Светослав Пинтев 

„За нещастие партията запази своята сталинистка структура и ръководство. Поради тази причина политиката на разширяване на влияние влизаше в противоречие с нейната подозрителност и

 политика на „затягане“ 

 Днес комунистическата партия не е нито партия на масите, нито партия на кадрите“. 
Този цитат не се отнася до БСП през 2019 г., колкото и да е вярно написаното и за Столетницата. Това са думи на френския писател и философ Жан-Пол Сартр от книгата му „Призракът на Сталин“, издадена през 1965 г. И са посветени на Френската комунистическа партия и неадекватните и реакции в полза на СССР след унгарските събития, където съветските войници стреляли по световния пролетариат, както се изразява.

 Комунистическите партии си приличат като сиамски близнаци, апропо. А някои социалистически приличат на компартиите отпреди повече от половин век.  Диалектика, да му се не види. 
Размислите на Сартр за френските комунисти от това време са напълно по мярка на днешните български социалисти. 
Бащата на екзистенциализма пише също, че „..комунистическата партия води постоянна политика, която опира до това да се постигнат чрез националния план целите, които СССР си поставяше във външната политика“. Това също напълно съвпада с днешната реалност в червената партия и стремежа само проверени другари да седнат в Европейския парламент. 
„Нерушимият Съюз“ вече го няма, разбира се, разпиля се като пясъчен замък, пометен от морето, но иначе всичко си е същото, поне на наша територия. Имаме си една партия, която с всички сили се стреми да служи на Кремъл, без значение дали там стои сталинист или човек, финансиращ неонацизма в Европа, за да я разтърси из основи. Или хибрид между двете, както е в случая. 
Партия, за която е жизненоважно да победи на европейските избори, но има твърде малко „сравнително честни начини” за подобна победа. И ръководството се надява да го направи, активизирайки националистическите страсти на маргинални групи, склонни към агресия и насилие, които са сякаш плът от плътта й. Думата „сякаш“ даже е излишна, извинявам се.
А от историята е добре известно каква алхимична смес се получава от смесването на социализъм и национализъм.
Особено „актуално“ за БСП звучи посланието на Сартр от „Призракът на Сталин“

в навечерието на евроизборите

Казват го самите социалисти. Или поне онези от тях, които са запазили здрав разум и си дават сметка, че звездата на Кремъл може да е маяк, но е маяк, който насочва право в пропастта. 
Много от тези мислещи социалисти откриват зад извеждането на преден план на лица, привидно отдалечени от партията, не нещо друго, а дългата ръка на Москва. Но приписват това на случайността. Една категория, с която КГБ/ФСБ никога не борави, между другото.
"На предишните избори столетницата се скри зад човек, който не е член на партията. На предстоящите избори БСП пак ще стори същото. Водачката на листата им не е член на партията. Логично е да си зададем въпрос - в ръководството на партията, във вторите ѝ редици, из между членуващите в нея, дали няма достатъчно достойни, качествени, доблестни и кадърни кадри, които да водят подобни битки? Толкова отчайваща ли е кошницата с кадри в столетницата, че трябва да се крият, партийните ръководители зад такива, които даже не искат да са членове на тази партия? Радев и Йончева политат на немощните крила на дългогодишните членове на партията, но всячески странят от партийната книжка? Срамно ли е?“, пита знаковото лице на „младите“ в БСП  Нидал Алгафари. И продължава така, леко обърквайки тук-там словореда от възмущение:
"Посочен за президент на председателката на партията на неформална среща от бивш ли, настоящ ли, офицер, служещ на друга държава е от Русия. Председателят на партията в продължение на 13 години е с родствени корени от бившия Съветски съюз. 

Настоящата водачка на листата на БСП 

за изборите за европейският парламент е с родствени корени от Русия. Вероятно са само съвпадения. Не ми се вярва, чак такава намеса да има от Русия, но явно в ръководството на Столетницата не намират по-подходящи за важни постове освен онези, които са учили, родини или посочени от Русия. С нетърпение чакам да видя подредбата на цялата им листа и основно на онези, които ще бъдат в зоната на избираемите“.
И там ще има хора, свързани с Русия, това е сигурно. Даже не толкова с Русия, а с войнстващия путинизъм, мечтаещ за разсипването на Европа. Чудни европейски депутати ще станат. Сещам се например за един професор, вещаещ 

Апокалипсис за Европа

А, които не го разбират определя като дебили.
Самият лидер на европейските социалисти Сергей Станишев, бивше гадже на водача на листата,  заяви публично, че от месеци не е говорил с лидера на българските такива Корнелия Нинова. Като, че ли нашите не искат да имат нищо общо с нищо европейско, дори с бившия си водач, който реално погледнато е единственият що-годе успешен премиер на социалистите. Станишев заяви: „Създават се много фалшиви новини, които влияят на БСП. Чувал съм изказвания от хора в БСП, че ПЕС е подкрепила фашизма в Италия и национал-социализма в Германия. Това не е нормално, абсурдно е”. Така е, но пък е добро алиби за крадеца, който вика: „Дръжте крадеца.”

Заместник-председателят на ПГ на БСП Весела Лечева изплю камъчето: „Очаквах Станишев сам да оттегли номинацията си за листата на БСП за евроизборите“. За да избегне унижението, един вид. Ерго, Нинова е очаквала това. Което показва колко зле познава хората, хеле пък бившия си шеф. А не би трябвало, защото тя самата участва в неистовата борба да се запази и представи за жив и мърдащ един мъртвороден кабинет, този на Пламен Орешарски.
 Много интересно е, че Нинова готви нещо подобно, но със своето участие в главната роля. 
. Ветровете са посети, БСП я очаква 

голяма жътва от бури

Точно преди изборите. И след тях…Социалистите, разбира се, силно се надяват, че те ще се развилнеят и в страната.
Иначе Йончева и Станишев са идеалната двойка, символизираща необходимите условия за възход в БСП, жалко, че се разделиха. Двамата са състуденти от следването в Москва, за фамилиите им хидрата БКП/КПСС е „като слънцето и въздуха за всяко живо същество. И майките им са рускини, но това вероятно е 

чиста случайност

„ Изборът на Елена Йончева за водач на листата на БСП и отхвърлянето на Сергей Станишев като такъв е поредното отлюспване в социалистическата партия и е израз на пълзящата болшевизация“, заяви  бившият лидер на социалистите Михаил Миков.
Той остро атакува поведението и отношението на ръководството на партията, заявявайки, че той не желае да бъде представител на БСП в нито една листа, докато това ръководство владее партията. Не, че някой му предлага.
От „Позитано“ 20 пък идват 

смайващи сигнали 

Националният съвет на БСП щял да реши дали президентът на ПЕС Сергей Станишев ще бъде включен в кандидатската листа на партията за Европейския парламент. Така лидерът Корнелия Нинова отговори на въпроса възможно ли е Станишев изобщо да не бъде включен сред кандидатите, каквото мнение е изразила тя тези дни. Вероятно така и ще стане, щом 

„вождът в пола“ мисли по този начин

 А това вече ще е открита подигравка с европейските социалисти, неприкрит стремеж за откъсване от тях. Ще е откровен курс към неосталинизъм, преплетен умело със своеобразния неонацизъм, налаган от Путин и компания.
Корнелия Нинова иначе отхвърли съмненията на вътрешната опозиция за манипулации при гласуването за водач на листата. А добре знаем какво е казал др. Сталин по този въпрос, разсъжденията му 

за броенето

Думите на Корнелия Нинова са сякаш преписани от неговите „официални“ идеи за механизмите за контрол в партията и решаването им, като е добавена думичката телевизии, за шик и модерна визия: 
„Ако някой има жалби, съмнения, има партия, има контролни органи - да ги отнесе тук, а не да ги развява по телевизиите. Ако си търсиш оправдание за една загуба, можеш да намериш много обяснения, но факт е, че Националният съвет избра Елена Йончева за водач на листата.” 
Колко много тежки екзистенциални въпроси стоят пред БСП…Да ти домъчнее чак…
Фундаментална идея на екзистенциализма е мисълта на Сартр от неговата книга „Екзистенциализмът е хуманизъм“, гласяща, че при човека „съществуването предшества същността“. Човек се ражда, тоест започва съществуването си без да притежава същност. Същността му се формира като сбор от неговите избори. „Човек е осъден да избира“. Във всеки един момент той е изправен пред правото и отговорността си да избира (как да постъпи във всяка една житейска ситуация). Това се отнася и до партиите, апропо. А изборите на БСП винаги са 

изборите на Москва 

А тя, уви, константно и агресивно се бори срещу свободния свят. Тук ще вмъкнем няколко от многото сравнения между практиките и символите на Фюрера и „Вожда на всички времена и народи“, направени от руския писател и най-задълбочен изследовател на Втората световна война Виктор Суворов, за да онагледим защо двете най-зловещи идеологии, опитващи да повалят Европа, са едно и също. Както и феновете им: 

„Знамето на Хитлер е червено.
И на Сталин е червено.

Хитлер е управлявал от името на работническата класа, партията на Хитлер се е казвала работническа.

И Сталин е управлявал от името на работническата класа, неговата система на властта официално се е наричала диктатура на пролетариата.

Хитлер е мразел демокрацията и се е борел с нея.

Сталин е мразел демокрацията и се е борел с нея.

Хитлер е строял социализъм.

И Сталин е строял социализъм.

Хитлер е смятал своя път към социализма за единствено правилния, а всички останали пътища за извращение.
. 

И Сталин е смятал своя път към социализма за единствено правилния, а всички останали пътища — за отклонение от генералната линия.

Хитлер безпощадно е унищожавал съратниците си по партия, които са се отклонявали от правилния път — такива като Рьом и неговото обкръжение.

Сталин също безпощадно е унищожавал всички, които са се отклонявали от правилния път.

Хитлер е имал четиригодишен план.

Сталин — петгодишни.

При Хитлер една партия е била на власт, останалите — в затвора.

И при Сталин една партия е била на власт, останалите — в затвора.

При Хитлер партията е била над държавата, партийните вождове са управлявали страната.

И при Сталин партията е била над държавата, партийните вождове са управлявали страната.

При Хитлер конгресите на партията са били превърнати в грандиозни спектакли. 
При Сталин също.“

Ала неговите спектакли продължават да се поставят и до ден днешен.