Николай Василев*

„Всички вярваме на позицията на Великобритания, че има висока степен на вероятност“ (зад атаката срещу Скрипал да стои Русия). Това заяви в Брюксел пред журналисти премиерът Бойко Борисов, но продължи: „Самото изречение „има висока степен на вероятност“, значи има и друга такава. Казах и на Тереза Май своите позиции. Припомних ѝ времето, когато беше обвинен Саддам Хюсеин за химическото оръжие. В последствие Тони Блеър се извини“.
Ако премиерът Борисов беше съдебен заседател, а международната политика беше безпристрастен съд, който в повечето случаи отсъжда справедливо, изказването на премиера би било съвсем на място. Истинският съд наказва само тези, за които е доказано отвъд всяко разумно съмнение, че са извършили престъпно деяние.
Само че, както е забелязал още Макиавели, в международните дела няма справедлив съд. Прекалено често „лошите момчета“ побеждават. Имануел Кант, може и да е бил прав, когато е твърдял, че стабилният международен ред може да бъде изграден и запазен само, ако се опира на универсалните морални принципи и базиращите се на тях правни норми. Но от преди Троянската война, та до днес нито имаме международен ред базиран на морални норми, нито този ред който все пак съществува е бил особено стабилен. Историята на Кьониксберг, родния град на Кант – изграден след унищожаването на полския Кролевац от страна на Тевтонските рицари, за да бъде самият той унищожен от Съветската армия и превърнат в руския Калининград – е доста показателна.
Нашата история също изобилства с примери, когато българският народ е бил невинна жертва. Оцеляването и развитието на България следователно зависи не от това дали нейните водачи съблюдават (уви несъществуващите) морални принципи, а от това дали ще намерят такова място за страната в неперфектия световен ред, така щото зложелателите ѝ да не са в състояние да ѝ навредят. Или както е казал друг германски мислител, емигрирал в Америка – Ханс Моргентау – морална политика е тази, която води до добри резултати. Сигурно е щяло да е „неморално“ през юни 1913 година България да гледа бездейно как сръбските войски потапят в кръв Тиквешкото въстание в Македония. Но какво добро произлезе от нашата намеса, която подпали Междусъюзническата война. Стигна се до 

национална катастрофа,

 а 105 години по-късно много от потомците на тиквешките въстаници слушат сръбска музика и не изпитват особена благодарност за българската саможертва.
Днес е очевидно, че между Великобритания и Русия съществува остър конфликт. Водещите западни демокрации се солидаризираха с Лондон. Искаме, или не, ние също трябва да вземем страна. Не за да помогнем да възтържествува световната правда. Не и за да наклоним везните в конфликта. Нямаме капацитет за нито едно от тези неща. Ако го имахме, пред нас би съществувала и трета опция – да останем неутрални.
Нашите лидери са длъжни да вземат страна, за да намерят това място на България в света, което да осигури свободен живот и висок стандарт на българските граждани, след като отмине бурята, която очевидно се задава!
Идеалният свят, при който България ще е част от мирна и единна Европа, а Русия и Турция, макар извън нея, ще се държат като партньори, се оказа утопия. 
 За наследниците на Османската империя и Съветския съюз – чиито армии през различни епохи са стигали до Виена – такова подреждане на стария континент изглежда неприемливо и унизително. Логично е да се очаква те да му се противопоставят. И ако Великобритания би могла да живее и просперира, дори ако Русия и/или Турция постигнат целите си, то за България е жизнено важно техните планове да се провалят. От тук следва, че България, или ще намери

 място в ятото на ястребите,

или ще бъде изядена! В студения жесток свят, наистина никой не ни гарантира, че „ястребите“ ще ни приемат за „свои“ и непрежалими! Но във време на остри конфликти снишаването гарантирано води до катастрофа. Москва ще се трогне от това, че не сме солидарни със страните, които гонят нейни дипломати, колкото Сталин се трогна от това, че през 1941 година България не обяви война на СССР. Толкова ли не си научихме историческия урок?
Ако изключим Освобождението, което е по-скоро страничен ефект, отколкото цел на руската дипломация, българският национален интерес винаги е бил несъвместим с руските имперски амбиции! Русия е против създаването на Българската екзархия. Тя е против Съединението. След Балканската война отказва да действа като почтен арбитър в спора между Българи и Сърбия. По време на Междусъюзническата война, когато Румъния ни напада в гръб, Русия, в нарушение на Българо-руската военна конвенция от1902 г. , е меко казано бездейна. През Първата световна война тя изпраща свои части, на помощ на Сърбия и Румъния срещу нас. През Втората световна война Съветският съюз ни напада, след като вече сме напуснали Тристранния пакт. След 1990 година Русия затвори пазарите си за наши стоки, но ни продава газа на доста висока цена. Руската православна църква настоява, че Сръбската църква трябва да бъде църква майка на македонската... Както и да го погледнем, салдото в отношенията ни е крайно негативно! И на слепците трябва да е станало ясно, че Русия не желае и никога не е желаела България да е силна, обединена, независима, просперираща. Нищо хубаво не чака България, ако Русия постигне своите цели. Нашето оцеляване и развитие изисква да се противопоставяме на нейните домогвания. Както се казва – „нищо лично“. 

Фантазиите на президента Радев,

 че можел да „възроди“ българо-руските отношения, които „някои други съсипали“ не се базират на никакви реални наблюдения, или анализ, а просто на едно добро пожелание.
Историята на отношенията ни с Великобритания е доста по-противоречива. Тя е основният злодей на Берлинския конгрес... защото очаква, че България ще се развива като безгласен руски сателит. Когато обаче показваме готовност да се еманципираме от руското наставничество – Великобритания застава зад нас! Прави го по време на Съединението и отново по време на Балканската война. През 1911 г. тя отхвърля предложението на Османската империя за съюзничество, а през май 1913 година, под егидата на сър Едуард Грей Третата българска държава достига до връхната точка на своето развитие. Според Лондонския договор за мир получаваме граница по линията Енос – Мидия и толкова неоспорим излаз на Егейско море, че трябва да си навлечем не една, а две национални катастрофи, за да го изгубим. Без никакво съмнение в края на 19 и началото на 20 век Англия ни подава ръка. Но след 1913 година ние започваме да правим глупост след глупост!
Мастити наши историци често се упражняват по темата колко много Чърчил мразел България и българите. Само че не обясняват, че той намразва нашата страна след като два пъти пресичаме неговите интереси. През 1915 и през 1941 година! И все пак, ако Пиринският край не бе присъединен към Югославия още в края на 1944 г. - това дължим на Великобритания! 
Със своето поведение Лондон ни дава достатъчно основания да вярваме, че една силна, демократична, и просперираща България, която блокира руското и турското проникване в региона е напълно съвместима с нейните цели! 
Но има ли Великобритания достатъчно основания, да вярва, че България, в преследване на своя собствен интерес неотклонно ще играе тази роля? Или Лондон има достатъчно основания да се страхува, че жертвайки своя собствен интерес, България може да се окаже проводник на руското проникване?
Безброй изяви на български политици непрестанно подхранват тези британски (и не само британски) страхове! Малоумни изказвания от страна на опозиционни депутати, че българският народ бил по природа русофилски и всеки който застанел срещу Русия заставал и срещу България (независимо от това как Москва ни третира), няма как да не засилват внушението, че на България не може да се разчита. Изказването на премиера Борисов не прави нищо за разсейване на подобни страхове!
Премиерът обясни, че не може да последва британския призив за прогонване на руски дипломати и поради настроения в управляващата коалиция, а и в обществото. Но малко след срещата в Брюксел видни британски медии обявиха, че България подобно на Франция, Германия, Полша, Ирландия, Нидерландия, Естония, Литва, Чешката република и Дания ще предприеме мерки в солидарност с Великобритания. За пореден път обществото не знае на кого да вярва и се съмнява дали българските политици не говорят едно пред родната публика, а съвсем друго пред европейските и световните лидери.
При така създалата се обстановка се очертават

три лоши и уви само един (малко вероятен) добър сценарий

за предстоящите бурни събития:
1. Русия и/или Турция постигат целите си в Югоизточна Европа, а това е катастрофа за България.
2. Русия и Турция се провалят, но България не оказва достатъчно съдействие на западните демокрации и те вземат мерки, за да ограничат нашето влияние в региона.
3. България съдейства на западните сили, но в обществото се създава усещането, че управниците го правят против своята воля и против волята на народа. В този сценарий демократичното развитие на България отново ще бъде заплашено.
4. Нека приемем, че има и добър сценарий. Както е казал Макиавели, трябва да си лидер като Моисей да поведеш народа към пустинята. (Всеки може да го заведе в земята на млякото и меда). Ако противно на всичко демонстрирано досега, премиерът, неочаквано се превърне в един нов Стамболов, ако (противно на всички социологически проучвания) той получи обществена подкрепа за смел курс, който да фиксира мястото на България до Великобритания и страните , които се солидаризират с нея (където за дълго Русия и Турция няма да имат място) – и то не защото от там идват еврофондове, а защото обществото ни е готово да поеме всеки риск, да положи всяко усилие така щото съдбата на нашите деца да е същата като тази на децата на тези страни и никога да не попаднем отново в руски, или турски зони... България може и да успее да се превърне в основна опора на Западната цивилизация на Балканите!
Крайно време е политическият ни елит да предложи план „Б”. Щом не може да има обединена и просперираща Европа, на която Русия и Турция да са партньори – нека се борим за обединена и просперираща Европа (тясно обвързана със Съединените щати и другите задморски демокрации), която да не допуска никакво руско, или турско влияние!
Както са казали китайците всяка криза е и възможност. Края на близките отношения между САЩ и Турция, дават шанс на България да изгради „специални отношения“ с Вашингтон. Защо част от американските сили, които неизбежно ще се изтеглят от базата Инджерлик (в Мала Азия) да не се предислоцират у нас? Бруталните руски действия може да убедят западните сили да обърнат повече внимание на притесненията на Източна Европа. Някои от западните лидери днес са „ястреби“ спрямо Русия, но „меки“ спрямо Турция. Други – обратното. Ако България продължи да го играе „меко“ спрямо двете – вероятно ще бъде игнорирана и от двата лагера. Заиграем ли го твърдо и на двата фронта – може да се окажем водачи, защото тенденцията в отношенията на Запада и с двете източни страни клони към влошаване.
В България има много русофили. Можем да предположим, че не малка част от мюсюлманската общност симпатизира на мечтите на президента Ердоган. Ако трябва да избираме между Русия и Турция, не само ще изгубим всяка западна подкрепа, но и обществото ни ще бъде жестоко разделено по етно-религиозен признак.
Само твърд прозападен курс и политика на категорично НЕ както на Москва, така и на Анкара дава 

шанс да се формулира български национален интерес, 

който да сплоти обществото! Все пак част от русофилите може и да разберат, че само Западът може да ни предпази от бленуванията на Ердоган, а част от българските турци и мюсюлмани може да приемат, че е безкрайно по-добре за тях да са граждани на демократична България и Европа, отколкото да са поданици на новия падишах. 
Очаква се САЩ също да изгонят руски дипломати, в солидарност с Великобритания. Вероятно срещата ЕС - Турция във Варна може да се окаже гръмък провал. Ако това се случи, ще има ли премиерът смелостта да поеме по този път?
Страхувам се, че въпросът е риторичЕСКИ (както се изразява Лютви Местан).

* Николай Василев е политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".