политика на любезно обслужване. С други думи, в една страна, уж здраво прегърнала пазарната икономика, съществува нещо като 

колективен кръчмарски монопол,

 който извлича дебели частни печалби в ущърб на клиентите. 
Черешката на тортата в случая е фактът, че този монопол не просто се толерира, а се насърчава от държавата – може би защото пък тя с радост консумира растящи данъчни отчисления от въпросното добре организирано дране на кожи. 
Сигурно някои вече се досетиха, че всъщност не говоря за българските кръчми, а за българските банки. Това с кръчмите е само словесна фигура, за да схване читателят целия абсурд на ситуацията. 
Първо трябва да кажа, че, заедно с държавата и самите банкери, и аз съм много доволен от стабилността като цяло на българската банкова система, стабилност, доказана както от докладите за нейното състояние през 2018, така и от последния стрес-тест на ЕЦБ. Тази стабилност е явление прекрасно, особено след преживения ужас при срива на банковата система през 90-те години, чрез който комунистическите крадци се опитаха – до голяма степен успешно – да заметат следите на кражбите си и да пуснат голямата пералня за милионите, раздавани на червените олигарси с прословутите куфарчета. 
Но в същото време - не съм съгласен въпросната банкова стабилност да се крепи основно на

 узаконен грабеж

 от страна на самите банки, най-вече чрез безкрайните такси и други хитри „инструменти”, които те измислят и използват, а не на таланта на самите банкери за работа в конкурентна среда. 
Чета онзи ден в един анализ за ситуацията през 2018, че „депозитите, привлечени от банките, продължават своя растеж”. Те са стигнали вече 71.8 от БВП, въпреки ниските – разбирай, практически нулеви, лихви по тях. И изводът на анализатора е: „Това е доказателство за доверието към системата и резултат от все още високата склонност към спестяване от страна на домакинствата, които държат две трети от депозитите в банковата система”. 
Не знам как да се изразя по-ясно, но не може чрез внушаване на имагинерни представи за „доверие” и „склонност” да се обясняват банкови феномени. Те са въпрос на логика, математика, статистика, дори теория на вероятностите и други магии, но не и на гола вяра. Защото всъщност преводът на казаното по-горе от банкерски на човешки означава – хората губят, но, въпреки здравия разум, масово държат парите си в банките, защото им вярват.
Пълен нонсенс – те хората напоследък на бога и на себе си не вярват, камо ли на банките. Но е факт - българските домакинства масово държат парите си там и това е по две причини. Първо – не знаят къде другаде. Второ – няма къде другаде. Нашето общество по принцип няма достатъчно информация за различните инвестиционни възможности, практически не познава световния инвестиционен пазар и няма как да участва в него. Българският инвестиционен пазар пък е твърде слабо развит от една страна, а от друга – подозира се, че част от него е в ръцете на мошеници, така че хората с основание се дърпат. 

Но да се върнем на банките. Твърди се, че през 2018 „нетният лихвен доход отчита ръст от 2.5 % на годишна база”. Но в същото време „нетният доход от такси и комисиони е със 7 % повече от 2017”. Тоест ръстът на банковите приходи от такси и комисиони е близо три пъти по-голям от този на приходите от лихви. Това изобщо не ми се струва нормално и редно. Тази информация, поне за мен, не просто потвърждава, а засилва усещането, което имам от досега си с банковата система - че като клиент съм

 прецакан отвсякъде
 
А ето и малко истински клиентски неволи за илюстрация – при това от контактите ми с една от най-стабилните и големи български банки.  
Първо, системата на обслужване там в последните десет години се влошава постоянно. Преди можеше, но вече не може, в кой да е централен салон да ти се размине без солидно чакане. От служителите - които са и касиери, и консултанти - половината обикновено отсъстват по принцип, другата половина са в почивка за момента, а останалите са заети с дълги преговори или сключване на договори за кредит с клиенти. Така че – чакай, ако си нямаш работа. 
Второ – таксите. Имам чувството, че в банката - а си мръднал, а са ти взели такса „мърдане”. Мислех, че само в моята е така, но жена ми си откри сметка в друга банка и там - същата картинка. 
Има например тъй наречената „периодична такса”, която банката си тегли всеки месец. Първо беше 1 лев, после стана 1.50, сега вече е 2 лева - без аз като клиент дори да бъде уведомен, какво остава – попитан, дали съм съгласен. Вероятно има клауза с малки букви в договора, която им го позволява, но не съм сигурен, че това не е рекет. 
На всичкото отгоре, колкото пъти питам какво точно е „периодична такса”, отговорите са мъгляви, най-често – че е такса за поддържане на сметката. Ми голяма поддръжка пада, представям си как цял месец някакъв самоотвержен банков чиновник с ръкавели поддържа сметката ми да не падне. Ама тя въпреки това пада. Включително защото всяка операция, извършена на каса, се заплаща отделно, извън сумата за „поддръжка”. 
Ето ви пример с валутната ми сметка, в която понякога попадат 100 евро, изпратени от някой приятел или почитател на писанията ми в чужбина. Та в този случай има такса 7 евро за получаването на парите, 3 евро за теглене на дребната сума и 2 евро периодична такса. С други думи, на всеки 100 евро банката ме обрулва с 12 на сто. А лихвата, която ми плаща, ако оставя парите да си стоят в сметката, е

 0 цяло и 0 на сто
 
Но и това не е всичко. Ако имаш кредит и падежът се пада в събота или неделя, банката си тегли парите още в петък. Да не ви казвам какво става по Коледа с 5 - 6 почивни дни. И като смятам - ако 20 хиляди клиенти имат по 300 лева кредит да изплащат и той се вземе пет дни предварително…..А банката всъщност печели от тези пари, защото в Швейцария банките не почиват като българските. 
Но на всичкото отгоре съществува въпросът – защо банките не си теглят вноските в самия ден на падежа, независимо, че е почивен. Няма как, ще каже някой. Айде, бе! Ами как същата банка може да си вземе парите, които ѝ дължа, в 00.01 часа посред нощ, ако денят на падежа е нормален работен ден от седмицата? Да не би да има някакви банкови призраци, които работят в полунощ? Не, всичко става автоматично, просто настройките не са направени за почивните дни, точно за да се инкасират предварително солидни суми. 
Обидно е клиентите да бъдат правени на идиоти по такъв елементарен начин, но явно на банкерите не им пука за абстрактни неща като чест и достойнство, а единствено за конкретните печалби. 

Още една магия, която са измислили и заради която вероятно се смятат за много хитри – застраховка на кредита. Взимаш от банката 2 000 лева потребителски кредит и плащаш „изгодната” месечна лихва от процент и половина - което всъщност на годишна база никак не е изгодно. Но има и някаква застраховка, казват ти. И си викаш – е, колко може да е застраховката за 2 бона, нищо, стотинки. Да, ама не, теглят си всеки месец застраховка в размер горе-долу на половина от лихвата - и започваш да се усещаш, че пак нещо

 солидно те работят
 
При това го правят по супер елементарната схема – регистрира си банката собствено застрахователно дружество и те задължава там да застраховаш кредита. Тоест, поставен си предварително в ситуация, в която нямаш шанс да потърсиш по-изгодни условия. 
Ето за такива дребни, но всъщност доста едри банкови мошеничества говоря, когато настоявам банковата ни система да бъде все така стабилна, но това да се случва в реални пазарни условия на истинска конкуренция, а не да живее в парник, покрити от самото законодателство. 
Щото те подобни закриляни от закона монополи или негласни картели, от които зависи живота ни, станаха прекалено много – освен в банковата система, същата е ситуацията при мобилните оператори, енергийните дружества, водните дружества. Като прибавим към това и изумителните правила и изисквания на разни администрации, човеку не остава много за дишане. 

Дано само и кръчмите да не минат към тази система и да те таксуват отделно за бирата, отделно за чашата, отделно за ръката, с която сръчно ти бъркат в джоба. Тогава вече наистина ще я втасаме.