Светослав Пинтев     

Надписът, окичил изгорелия по-късно Държавен цирк „25 години народна власт - 25 години български цирк“ от края на 60- те вече е легендарен. 
Един надпис, който като маяк 

осветява пътя на марионетките на Москва у нас

И то до ден днешен. В личната ми класация той се нарежда непосредствено до култовия  край жп линия от онези години „СССР - родина на всички безотечественици!“
Колко години още ще продължава този кошмарен цирк?
Но думата ми е за друго, това беше просто лирическо отклонение още в началото.  Лирическо встъпление, да го кажем.   
Точно преди две години Румен Радев беше избран за президент на Република България. 
Тогава един телевизионен шеф ми каза, че той много бързо ще се еманципира от БСП, а неговия телешки предизборен   възторг от диктатора и агресор Путин ще стихне.  Не каза думите диктатор, агресор и телешки, де, не би го направил, аз си ги добавих. 
Още чакам това да стане, но не виждам нищо подобно. Напротив виждам снимка, на която Путин се е извисил над президента ни и съпругата му, които очевидно за това време са се смалили. И говорим само за видимата страна на падението.
 Да напомням ли признанието на генерала от КГБ Леонид Решетников, отговарящ за България,  който по онова време още ръководеше знаменития „Институт за стратегическия изследвания“ при администрацията на руския президент: 
 ...“Корнелия Нинова ми каза: Радев е интересна идея“. Очевидно не е нейна. 
В предаването на Георги Коритаров от края на ноември 2016 г. генерал Решетников заяви в прав текст:  „Радев може да изиграе роля за независимостта на България от ЕС и НАТО“.  Това се казва доверие от високо място.
 А как ми се искаше Румен Радев действително да се еманципира от този зловещ сценарий, да бъде един истински български президент.
 
Два месеца преди президентските избори 

знамената на ЕС и НАТО бяха стъпкани

Помните ли къде? Това стана на русофилския събор край язовир „Копринка“, който би трябвало да нарича путинофилски, защото Владимир Путин съвсем не е Русия и това ще стане кристално ясно много скоро.
Именно този акт беше символичното начало на въпросния сценарий за овладяване на България, който наблюдаваме до днес. Даже ми се струва, че сега е кулминацията му.  Той мина през  поканата Путин да посети България, през изпращането на кандидата да стане Вселенски и Всерусийски патриарх Кирил Гундяев, през  тропането по масата на руския патриарх пред българския президент, през колениченето в нозете на „духовника“ от КГБ, като изпълнител в този случай бе българският вицепрезидент. Дори през задвижването на 

апокалиптичния проект АЕЦ „Белене“
  
 Е, за това не можем да виним Румен Радев, в интерес на истината. Пряка вина затова решение той няма, но и то е част от същия сценарий. Правителството най-вероятно опита да се откупи, да даде курбан на Путин, за да не дестабилизира  страната. Е, помогна ли това?
 
Някакви екземпляри от  появилите се през 2016 г. на „Копринка“ пигмеи танцуваха върху знамената на ЕС и НАТО, навярно с подковани ботуши.. Дори помня, че „отделни другари“ от присъстващите  бяха хвърлили знамената пред кандидата за президент Румен Радев по пътя му към трибуната. Идеята беше той да стъпи на тях, което червените лидери определиха по-късно като провокация. Чиста провокация на световния империализъм си беше. Навярно ги е хвърлил

някой зъл соросоид

Да не си помислите, че го е направил бесепар. От тия, които гастролираха на „Копринка“ с портрети на Сталин. (На последния путинофилски събор чашите с  лика на „вожда на всички времена и народи“  бяха до тези с президента Румен Радев и благоверната му, като се продаваха като топъл хляб, апропо.б.а).
Агресивността на петата колона тогава ескалира. 
 Запазил съм си от тези дни  един коментар под новината за сборището на „Копринка“:
 „ Ей, писачите против Русия, помнете едно, нищо че тези които тъпчат тези две непонятни знамена и си носят некролога в джоба, те все още помнят как се зарежда ДПМ и калашник, знаят перфектно да боравят с РПГ, могат по всяко време да стъпчат като ненужен боклук, боцкаща се и пушеща ганджа разглезена проевропейска пасмина.“  
Това и стана. „Проевропейската пасмина“ беше подгонена от хиляди тролове, за да се отвори място за агресивната пропаганда на „големия брат“. За да се всява страх и ужас сред нормалните хора. Един сценарий много подобен на това, което става в самата Русия. 
Паравоенни организации извадиха калашниците и под ръководството на руски инструктори хукнаха из горите, уж да ловят бежанци, като открито заплашваха държавността,  заканваха се да вземат властта и да проведат нов Народен съд.  
Те обявиха, че ще громят „фашисти”, протестиращи срещу новоизбрания президент Румен Радев, когато той встъпваше в длъжност в началото на 2017 г.  
Бяха минали две години от убийството на руския опозиционен лидер Борис Немцов в подножието на Кремъл…
 „Бойците” у нас тогава заявиха, че ще са пред институциите,  за да защитят любимеца си , „фашистите“ му готвели „Майдан“. А тоав за тях е много мръсна дума. 
 Паравоенните открито призоваваха за насилие в социалните мрежи, твърдейки, че го правят в името на родината. „Вървят срещу нея с патриотични лозунги и познати заклинания. Те събират последователи, като са обявили телефони за записване във всички по големи градове на България, а и в чужбина. Неприкрито говорят дори за борба за властта, имайки очевидно за модел нацистките щурмови отряди, въпреки че са борци за „социализъм”. Няма противоречие всъщност, националсоциализмът си е социализъм и на бившите военни явно им харесва да вземат по нещичко и от двете агресивни идеологии, ако изобщо са две“, както писах тогава. Днес  страниците на тези организации в социалните мрежи ги няма, но „бойците“ им са на улицата.

Просто са сменили тактиката

 „Крайно време е отношенията ни с Русия да стъпят на една открита, ясна и патриотична основа, лишена от всякакви идеологии“, заяви Румен Радев на „Копринка“ през 2016 г. 
  Да му имаш разбирането за патриотизъм на българския президент. Тогава той говори за благодарността, която трябва да имаме към руския народ заради Освобождението, която той неясно защо свързва с благоговеенето пред диктатора. И с отмяна на „вредните санкции“, разбира се.“  
Ето още един коментар, писан под новината за „русофилския“ събор: 
„.Разбира се, че сме благодарни на руснаците, дали живота си за нашата свобода. Но трябва ли да сме благодарни за 45-те години окупация, трябва ли да сме благодарни на Путин, на Газпром, на КГБ - сега ФСБ? Трябва ли да сме благодарни на руската армия, която нападна Грузия, която убиваше украинци и анексира Крим? Нали и те са руснаци?“.
Тези въпроси са още по-актуални след две години президентство на Румен Радев. Достойно би било да говори пред народа за тях, но това не се случва.  Той говори за това, че „основите на българската демокрация са критично застрашени“, че „загубата на демократичните завоевания връща историческия часовник на България назад.“ Все верни неща. А не сте ли Вие сред основните виновници за това, г-н президент? Отговорът е очевиден.
Заключението може да бъде само едно: „Две години президент Радев, две години „путинистки цирк“.