Дълбоко в душите си БСП винаги са били заклети комунисти, почитатели на диктаторските режими по света. Навремето Георги Първанов, преди да си обърне вярата към ЕС и НАТО, защитаваше режима на Милошевич. Поредното доказателство за политическата им патология се оказа посещението  в Сирия на червения депутат Страхил Агелов и негови колеги. В „братската” страна той открито изрази подкрепа за мракобесния режим на Башар Асад.  Червените му другарчета от Народното събрание и „Позитано” си мълчаха угоднически, докато посолството на Сирия в София не ги изпорти с официално съобщение до медиите и с видео материал за изявите на социалиста.  Столетницата побърза веднага да се разграничи от своя човек, представяйки акцията му като солова и необвързана с БСП.

„Посещението на народния представител Страхил Ангелов в Сирия е в лично качество и не представлява позиция на Народното събрание и Парламентарната група на Коалиция за България, се посочва в позиция на БСП и Парламентарната група на Коалиция за България.

Външният министър Вигенин усети, че най-после е дошъл и за него решаващият миг да покаже мъжественост и от стената си във Фейсбук анатемоса съпартиеца си: „...безотговорен акт, който противоречи на принципната и балансирана позиция както на България, така и на БСП. Очаквам председателят на НС г-н Миков и председателят на ПГ на КБ г-н Станишев да предприемат необходимите действия за отстраняването му от поста председател на парламентарната група за приятелство със Сирия - при над 100 000 убити сирийци, милиони бежанци и вътрешно разселени, приятелството със Сирия не е тъждествено с приятелство с Асад!“.

Ах какви лицемери и двуличници са червените барони. Точно за тях покойният им вожд Александър Лилов казваше, че са най-жестоки към своите. Сега по всичко е ясно, че другарят Ангелов ще изяде каля, както казва народът и ще стане изкупителна жертва на партийното „пречистване”, би казал някой почтен социалист. 

Едва ли младият социалист ще набере смелост да разкаже цялата истина за това скандално посещение. Никой не се залъгва, че левият депутат на своя глава е тръгнал сам да калесва България с режима на Асад, без да има благоволението на лидера си. В тази партия със столетна история редът и правилата продължават да се железни като в бойни групи и всеки знае, че самоинициативите се наказват жестоко. Историята с Ангелов обаче е показателна и за двойствените стандарти, които се прилагат в БСП. Нека да си спомним ,че точно преди година и лидерът на ПЕС Сергей Станишев се забърка в скандал с Хизбулла. Никой обаче тогава не попита принца от Политбюро какво прави снимката му на челната страница на сайта на ливанската въоръжена групировка и защо лидерът на европейските социалисти стана маша на сочени за терористи.

През февруари миналата година Станишев беше в опозиция. За да се изяви като най-върлия противник на вътрешния министър от ГЕРБ Цветан Цветанов, който изрече тезата за "обосновано предположение" и предупреди, че партньорите от САЩ и Израел разполагат със сериозни доказателства, а двама от атентаторите принадлежат към шиитската групировка Хизбулла, модерният ляв от „Позитано” избълва: „Това е абсолютно неразчетено с оглед на националната сигурност и крие рискове за хората в България“. Тази позиция Станишев обяви триумфално на 6 февруари 2013 г.

Само часове по-късно червеният европейски лидер се оказа

рекламното лице на Хизбулла,

а снимката и позицията му лъснаха на заглавната страница на сайта на политическото крило на Хизбулла „Ислямска съпротива”. Новината бързо обходи света, а Ливанското правителство гордо коментира, че опозицията в България не вярва на обвиненията за атентата в Сарафово и е застанал на тяхна страна.

На февруарското заседание миналата година на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Станишев обвини управляващите от ГЕРБ, че очевидно България е избрала политически подход и е подкрепила версията на Израел, изнесена още в деня след атентата, преди дори разследването да е започнало. Този път обаче лидерът на БСП се подхлъзна гадничко по опорните точки на другарката си Моника, защото бяха писани в Боянското им имение и съвсем не съвпаднаха с официалната позиция на САЩ, ЕС и Израел изразена в навечерието на първата година от атентата в Сарафово. Хизбулла беше недвусмислено посочена като отговорна за терористичния акт, но това се случи в края на юни, след като Станишев вече не беше опозиция, а мандатоносител на правителството. Вместо да си посипе главата с пепел и да признае гафа си, храбрият защитник замълча като комунист на разпит и пусна като мюрета премиера Орешарски, Вигенин и Йовчев да се обясняват за вината на Хизбулла и да замитат

миризливите следи и съмнения,

които БСП остави сред гражданите. 

За този тежък политически гаф на Станишев никой не му потърси отговорност – нито в партията, нито в парламента. Когато стана рекламно лице на Хизбулла, целта беше да прецака позицията на правителството на ГЕРБ, независимо от националния интерес.

Така българските социалисти  доказаха за пореден път, че  и тероризмът  може да се използва като средство за политическа употреба и шантаж, дори и когато е на гърба на сигурността на държавата. За гражданите обаче остава открит въпросът – кога тежат думите на амбициозния само за власт червен лидер и не се ли превръща той в най-опасното камикадзе за българската демокрация?