Едвин Сугарев

Исус Христос не е по кефа нито на фашисти, нито на комунисти. Тайничко  обаче и едните, и другите са обичали  да чепкат приликите между марксизма и християнството.  Неудобството, че и Маркс, и Христос са еврейски пророци, и то най-успешните измежду всички останали, се  подминава с мълчание.

Да поясним, че и фашисти, и комунисти обичат Маркс и мразят Христос. От тези двамата най-много си е изпатил втория. Неговото Второ Пришествие обаче е в пълен ход - дошли са нови времена, когато комунистите е трябвало да се скрият зад Христос и да забият в глуха линия Маркс. Днес те целуват ръце, палят свещички, кръщават се, опяват се и са толкова усърдно покорни пред кръста му, че биха овлажнили  очите и на най-отявлените антикомунисти.

Малцина са българите, които знаят, но не казват, че историческата независимост на руската православна църква е била преобърната нагоре с краката от Петър Велики. След смъртта на патриарх Адриан в 1700, той забранява избирането на нов патриарх, премахва местните и владишки съвети и в 1721 ги замества със Синод, подчинен лично на него. От този момент нататък глава на църквата става така наречения «Обер-Прокуратор» - правителствен бюрократ, но всъщност висш армейски офицер, който дирижира делата на църквата за следващите 120 години и е отговорен само на царя. Членовете на Синода  не се избират, а се назначават от царя и от Обер-Прокуратора, без да имат каквито и да са прерогативи в този странен държавен отдел, където властта е в ръцете на бюрократи, отговорни само на Обер-Прокуратора, а не на съответния владика или на Висшия Синод на Владиците. Като част от този държавен отдел църквата губи също традиционните си прерогативи да не одобрява някои правителствени решения или политика, или пък да се застъпва за онеправданите.

Така че когато Владимир Путин застане пред зала, пълна с негови поддръжници, няма нищо чудно ако той заяви: «Казват, че мавзолеят не съответства на традициите. Защо? Вижте  мощите в Киевско-Печорската лавра. Дори и комунистическата идеология е излязла от постулатите на религията!»

Така както е застанал сам пред залата означава, че е трудно човек да каже за какъв иска да мине: за президент, Обер-Прокуратор или за агит-пропагандатор. По всичко личи, че иска да бъде и трите. «Разбира се – казва той – трябва да се върнем към корените си, но на съответното ниво»!

И така, манастирските мощи извървяват целия път, за да се слеят с мавзолейните мощи.С един замах те стават едно и също. Никой не го пита като какъв той дава акъл на една тълпа, не по-малко тъпа от мужиците на Петър Първи, които той е биел като тъпани да си обръснат варварските брадища и да ги приобщи към Европа.

Както знаем, Ленин и неговите «професионални революционери» съвсем не са унищожили всичко от стария строй, за да построят на негово място «новый мир». Напротив,  титлата Патриарх се усъвършенства чрез включването й в системата на КГБ, така че единството между президент и Патриарх, тоест между  Цезар и Папа да бъде пълно. И то е пълно за още осемдесет години комунизъм. Нищо че белите кокали на хилядите свещеници, избити от НКВД-КГБ и досега стърчат над снега и светят в полярните нощи на Сибир: за всичките тия години царският Обер-Прокуратор намира идеалното си превъплъщение в генералния секретар на партията, а днес в президента. Със същата формула днес  КГБ режисира  приемствеността между комунистическия провал и сегашното Второ Пришествие.

Какво – ще попитате вие, читателю – има тук общо с българския цезаро-папизъм? Има, и ако гледате ще го видите навсякъде: в безутешно скърбящата за дядо Максим Цецка Цачева и нейната «генетична любов» към Русия, в комплиментите на руския кагебист-патриарх към Бойко Борисов и в новоизлюпената комсомолска любов между ГЕРБ-ерската и БСП-арската младеж, обещаваща да посвети младостта си на русофилството. А честите визити  на Б.Б. в руското посолство се виждат дори и от Чикаго... Щяхме да забравим колко цезаро-папи (десаро-папи)  има в Светия Синод.

Тази «генетична любов», тези десаро –папи, това русофилство струват пари и потокът от  рубли никога не е пресъхвал, за което услужливо се грижи сегашния  московски Обер-Прокуратор. Можеше  ли иначе да има Второ Пришествие?