Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Признавам си – много съм глупав. Или много съм наивен, по-скоро - но, в случай като този, то е едно и също.

Имам предвид, разбира се, историята с избора на Михаил Миков, в по-изтънчените полицейските среди известен още като Мики Маус, за председател на БСП.

Поводът да се самобичувам по този, иначе несвойствен за мен, начин, е един съвършено неправилен въпрос, който зададох тук, във Faktor.bg, когато неотдавна руският външен министър Сергей Лавров дойде в София. Тъй като всеки е наясно, че председател на БСП не се избира, без да бъде пряко одобрен от Москва, попитах - защо му е на Лавров изобщо да се среща с Миков като председател на Парламента.

Това и тогава си беше един Парламент, който си отива, а Миков, както и сега, си беше Нулата от Кулата, човекът-никой, човекът-послушко, човекът, готов всичко да обещае, пък после да се напие от мъка и с невинна бебешка физиономия горко да се разкайва, че не е изпълнил обещаното, като се оправдае с независещи от него обективни обстоятелства, например световния империализъм или нещо още по-чудовищно.

Тогава бях готов да се обзаложа – и го написах - че изборът на Москва за шеф на БСП е Драгомир Стойнев поради няколко причини: неговата относителна политическа девственост, неговата относителна интелигентност и способност да се оправя в днешния променен свят, неговата амбициозност и способността му да се развива, както, разбира се, немалките му заслуги и самоотвержената му подкрепа за реализацията на руския проект „Южен поток” в България, дори въпреки европейските ограничения и официални остри реакции.

Затова много се чудех как Лавров е успял да даде официалната си благословия на Стойнев, без изобщо да се срещне с Човека. Дори малко се подигравах по този повод, включително с нашите смели разузнавачи от ДАНС, да ме прости, Господ.

Само че, както се разбра през последния уикенд, в действителност 

Лавров е успял да се срещне с Човека

С избора на Миков за председател на социалистическата партия става пределно ясно, че онзи ден руският външен министър всъщност не е бил на среща с официалния председател на българския Парламент, той се е срещнал с все още неофициалния бъдещ лидер на БСП.

Връщам си извинението към смелите ни разузнавачи назад, защото и те като мен са проспали тази потресающа случка. А ако не са, значи са набъркани в играта по един или друг начин.

Много ми се иска някога, ако не веднага, да прочета протокола от тази среща между Михаил Миков и Сергей Лавров, ако такъв протокол изобщо е правен, за да разбера кой на кого какво точно е казал, да видя технологията на нещата, как се реализират те в подобни случаи.

Дали например Миков е погледнал като кутре изотдолу и е попитал с трепетен гласец: - Е, Сергей Викторович…..? А онзи му е тикнал пръстена си – ха, сега, целувай ръка, ти си….. И после е смръщил вежди: - Ама да си опичаш акъла, ей…..

Или пък другарят Лавров при първото, а защо не и чак при последното ръкостискане, за да го поизмъчи, е намигнал многозначително и конспиративно е заявил: „Добре, другарю Миков, действайте, имате нашата благословия за бъдещи добри дела”.

Или пък само някъде насред разговора е споменал между другото нещичко за някаква си пълна подкрепа от страна на Кремъл, но свързана и със сериозни кремълски очаквания за ответна проява на отговорност, особено по най-важните и взаимно изгодни въпроси, които съществуват между нашите две дълбоко любящи се иначе страни…..?

Ето, за това казвам, че съм глупав или поне адски наивен.

Но как да си представя, че подобен акт, който на практика граничи с национално предателство, ще се извърши така нагло пред очите на всички нас и никой няма да разбере? Как да си представя, че 

Москва ще избере поредния сламен човек

за свой човек в България? Как да си представя, че най-ценното качество в тази работа е способността да се носи на водка и способността да се каеш на другия ден цял ден. А после пак да си понесеш кръста…..

Иначе за самата БСП изборът на Михаил Миков за председател не води до нищо добро. Той не е човек, известен със способността си да реализира каквито и да било планове и стратегии: своите собствени - защото няма такива, наложените му чужди – защото са свързани с преодоляване на трудности. Нито е човек, на когото може да се разчита да прояви особен характер в нелеките времена, които предстоят за партията му. Нито е някой талантлив теоретик на социализма или виден оратор, който ще донесе епоха на истински духовен разцвет или поне силно моментно удовлетворение сред редовите партийните членове чрез пламенно слово.

От друга страна – де да знаеш пък. То навремето и Сталин получава властта при болшевиките като компромисен вариант между по-силните фигури в партията, пък се оказва, че съвсем скоро тези по-силни фигури започват да му пълзят в краката. Така че да не бързаме да гадаем в тази посока.

При всички случаи обаче е ясно – и тук няма какво да се гадае - че за България и българското общество като цяло изборът на Миков не е добър вариант.

Той е човек на статуквото. Няма да промени изотвътре партията си по такъв начин, че тя изведнъж от вредна да започне да се превръща в полезна за страната. Нито може да се очаква да се еманципира, поне лекичко, от московските си господари и да се загрижи, поне малко, за европейското, а не за евразийското бъдеще на България. Съвсем пък не може да се очаква от Миков да се пребори с мафията, която реално управлява БСП, а оттам и България, мафия, състояща се от бивши и настоящи ченгета, плюс бивши и настоящи престъпници, плюс бивши и настоящи глупаци, последните сложени там за украшение.

Простете, подведох се просто по ритъма на словото – всъщност, както е известно, бивши ченгета, бивши престъпници и бивши глупаци там няма, защото бивши ченгета, бивши престъпници и бивши глупаци изобщо никъде по света няма.

То не само когато си глупав е завинаги.

Мисълта ми беше, че Миков не успя да се справи с тази червено-кафяво-лайняна мафия дори когато беше вътрешен министър и имаше под ръка целия силов ресурс на държавата, та сега като обикновен партиен лидер ли ще се справи. Ами кой тогава ще му казва какво да прави начело на БСП, как да го прави и понякога – защо да го прави? Кой ще му осигурява 

купони с певачки и кючекчийки до зори,

а после и подходящо лекарство срещу махмурлука? Кой ще му показва къде са партийните пари и как се стига до тях, без да те хванат? Кой ще го слуша постоянно мъдро да фъфли, сякаш постоянно яде фафли?

Честно казано, по-лесно, далеч по лесно, ми беше да си представя пловдивския социалистически титан Георги Гергов начело на тази партия. Той поне като психо-физически профил напълно отговаря на нейните нужди и щения, като съчетава в себе си двете нейни наистина най-прекрасни качества – тоталната простотия и несметното богатство в името на бедните.

А Миков какво? Фафли!

И сръбска чалга вместо българска.