Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

„Честита Коледа, войната свърши” – изпя някога Джон Ленън. Той беше голям оптимист. Конкретната войната, срещу която пя тогава, свърши чак 4-5 години по-късно, а абстрактната…..тя продължава навсякъде.

Честита Нова година – войната продължава! Това мога да ви кажа аз, защото нямам талант да ви го изпея. И защото се опитвам да бъда реалист.

Войната, която световният тероризъм, наметнат със знамето на пророка, поведе през 2001-ва срещу нас, гражданите на демократичния свят, за съжаление, тепърва има да се развива. Тя пък е част от една още по-голяма война - на лудостта срещу разума, на дивашкото срещу човешкото, на злото срещу доброто, ако щете. И не се знае още колко дълго тази война ще продължи – особено ако ние продължаваме да не си научаваме 

уроците от ставащото

Това е ненормална от всяка гледна точка война, война, с формите и методите на която нашите общества не са свикнали, война, която няма правила и затова ни изненадва всеки пореден епизод от нея, както стана тази седмица в Париж. Ние все още сами се успокояваме – а всъщност сами се подлъгваме - че всеки епизод е отделен, сам за себе си, че е изолиран случай, зад който стоят конкретни причини. И съвсем демократично започваме да търсим вината в себе си.

Да ме прощават всички онези, които твърдят, че в случая с убийството на колегите от „Шарли ебдо” съдържанието на някакви си карикатури дотолкова засегнало крехката психика на нападателите, та те веднага хукнали да си отмъщават. С автомати, `щото пък се сетили, че сами не могат да рисуват, та да отвърнат с пропорционална сила, както е по закон. А и случайно нямали никакви развалени яйца или гнили домати под ръка, за да продължат размяната на шеги по един чисто демократичен и типично френски начин.

Да ме прощават и онези, които ми разправят как конкретните двама убийци на журналисти са араби, родени и израсли във Франция, но тъй като тя не ги приемала с напълно отворени обятия, те изпадат в депресия и просто превъртат покрай комбинацията от самота, неразбиране и желание за себеизява. Ама какви лесно раними души имат тия момчета и как лесно избиват наред де когото им падне, само и само да възстановят собственото си душевно равновесие. Направо да ги ожалиш!

Всички знаем, че истината е друга и че тия двамата са закоравели убийци с промити мозъци, в които простотията е здраво смесена с наглост, а въпросната смес е подгрята до трясък кой знае с какво. За някогашните асасини се знае, че са ги тъпкали с наркотици и са им обещавали шербет и полуголи райски хурии за вечни времена, но за тези…..Така или иначе обаче - какво ти спонтанно отмъщение, като операцията им очевидно е отдавна и добре планирана. И какви ти душевни страдания – ако страдаха чак толкова, те нямаше да правят всичко възможно, за да избягат от закона след масовото клане.

Но в случая не самите тези добитъци, които стреляха в редакцията, са важни. Те ще си получат, каквото им се полага – и на земята, и на небето. Важното обаче е, че онова, което те извършиха в Париж, е част от голямата война, която се води срещу демократичния свят.

Само че - не, 

това не е сблъсък на цивилизациите

Не се подвеждайте. Това не е битка между християнството и исляма, каквато песен веднага започнаха да ни пеят мислители като Божидар Димитров, шеф на Националния Исторически Музей. Онзи ден той напомни как българският хан Тервел и Карл Мартел, майордом на Меровингите, в началото на VІІІ век спират арабското нашествие към Европа – единият от Изток, другият – от Запад. От надъханите му слова за малко да си представя как героичният историк възсяда бял кон и повежда смелите български войни в кървава битка сега. Но – ядец, не можах да си го представя. Не само защото поради природните си дадености е непредставим в такава роля, но и защото никаква подобна битка няма и няма да има.

„Ислямът е политическа религия, която иска да завладее целия свят, да наложи халифат и да замени светските закони с такива, произтичащи от шериата” – това, в основни линии, е тезата на историка и нему подобните, които от десетилетия се опитват да ни я внушат. Тази теза, освен дълбоко невярна, е и до болка позната. Помня я поне от времето на тъй наречения „възродителен процес” в България, когато комунистите и техният челичен авангард, Държавна сигурност, опитаха да прехвърлят проблемите си от болната глава на здравата, като насъскат християни и мюсюлмани в България едни срещу други. До голяма степен успяха – а това и досега трови българския политически и обществен живот.

Ислямът сам по себе си обаче не е такава религия, а, както и в споменатия български случай, се използва от заинтересовани лица и групи, за да може под неговото наметало да се свърши тяхната

черна работа

Ако ще стане по-ясно, мога да го кажа и така – всяка религия може да бъде използвана по подобен начин и цялата история на Средновековието е пълна с доказателства как се прави това с любимото ни християнство.

Така че – да не бързаме да възприемаме лесните тези, а да помислим малко. Всъщност, добре е да помислим не малко, а повече.

Ето, например има един наистина чутовен български мислител, наречен Валентин Георгиев, журналист от комунистическия в. „Дума”. Онзи ден, по повод касапницата в „Шарли ебдо”, той, очевидно без да знае, че убитият главен редактор на вестника е негов другар, комунист, излезе с прочутия вече лозунг: „Французите си го получиха от толкова толерастия”. Което, преведено от кремълски български на български, означава – получиха си го, защото са такива толерантни педерасти.

Ето, това наричам аз – добре да помислиш, преди да изръсиш нещо мъдро.

А след това, когато с мъдростта си стана печално известен в социалните мрежи, човекът излезе с уточнението, че не само французите, а дори всички ние, европейците като цяло, си го получихме.

Тезата, която този блестящ ум развива в уточнението си, аз няма да коментирам, защото не мога. Аргументите за нея се намират на такова ментално ниво, до което нормален човек не може да се докопа, дори ако копае с остра кирка.

Затова и съвсем повърхностно продължавам да се чудя – ако ние, европейците, си „го” получихме чак сега, в Париж, то какво получихме преди това в Мадрид, Лондон, на летище Бургас и къде ли още не. Или според този специалист всяко получаване от наша страна е недостатъчно и затова - предпоследно? Имаме ли още много да получаваме или малко ни остана – това също е важен въпрос. Ще ми се да знам нещичко по отношение и на американците - получиха ли си го те на 11 септември 2001 и стига ли им това или не. Кротките австралийци пък защо „си го получиха”? А канадците защо още не са? Или японците – и те не са…..

Неясноти има в цялата работа, както се казва. Само че няма да ви разправям вица за неяснотите, че току-виж ме нападнали някакви християнски екстремисти с цел да си отмъстят за подигравката ми спрямо техните религиозни ценности. Или да ви го разкажа все пак:

„И бе Йоан в река Йордан. Ама кого ибе, защо го ибе – дори в Библията има неясноти, чадо мое” – наставлява умният свещеник своя прост енориаш.

Така си е, неясноти има. Само че някои неясноти като ги поставиш една до друга, започват да стават ясноти.

Например ако на някого все още не му е ясно защо, докато цялата журналистическа колегия в България казва „Ние сме „Шарли ебдо”, точно човек от „Дума” скача срещу демократичните европейски ценности, то нека си спомни една друга случка от миналата година. Когато 

Кремъл нагло анексира Крим от Украйна,

потъпквайки всички норми на международното право, не друг, а собственикът на същия този вестник, Николай Малинов, излезе и каза по телевизора: „Бих желал да честитя на всички православни славяни по света победата в Третата кримска война”.

Просто – явно точно в. „Дума” е едно от българските гнезда на подобни морални мислители и речовити оратори.

Но пък някой може да се запита дали това няма общо не толкова със самия вестник и леката, приятна атмосфера, която очевидно цари в него, колкото с факта, че тези хора са социалисти, горди приемници на всички дела на комунистите и не само нищо старо не са забравили, но и нищо ново не са научили.

Пардон, забравили са. Може ли пък и аз да забравя, че са забравили как преди 70 години партията им уби като куче хумориста Райко Алексиев заради две карикатури срещу Сталин и сталинизма. Само че обществото не забравя подобни актове срещу своя собствен интелектуален елит и убийците, както и сега, в парижкия атентат, може да се скрият, но не могат да избягат /повече подробности по случая Райко Алексиев (виж тук).

Всъщност ето защо през цялото време се опитвам да обясня, че същността на тази дългосрочна война, за която говорим и епизод от която е атентатът в Париж, не се състои от противопоставяне на исляма срещу християнството – не може по този тъп начин насила да

превръщаме в свои врагове

онези нормални, трезво мислещи и истински религиозни хора, мюсюлмани или каквито и да било, които не одобряват тероризма, които също страдат от него и също се борят срещу него.

Това обаче е война на наглата простотия срещу демокрацията и разума.

Това е същата война, която Путин води в Украйна против Европа и ценностите на нормалния свят; това е същата война, която Северна Корея, Иран и другите диктатури водят срещу собствените си народи, за да оцелеят като диктатури; това е същата война, която палестинците отдавна водят срещу Израел – не за да създадат собствена държава, а за да унищожат еврейската.

Това изобщо е война не за да добиеш своето, а за да не разрешиш да живее и да се развива чуждото. Тя трябва да бъде спряна - а до нейния край всички Те наистина трябва да си го получат.