Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Тъкмо се бях притеснил, че политическите хора по света и у нас напоследък кротнаха и не ръсят словесни и мисловни бисери в обичайното количество и ето, че настана взрив. Да се чуди човек накъде да погледне и откъде да започне. 
Френският президент Емануел Макрон пак ще прави европейска армия, но този път тя ще ни защитава „от САЩ, Русия и Китай”. 
Тоя тип ще остави генералите и чиновниците от НАТО безработни. По-важното обаче е друго – той май надмина Де Гол в безсмисления опит да смрази до край изключително важните за съдбата на свободния свят евро-атлантически отношения. 
Защо французите правят това, не знам, По време на кървавата си „революция” в края на 18 век, Франция е пръв приятел със САЩ. Явно после нещо става и те неизменно са на контра, нищо, че американците на два пъти ги освободиха с цената на много жертви и пари от немска окупация през миналия век. 
И не ги освободиха както руснаците – нас, а наистина, като демократична страна – демократична страна. Но може пък точно това да е проблемът – комплекс и други префърцунени френски народопсихологии.  
Но, майната им на историята и психологията, важно е друго – истинското политическо безсмислие, което се съдържа в изказването на Макрон. 
Първо, САЩ никога и по никакъв начин не са дали повод дори да си представим, че са 

военна заплаха за Европа

 като цяло и Франция в частност. Напротив, те винаги работят заедно с европейците като основни съюзници срещу заплахите за демокрацията във вчерашния и днешния свят. 
Второ, Китай също не е никаква военен проблем и поради географията, и поради особеностите на китайската политика изобщо, и поради пълната липса на цел и смисъл в подобен конфликт. Макар че аз винаги с удоволствие си спомням онзи виц от комунистическите времена, дето поляците поканили китайците да ги плячкосат. И като ги питат защо, поляците отговарят – ами те веднъж ще плячкосат нас, но два пъти ще минат през Русия. 
Трето, Русия – да, Русия е истинската и 

единствена военна заплаха,

 която съществува и, както виждаме всеки ден, реално работи срещу Европа и световната демокрация, тоест, включително срещу Франция. И именно тук логиката на френския президент вече наистина тотално се губи. Защото кой нормален човек може да си представи, че Европа без САЩ за съюзник, ще е по-ефективна срещу руснаците, отколкото със САЩ за съюзник. 
Като стигнахме до руснаците, напоследък твърде често си спомням онази прочута статуя, дето беше емблема на комунистическия „Мосфилм”, казваше се „Работник и колхозничка”. Той с чук, тя със сърп…..такива ми ти естетики. 
Не, че искам да си я спомням, ами онази скулптурна двойка много ми прилича на сегашната двойка официални руски говорители, съответно, на Кремъл и на Външно министерство – Дмитрий Песков и Мария Захарова.  
Та, онзи ден любимата ми колхозничка Мария Захарова направо като със словесен сърп отряза, че Русия не губи информационната война срещу Запада. На вниманието на българското и европейските правителства - което значи, че Русия печели въпросната информационната война срещу Запада, защото тук средно положение няма. 
То това се вижда и с просто око още от 2014 година насам, де, но доскоро на никого от висшите брюкселски европейци не му пукаше, а чак напоследък лека полека започват да се взимат някои мерки. 
Обаче колхозничката настоява, че взимането на такива мерки е кофти за самия Запад. В смисъл – твърде лошо е да се предпазва европейският народ от руската пропаганда. Цитирам: „Говорим за тотално объркване и голямата им грешка е ограничаването на свободата в техните страни по отношение на нас, заради това, че разпространяваме информация”.  
Много смешно ми стана, граждани. Първо, откъде руснаците ще вземат информация, че да я разпространяват. Какво важно и смислено се случва в Русия, което да интересува някого. Та те там не могат да си произведат дори бройлери, за да се изхранят, камо ли информация, с която да задоволят глада на напредналите в това отношение народи. Единственото, което наистина произвеждат руснаците в тази сфера, са 

лъжи - опашати, безогледни и безсрамни
 
И второ, ако човек пази спомен за някои по-стари позиции на Захарова, ще разбере, че тя с удоволствие използва типичния руски двоен аршин - когато някой ограничава руските медии, това е антидемократична мярка, а когато Кремъл ограничава западните медии, това е правилна стъпка, която подпомага свободата на словото и правото на хората да бъдат информирани. 
В същата плоскост е изградена и пропагандната стратегия на колхозника Дмитрий Песков. Онзи ден той гръмко тресна с чука по повод изборите, проведени под опеката на Москва, от терористичните режими в измислените „Донецк и Луганск”, сепаративни територии, които руснаците откъснаха от суверенна Украйна. Но не си ги прибраха директно, както направиха с Крим, а ги оставиха между себе си и Запада като буферна зона на постоянно тлеещ конфликт.  
„Тези избори не нарушават Минските споразумения” – твърди Песков, макар целият нормален свят извън Русия да твърди обратното. 
Още по-интересно е обаче откровението на Песков по отношение на това защо руската позиция е такава, каквато е. „Москва се отнася с разбиране към изборите в двете републики, доколкото те са отритнати от Украйна и се намират в състояние на пълно ембарго”. 
Шапка свалям на подобни руски словесни чудотворци, граждани, проява на истинска гениалност е отвътре да ти блика способността за толкова грандиозна трансформация на истината в неистина. Признавам си, колкото и пари да ми плати някой, колкото и дълго да мисля, никога не бих могъл да измисля чудовищната фраза за Донецк и Луганск като територии, „отритнати от Украйна”. 
Горките хорица – родната Украйна ги не ще и ги рита към Русия, родната Русия ги не ще от любов към международното законодателство и правов ред. Така че те, кво да правят – ами избори. Вместо да си стрелят кротко по малайзийски самолети и всякаква друга земна и небесна твар с подръчни ракети „земя – въздух”. 
В България пък президентът Румен Радев продължава с опитите да застане начело на борбата за свобода и демокрация, като отстреля и приобщи в бъдещия си политически проект колкото може повече електорален добитък. 
Човекът, посочен от Москва като кандидат-президент; кандидатът, издигнат и избран от БСП, партията, майка на основните български беди през последните сто години; пилотът, автор на поредица излагации в кратката си и неуспешна политическа кариера…..точно този тип в реч, посветена на комунистическия преврат на 10 ноември 1989, се опита да се покаже пръв защитник на демокрацията, свободата на мисълта и словото, многопартийната система, честните избори и всички други демократични благини. 
Ами не успя. И няма как да успее, защото хората в тази страна може да са идиоти в древногръцкия смисъл на думата, тоест, да не участват пълноценно или дори изобщо в обществения живот - но като цяло не са идиоти в медицинския смисъл, та да не разбират кога някой ги лъже. Толкова са лъгани вече – не само през последните 29 години и онези 45 преди това, а цели векове наред - че са развили специално сетиво, с което веднага 

усещат лъжливото овчарче

 То това става и с обикновен разум, но и сетивото не е лош вариант. 
Та така, де: Румен Радев – демократ!
Съветът ми е да не си пише това на визитката, защото нормалните хора като го прочетат, ще умрат от смях – ега ти вица. Даже и Путин като го прочете при следващата им среща, и той ще умре от смях…..
О, чакайте, ами тогава може и да не съм прав. Ако Путин наистина ще изпадне в чак такова веселие, значи титлата „Румен Радев – демократ”, може да се окаже адски полезна за цялото човечество. 
Ами да му я признаем официално, бе, граждани! Току виж…..