Посещението на папа Франциск в България. Въпроси със и без отговор

Проф. Асен Чилингиров*, Берлин

Светият синод на Българската православна църква без да пита народа, който представлява, отказа гостоприемство на папа Франциск и на неговите придружители. А нашият народ е прочут със своето гостоприемство и за тази негова черта съобщават всички чужди пътешественици от хилядолетия насам. Сега обаче се отказа гостоприемство на представителя на една от трите главни църковни общности, католическата църква, която има над  1 милиард последователи в цял свят, следящи с най-голям интерес това негово пътуване.
Отказва го в една година, в която най-старият български град, известен на историята от 8000 години, е обявен за световна столица. А този град е известен от историята и като един от първите центрове на християнството в Европа, където са запазени едни от най-старите християнски гробове още от първия и втория век на християнството. И останки от църковни сгради и тяхната украса още от ІV и V век. На нашия народ не се съобщи нищо за подготовката на това пътуване. Твърде е възможно, че скромният свещеник от далечната Аржентина не е знаел в своята втора родина нищо за историята на нашата църква, но също и къде се е намирала описаната в Деяния на апостолите Македония и нейният първи град. И не е знаел за отношението на нашия народ към неговата църква. Нашият народ винаги се е гордеел с постиженията си във всички области на културата. А в случая се касае за културни и художествени паметници, каквито никой европейски народ не е в състояние да покаже. Не беше ли в реда на нещата, ако съветниците на папата не са му дали нужните информации, представителите на БПЦ да го запознаят поне с най-важните подробности от тази история, които доведоха до многобройни спорове сред цялата общественост на народите от Югоизточна Европа?

След като папа Франциск посети най-далечни и малки католически църквици из цялата планета, по неизвестни за нашия народ причини не беше допуснат да посети Пловдив, най голямата католическа община и най-голямата католическа църква в България. А беше допуснат да извърши богослужение в една малочислена, и при това униатска, църковна община – макар и тъкмо от тази малка църковна община бяха намерени и изявиха желание 249 деца да получат от Светия отец своето първо причастие. Моят въпрос тук е: би ли могла БПЦ да намери днес поне стотина деца, за да бъдат 

причастени, макар и само за показ?

В съобщенията на Светия синод на БПЦ се изтъква ТРАДИЦИОННОТО ПРАВОСЛАВИЕ на българския народ? Но Колко български православни християни знаят историята на своята Църква? И че от общо почти 2000 години, в които нашият народ е бил християнски, по-малко от 180 години неговата църква е била признавана от другите „православни” църкви, а в останалите 1800 години е била  считана или за несъществуваща, или за схизматична. Това се отнася и за годините от 1870 до 1955, когато 

дори „братските” руска и гръцка църкви не я признават

и не позволяват на своето паство да влиза в нейните „еретичски” църкви.
Като повод за отказа на БПЦ за съвместна молитва с представителя на 40 милионното християнство  се изтъква, че това е против „правилата на светите апостоли”. Какво казват тези правила?
– между другото следното:
"Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен"
"Ако някой, който се брои от клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат"
"Епископ или презвитер, или дякон, който се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат"
"Епископ или презвитер, приел кръщение или жертва от еретици, повеляваме да бъде низвергнат.
"Забранява се моленето с еретик или с разколник"
"Да се не допущат еретици да влизат в Божия дом, докато са още в ереста си"  
"Не трябва да се приемат празнични дарове, изпращани от иудеи или от еретици, нито да се празнува наедно с тях"
"Ако някой от клира или мирянин, влезе в иудейска или еретическа синагога да се помоли, да бъде и от свещения чин низвергнат, и от църковно общение отлъчен".
А общоизвестно е, че автентичността на тези така наречени «Правила на светите апостоли» не е доказана и 

се оспорва от богословите и на трите конфесии

В коментарите за посещението на папа Франциск в България беше дебело подчертано отношението към българите на канонизирания от католическата църква неин дългогодишен представител като папски нуций в Пловдив, свети папа Йоан ХХІІІ. И че католическата църква първа оказва помощ на пострадалите от най-разрушителното земетресение в българските земи, станало в 1928 година. И че със средства на католическата църква се построяват наново неговите разрушени «еретически» църкви.
А какво прави в това време Цариградската патриаршия, за която и българската екзархия е еретическа? Издават се фалшифицирани доказателства, че апостол Павел бил предал Христовото учение не във Филипопол/Пловдив, а във Филипи. Точно по същото време се изселва ЦЯЛОТО БЪЛГАРСКО НАСEЛЕНИЕ НА ЮЖНА ТРАКИЯ и се замества с анадолски гърци, изгонени от Турция.
В тези коментари беше споменавано и че със средствата на Ватикана значителен брой български православни богослови получават през последните десетилетия стипендии за повишаване на своята квалификация в университети в Западна Европа. Това обаче не им пречи да оспорват на католическата църква и папата тяхното „мнимо“ и „еретическо“ според схващанията на БПЦ християнство.

За пореден път и православната църква, и българското общество в своето мнозинство пропуснаха една рядка възможност да осъзнаят своето минало и да се впишат в съвремието.

* Асен Чилингиров е български историк на изкуството и религиите. Живее от десетилетия в Германия. Автор е на многобройни студии и статии из областта на културата, българската и европейска история. В най-новите си изследвания Асен Чилингиров развива и обсоновава своята теза, че апостол Павел е проповядвал не в по-късно манипулативно въведеното градче Филипи, но във Филипопол, днешния Пловдив.