Майа Любомирска, специално за Faktor.bg

Едва ли за някого е тайна, че сериозният стратегически интерес на Москва е да разедини Европейския съюз. Това е, както се казва, детската мечта на Кремъл и властта в Русия ще използва всички възможни пътища за постигане на целта си. И това също е отвъд всяко съмнение. Важният въпрос е дали Европейският съюз ще позволи това и през кои най-тънки брънки може да опитат пробив Москва и Путин. Преди времето на хибридната война – а това ще рече главно в епохата на студената война - стратегическата доктрина на Кремъл беше „Православната дъга”. Целта беше да не се позволи на православните народи да се изтръгнат от руската имперска опека. „Дъгата” се активизира особено силно чрез политически и медийни проекти след падането на Берлинската стена и края на съветското влияние, особено на Балканите.

Сега дойде времето на „газовата тръба” и опитите на Москва чрез суровинни и икономически механизми да оказва натиск на страните от Европейския съюз. Това е особено нужно на Кремъл сега, когато все по-осезателно се чувства негативното влияние на европейските икономически санкции, наложени на Русия заради опитите й да анексира части от Украйна. Впрочем 

Украйна се оказа много сериозен лакмус на днешните отношения между Брюксел – Вашингтон – Москва.

Както и за това как ще продължава да се развива светът през двайсет и първи век.

От информацията на германското издание „Der Spiege”, което се позовава на свои източници, включително представители на високо управленско ниво в СИРИЗА, стана известно, че Русия се готви да подпише споразумение с Гърция за авансово плащане на между 3 и 5 млрд. евро като предплата за газопровода "Турски поток". Чудно ли е тогава, че Кремъл толкова щедро развързва кесията и не е ясно какво се крие зад неочакваната „братска” финансова инжекция за Атина?! И не се ли разиграва пред очите ни сцената, когато „Православната дъга” преминава през „Газопроводната тръба”.

Щедрото авансово „дарение” е онази очаквана от Атина глътка финансов въздух, която ще й позволи да диша спокойно до средата на юни, като в същото време може да продължи пазарлъците с кредиторите си и с лидерите на Европейския съюз. Совалките на премиера Ципрас до Брюксел, а след това е и до Москва дадоха да се разбере, че лявото гръцко правителство ще играе и с московската карта в едни преговори, които Гърция продължава да протака.

Гръцкият премиер Алексис Цапрас преди дни се определи като „твърд оптимист” относно сключването до края на април на договор с международните кредитори (Международния валутен фонд, Европейския съюз и Централната европейска банка). Германският финансов министър Волфанг Шойбле обаче заяви, че „никой няма и най-малката идея” за датата, на която този договор би могъл да бъде сключен, преценявайки като малко вероятен компромис по време на заседанието на Еврогрупата на 24 април в Рига.

В Брюксел вече споменават хоризонта за ...11 май, датата на следващата Еврогрупа. „В Рига е наложително да се вземе предвид постигнатият компромис за възможен договор по време на Еврогрупата от 11 май”, заяви комисарят по икономика Пиер Московиси.

Проблемът вече не е свързан с липсата на сътрудничество от гръцка страна. Правителството Ципрас вече не се колебае да преговаря, както това ставаше преди срещите на лидера на СИРИЗА с френските, германските и ръководителите на европейските институции в края на март, които спомогнаха за деблокирането на ситуацията на политическо ниво.

Но европейците продължават да се оплакват от липсата на информация, с която би трябвало да разполагат и която би им потрябвала, за да вземат отношение относно програма за реформи. Кредиторите настояват реформите да не претоварват публичните финанси, нито конкурентно способността на гръцката икономика. Те продължават да се борят за реформа на пенсионната система, за модернизация на публичната администрация, за повече приходи от приватизация и намират „гръцките проекти относно фиска за твърде много щедри”.

Алексис Ципрас обаче продължава да твърди, че „е имало огромен напредък в събирането на налози и в борбата с корупцията”, но че „ неразбирателството остава що се касае до въпросите за трудовото право, реформата на системата за социално осигуряване, за известно повишаване на ДДС или за оценката на публичната собственост”.

Това от своя страна даде повод на висш европейски политик да коментира откровено, че „Тази воля у нашите събеседници да ни представят като некомпетентни, докато ние просто не сме съгласни, що се касае до основните въпроси, започва да става доста дразнеща”.

Ципрас обаче трябва да разбере, че да разиграва картата на страха от гръцки дефолт вече е непродуктивно при преговорите и не може да наклони везните единствено в полза на Атина. В средата на март писмо на Алексис Ципрас до европейските ръководители гласящо, че Гърция рискувала да не може да изплати дълговете си през идните седмици, внесе голямо безпокойство. Но да се цакат с това европейските партньори, особено когато наднича сянката на Москва, е крайно непродуктивно.

Атина ще трябва да намери 879 милиона евро през май за Международния валутен фонд (183 милиона на 1 май и 697 милиона на 12 май), който ясно отхвърли идеята за отсрочване на тези плащания, но също и 400 милиона за лихви по дълга от 2,4 милиарда за плащания на сметки към хазната. И падежите ще нараснат още през юли и август.

Измамният покер между, от една страна гръцкото правителство, което не вярва Берлин да е способен да доведе до край логиката за излизане на Гърция от еврозоната и от друга – Берлин, който не вярва Атина да е способна да прибегне до риска от едностранен дефолт, продължава.

И слуховете за предсрочни избори или за референдум отново се появяват в Гърция.

„Фаталният срок”, който сега важи е 30 юни, датата, на която вторият план за помощ на Гърция (общо 130 милиарда евро, решен през 2012) изтича. Ако до тази дата не бъде намерено съгласие между Атина и нейните кредитори, това ще означава, че няма да може да се ползва от оставащите да й бъдат изплатени 7, 2 милиарда евро и тя ще бъде принудена да търси нови „спонсори” за бъдещите си плащания. Вече силно ограниченият й достъп да пазара рискува да бъде още по-ограничен. Още повече, че на 15 април рейтинговата агенция S&P понижи оценката на гръцкия дълг с една степен до „ССС+” с добавена негативна перспектива поради колебанието, свързано с преговорите.

Все пак не е невъзможно, ако преговорите продължат да напредват с „бебешка крачка”, както ги наричат някои в Брюксел, страните да бъдат принудени към края на пролетта да заложат на нов план за помощ, без да са сключили втория.

Такова беше и желанието на г-н Ципрас и на неговия министър на финансите Янис Варуфакис, когато започваха дискусията с кредиторите в началото на февруари – няколко дни след идването им на власт. Всъщност, с оглед на политическото представяне, това им позволяваше да не поемат част от наследството на предходното управление с премиер от център-дясно Антонис Самарас.

„Това не е актуалната преговорна позиция на Еврогрупата”, уточнява все пак един брюкселски източник. „От момента, в който бъде намерено съгласие относно реформите, обстановката ще бъде много по-благоприятна за преговаряне по втория помощен план”, добавя все пак г-н Московиси.

И тук на сцената влезе Кремъл по всички правила на модерната хибридна война. Сега от Москва – пак по тези правила – се надпреварват да отричат за авансовият подарък на Атина. Това обаче едва ли може да приспи общественото мнение за поредния имперски план и новият „Троянски кон” , който се опитват да вкарат в Брюксел.