Георги Коритаров, ТВ „Европа”

Посещението на руския министър-председател Дмитрий Медведев в България е вече част от историята. Вчера той отпътува за страната си, но тук у нас 

останаха големите въпросителни

 Въпросителни, които от ден на ден ще стават още по-големи, защото колкото по-дълго време не се дават отговори, толкова по-големи и учудващи стават въпросителните. 
Първият въпрос, който няма как да не бъде поставен и на който много трудно може да бъде даден смислен отговор е: Какво се случва с логиката на политическия език на партия ГЕРБ и на излъченото от нея правителство? Този въпрос възниква поради едно много особено противоречие. Вчера министърът на енергетиката Теменужка Петкова направи изявление, в което каза, че Русия е стратегически енергиен партньор на България. Енергетиката е много особена зона. Енергетиката е зона, която е свързана както с икономически и сами по себе си енергийни интереси, така в не по-малка, дори и в доста по-голяма степен, с геополитика и с геополитически интереси. Когато казваш, че една държава, в случая Русия, е твой стратегически енергиен партньор, а в същото време България като държава е член на Европейския съюз и на НАТО, за които Русия е стратегически противник, няма как и най-отдалеченият от столицата български обитател да не се почувства в особен смислов дисонанс. Противоречие - с други думи. Не може от една страна държавата, за която НАТО и Европейският съюз непрекъснато дават изобилни доказателства, че е в основата на идеята за дестабилизация на Евросъюза, в основата на хибридните войни, които Москва води срещу европейската демократична цивилизация, в същото време да ти е стратегически енергиен партньор. При това, обърнете внимание, ако ние чувстваме Русия като стратегически енергиен партньор, а в свое интервю неотдавна посланикът на Украйна Виталий Москаленко каза, че идеята за Северен и Турски поток е забиване на нож в гърба на Украйна, то тогава как България е разположена по темата руска агресия срещу Украйна и съответно санкции, наложени от Европейския съюз и от Съединените щати върху Русия? Как така от една страна си поддръжник на санкциите, от друга страна работиш за 

забиване на още по-дълбоко на ръждивия кремълски нож в гърба на Украйна,

 която и без това е обект на кремълската агресия. Това, за което става дума, е особен вид противоречие. То едва ли може да бъде определено като несръчност на политическото говорене. Да твърдиш и да приемаш Русия като стратегически енергиен партньор е същото, ако продължиш да гарантираш атлантическата си сигурност с руски самолети, които да продължаваш да ги ремонтираш в Русия, или пък да отидеш да си купиш руски ракети С400 вместо американски Пейтриът или някакво друго американско натовско въоръжение. Сигурен съм, че всичко това, което се случва и което чуваме, е подчинено на една идея – криворазбрана обаче. Идеята за баланс. 

Да сме добре хем с Кремъл, хем със Запада

 Предстоят избори. Населението в България е пометено от проруска носталгична митолгия и инерция. Това население след няколко месеца ще трябва да гласува. Как да му спечелиш гласовете? Като кажеш истината за руските агресори или като се правиш на техен приятел? От друга страна в България има и дясно мислещи хора. Явно в момента се прави избор. Кои гласове струват повече? В изборите повече струват гласовете, които количествено са повече. Очевидно проруските митолози и носталгици в България са много повече. Няма никакво значение, че дясно ориентираните хора мислят значително по-качествено. Нали са по-малко.