Бисерка Борисова, Стокхолм

Новината, че президента Румен Радев щял да прави своя партия стана толкова обсъждана в България и извън България, че покрай шумотевицата на заден план остана основният момент в нея.  А именно: че такава партия вече има и няма никаква нужда данъкоплатците да издържат още една!  

Ако се съди по предстоящото посещение на Радев в Москва през май – във време, когато ЕС бойкотира Русия, то очевидно бъдещото политическо отроче на все още българския президент ще дърпа много повече към Кремъл, отколкото към Брюксел.  Ако си припомним скандали около пилота Радев във ВВС преди да стане той „президента Радев”,  очевидно НАТО ще е доста недолюбвана формация  от бъдещата президентска партия.  Като погледнем позицията на президента по случая „Скрипал”,  лесно ще се досетим дали евентуалната Радева формация ще се съобразява с позиции на лидерите, обедини от европейския син флаг със звездите или 

ще слуша лидерите на Червения площад с петолъчката
 
От всичкото това лесно можем да си съставим картинката какво точно ще представлява евентуалната партия на Румен Радев. Не просто лява, а откровено проруска и русофилска. Партия, която няма да зачита ЕС и НАТО, а ще предпочита Кремъл. За всичко и пред всичко.
Е, сега стана ли ви ясно, че такава партия в България вече има – казва се Атака!  Направо да си се вземат президента Радев и Волен Сидеров! 
Идеите им са напълно еднакви. И ролята им в българската политика се очертава еднаква.  Радев ще гласи управленска коалиция с БСП, а Сидеров – настоящ коалиционен партньор на ГЕРБ, пъргаво ще завърти глава и ще кимне утвърдително.  Не е като да не е бил в два мандата партньор и на БСП, я! После ще размахва „златен пръст”, който в един момент и на среден може да заприлича. Но пък от БСП отдавна са доказали, че са склонни да търпят всякакви пръсти,  шепи и юмруци на Волен – стига това да ги крепи на власт... 
Ако президента Радев се откаже от идеята да прави нова формация и направо отиде в Атака, това 

ще е добре и за бизнеса

Горкият български бизнес, от години вече изнемогва по избори и прави „доброволни дарения” на де що има партия, на която някой платен социолог предрича влизане в парламента и участие в управленска коалиция.  Работни места взеха да се закриват, за да може бизнесът „доброволно” да прави политически дарения! Хайде, господин президент, проявете милост към собствения си народ! Отидете в Атака – запазете работно място!   

Сдушат ли се Радев и Сидеров, да му мисли „Спартан”-а! Ще има да хвърчи я към другарите в Москва, я към кубинските комради към Варадеро! Вместо газов хъб, България ще стане хъб за разпределение на кубински пури към пазара на Русия. Какво, било забранено да се изнасят пури от Куба ли? Хайде сега, не издребнявайте!  Другарите  закони и забрани кога ли са ги спирали?! 
А пък в Москва какво другаросване ще падне! Ще се обръщат един към друг с „товарищ”. Ще се кичат с измислени и недомислени московски медали.  Нерде пилот, нерде космонавт ще им ги връчва!  Радев и шеф на Байконур може да стане! А Сидеров – губернатор на Крим! Дядя Путин ще стои отстрани и ще ръкопляска. Ще гледа доволно натирения в миша дупка български интерес, ще се облизва и ще мляска. А накрая тържествено ще издаде указ, с който ще назначи 

генерал Решетников за регент на Радев

Така кръгът напълно ще се затвори!  
Разбира се, „обогатената”  с  Румен Радев „Атака” ще „обогати” до неузнаваемост външно, и вътрешно политическата ситуация на България. Във външнополитически план Европейският съюз ще върне визите за български граждани.  Еврофондовете ще спрат.  Може вече да няма и български участник в конкурса Евровизия  (което ще е единственото положително нещо,  да ме прощават досегашните ни участници... ) .  Предвид бойкота, които много държавни глави налагат на предстоящото световно по футбол в Русия, току-виж България получи за „добра политическа служба” един бронзов медал, без дори да се е класирала –  за да закрепи „братската дружба”. Така, де - тандемът Радев-Сидеров, ако не успее да засенчи славата  на онова империалистическо американско лято на 1994 г.,  то направо срамота за толкова мазнене пред Русия! 
Във вътрешнополитически план руският език ще почне да се изучава още от утробата на майката. Всички бременни жени ще бъдат задължени да учат руски и да говорят на руски, а Сидеров лично ще следи за това.  На братята Кирил и Методий бързо ще бъде измислена нова биография и руско родословно дърво. В един момент ще се окаже, че най-древната кирилица е тази, на която пишат в Русия. Българската глаголица ще влезе в графата „политнекоректна”.  Публицистиката на Христо Ботев ще бъде забранена с държавен указ. Други съществени промени в образователната система няма да настъпят – тя и сега си е толкова безумна, че промива успешно мозъците на децата и те грам идея си нямат що е то „зрял социализъм” и какви са вредите от него... 
Българският Синод официално ще трябва да мине под ръковдството на Руската патриаршия. Което ще се окаже проблем единствено за Вселенския патриарх Ватроломей, който също отдавна се опитва да командори Българската православна църква и с прискърбие ще трябва да установи, че патриарх Кирил му измъква килимчето. Иначе самата ни църква няма да се опълчи на руското нашествие –  тя кога ли въобще го е правила...  Най-щастлив ще е дядо Николай – тъкмо ще си мерят часовниците и лимузините с патриарх Кирил. Пред руския висш владика нашият ще изглежда направо като просяк и току-виж открие една банкове сметка за доброволни дарения от лимузини и луксозни бижута! 
В сферата на медиите и свободата на словото обаче ще настъпи кардинална промяна. Ако сега България е на 111-място по свобода на словото, то при проекта Радев-Сидеров-Решетников току-виж стане на 1111-то. Но за тройцата това няма да е проблем, тъй като свободата на словото ще е на такова ниво, че никой няма да смее да я коментира...  В Централните Софийски гробища ще се отдели специален парцел за починали при „битови инциденти” журналисти.  
Тъй като отнема много време отново да се построи мазволей, за компенсация 

жълтите павета в София ще бъдат боядисани в червено

 На 9 май, вместо „Ода на радостта” на Бетовен, ще звучат песничките, които дресираните да ходят дори до тоалетна под строй севернокорейски фенки врещяха по време на последната зимна олимпиада.  А първото официално държавно посещение на Радев-Сидеров ще е при приятелят им Асад, разбира се! 
Тъмни облаци ще надвиснат и над примата Лили Иванова. При новия русофилски режим дамата вече няма да е дама, а другарка.  Така пазената в тайна като рецептата на Кока-кола рожденна дата на звездата ще бъде извадена, номерувана, прошнурувана.  
Лошо се пише и на златните ни момичета от художествената гимнастика, които напоследък бият рускините където ги сварят. Да сте чули за Алина Кабаева, а?
Можем да продължим този ироничен списък още дълго.  Но дори като ирония, новината за нов силен русофилски проект в България, подхванат от един от политиците с най-висок рейтинг, звучи горчиво. Звучи опасно. И неприемливо. Къде сбъркахме? Защо след почти четвърт век демократични промени у нас отново набират сили хора и идеи, които искат да изолират България от европейското семейство и да я върнат там, където тя вегетираше почти половин век?  Отговорът тук е безмилостен. Ако проектът „Радев” прерасне в мощна русофилска атака, то основната заслуга няма да е на Радев. А на онези, които уж трябваше да бранят евроатлантическата посока на България, но вместо това бяха заети с друго: да се бият помежду си за наследството от нещо, от което май не остана нищо... Уви.