Рангел Михайлов, специално за Faktor.bg

Откакто дойде на власт коалиционното правителство на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ не направи нищо, което да подобри и без това трагичното положение в Българската армия. Само обещания и пи ар акции. От смехотворните идеи на министъра на отбраната за връщането на задължителната казарма и дори за връщането на трудовите войски, до идващия голям парад на Гергьовден, който тази година може би ще бъде събитието, с което да се запомни присъствието на министър Каракачанов в изпълнителната власт.
Досега не е стартирал нито един от големите проекти за закупуване на ново оръжие. Военните ни продължават да напускат строя сами, прогонвани и отвратени от мизерните заплати, опасните условия на труд на разпадащата се стара съветска техника, царуващият вечен субективизъм в кариерното развитие и 

неяснота за бъдещето им в професията

 Вместо да привлече повече хора към военната професия, армията ни се е стопила за година с още с поне около 1000 души, ако не и повече. За сметка на генералите, които се увеличават – те са вече поне три дузини, ако не и три и половина. Което значи, че на има няма 600-700 военни се падат генералски лапмази. Нищо трагично – за сметка на това може да се окаже, че сме на първо място в НАТО по генерали на брой военнослужещи. Извънредно много генерали. Както се казва на шега – „Много вожд, малко индианец“.
За почти година управление в отбраната, този екип постигна резултат, равен на нула. Или почти на нула. Така изглежда.
Да, ама не! Има един фронт, невидим фронт, по който министерския екип жъне успехи. Тихи успехи. Но за сметка на това финансово сигурни. Те засега са сравнително далеч от прожекторите на публичното внимание, макар че напоследък някои хора и организации напразно се опитват да бият тревога. Това е фронтът на продължаването на 

зависимостта от овехтялото съветско оръжие
 
Вече минаха две десетилетия, откакто България заяви желание за членство в НАТО и 14 години, откакто тази мечта се сбъдна. Досега обаче армията ни не беше превъоръжена с нова НАТО-вска техника. С някои изключения, които нищо не променят. Вместо да купи още преди 10-15 години нови бойни самолети, които вече щяха да са изплатени, управляващите ни решиха първо да купуват военно-транспортната авиация. Това са недооборудваните хеликоптери „Кугър“ и самолетите „Спартан“, които сега обаче са напрактика приземени, заради калпава поддръжка. Но това е друга тема. Най-главното е, че за тези години България продължи да разчита на старите съветски бойни самолети МиГ-29, МиГ-21 (до 2015 г.) и СУ-25. В тях бяха инвестирани толкова много пари през тези години, че с тях вече можеше да сме си купили поне една ескадрила нови западни бойни самолети и дори да мислим за втора. Както между другото вече правят румънците, които отдавна са ни надминали. Лошото е, че ако продължим да я караме с МиГ-29 до 2030 г., когато напълно изтича животът им, ще дадем поне толкова пари, колкото за ескадрила нови самолети.
Кръговете около министъра на отбраната усилено работят да се случи точно това -  МиГ-29 да се ползват до 2030 г. 

Което значи да плащаме още пари на руската военна промишленост. Особено сега, когато САЩ въвеждат санкции срещу руските оръжейни компании. И да останем оперативно несъвместими с НАТО. Как ще се постигне това ли? Това става чрез внушаването на обществото на следните митове за МиГ-29.

Мит № 1. Щом вече ги имаме, да ги ползваме докрай

Първо, широката публика не е запозната добре с положението, че при остър финансов недостиг в армията не важи правилото – колкото повече, толкова по-добре. Парите са ограничен ресурс и трябва да се разпределят разумно. Което значи да се харчат за това, което е най-нужно. А това в случая е купуването на нови бойни самолети, съвместими с НАТО. Ако ползваме едновременно и нови, и стари самолети, неминуемо ще разпръснем ограничените си финансови средства, като в крайна сметка няма да има достатъчно нито за стари, нито за нови. Най-вече за нови. А руските лобисти ще останат определено доволни и с пълни джобове.

Мит №2. Да държим МиГ-овете, за да имаме достатъчно готови пилоти

Тук широката публика едва ли ще забележи, че един пилот на Ф-16 или на „Рафал“ не може едновременно с това да пилотира и МиГ-29. Не може днес да е на смяна на МиГ-29, а утре да застъпи дежурство с Ф-16. Това не е като да сменяш мотоциклети – да се качиш от „Хонда“ на „Иж“. Така че ако пазим МиГ-29 до 2030 г., тогава трябва да имаме отделно пилоти, които да летят само на него. И на нищо друго. Истината е, че лобито на МиГ-29 е много силно във ВВС днес. 

Мит №3. МиГ-29 може да бъде модернизиран по натовските стандарти
 
Сега на радарите на съюзниците ни от НАТО МиГ-29 се появява и разпознава като чужд самолет, а не свой. Затова след модернизация, твърдят някои лобисти, те щели да станат съвместими с НАТО. Като се рекламира модернизация на МиГ-29, се споменава авиониката, т.е. системите, които осигуряват навигацията, комуникацията и опознаването „свой-чужд”. Дори и това да бъде направено, тези самолети пак ще останат по-ниско ефективни и ресурсоемки в сравнение с нов боен западен самолет. Следователно, това е безперспективна инвестиция. Точно тук се очакват най-подмолните ходове, за да се осигури прахосването на още пари за старите съветски машини. Нещо, което може да помогне много на руското лоби днес е именно изискването на ЕС за освобождаване от военните на част от радиочестотния спектър за граждански цели. И тъй като сегашните МиГ-29 използват честоти за граждански цели съгласно стандартите на ЕС, то те трябва незабавно да бъдат освободени, като в противен случай страната ни рискува да бъде глобена със значителни суми. Ето това е един от скритите козове на руското лоби у нас. Идеята им е да си модернизираме частично МиГ-29, като естествено това ще се прави от Русия, като по този начин изпълним задълженията си и по линия на ЕС. И тъй като ще сме дали пари за тази модернизация, които ще са стотици милиони, тогава защо да не използваме МиГ-29 до 2030 г.? Ето това е следващият скрит ход на тези, които лобират за продължаването на използването на руските изтребители. Само че тук явно те не си правят добре сметката. Или си я правят в най-добрия случая без кръчмаря, както се казва по народному. Попитайте ги, защото едва ли проруските лобистки сили у нас сега могат да отговорят на следния въпрос: Коя държава ще ни предостави комуникационно и навигационно оборудване, както и това за опознаване „свой-чужд”, което да е съвместимо с НАТО, за да модернизираме МиГ-овете си. При това да го направим в Русия. Особено днес, в условия на американски санкции  и все по-засилваща се руска враждебност към Запада. Коя е компанията, която ще се съгласи да ни продаде такова оборудване е въпросът.

Мит №4. С поддръжката на старата руска техника изпълняваме чл. 3 от Северноатлантическия договор

Съгласно член 3 на договора „страните по него, поотделно и съвместно, като развиват непрекъснато и ефективно собствените си възможности и си оказват взаимна помощ, ще поддържат и развиват своите индивидуални и колективни способности да се противопоставят на въоръжено нападение.“ Ето тук влиза в действие перверзната и изкривена логика на нашите проруски лобисти в българската бойна авиация. За да изпълним ангажиментите си като съюзници да имаме достатъчно способности, дайте да инвестираме в старата руска техника! При все че тя е оперативно несъвместима и вече технологично безвъзвратно остаряла. Дори и с дълбока, а не с частична модернизация, която ще ни струва несъразмерно много пари, МиГ-29 пак няма да станат съвместими с НАТО, ще бъдат значително по-ниско ефективни от новите западни самолети и ще продължават да бъдат по-ресурсоемки и неефективни от тях при поддръжката и експлоатацията им. Което ще изисква още средства от малкия ни бюджет за отбрана. Така че да се твърди, че с харченето на пари за безвъзвратно остарялата руска техника изпълняваме задържанията си по Северноатлантическия договор е, както се казва, все едно „Дяволът тълкува Евангелието“. Това обаче е коз, по който проруските сили у нас ще впрегнат всичките си сили – под привидната маска на добрия съюзник да продължим да бъдем неефективни и да даваме пари на руската военна промишленост. На Русия, която вече обяви НАТО за враг. И на която САЩ и ЕС наложиха санкции. И вероятно ще наложат още.

Мит №5. Само Русия може да ремонтира и поддържа МиГ-29

Основна опорна точка на „петата колона“ на Кремъл в България. Като е така, тогава как Украйна успява да поддържа своите самолети и не само – украинската оръжейна промишленост ремонтира самолети и на други бивши републики на СССР. При положение, че фактически Русия води война с Украйна. Полша също поддържа своите самолети МиГ-29. Очевидно начини има, но въпросът е има ли воля. А щом има воля, начини ще се намерят. Воля сега има и тя е България да остане зависима от Русия. Поне още десет години. Което значи гарантирани финансови потоци към РСК-МиГ. За сметка на българския данъкоплатец, бойната ефективност и авторитета ни като съюзник. И в полза на още по-голямото укрепване на позициите на „петата колона“ на Москва в България.
И все пак, дори и да може друга държава, а не Русия, да ремонтира и поддържа МиГ-29 за още няколко години, единственият верен ход е те да бъдат снети от въоръжение възможно най-скоро, а не да бъдат държани чак до 2030 г. Това е извод, който по всяка вероятност ще се потвърди и от прочита на бъдещия Проект за инвестиционен разход за закупуването на нови самолети, който се очаква да бъде утвърден от правителството и парламента. На него ще бъде направен отделен анализ, като го публикуват. 
Предвид всичко казано по-горе, само част от самолетите МиГ-29 (а не всичките 15) трябва да останат на въоръжение най-много до въвеждането на втората двойка нови западни самолети, с които да изпълняваме мисията охрана на въздушното пространство в Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО. А не да бъдат ползвани до края на жизнения им цикъл и така да продължават да консумират нови огромни финансови потоци, които можем да пренасочим към новия самолет. Защото инвестициите в МиГ-29 са като да се налива вода в бездънна бъчва. Отбраната ще страда за сметка на интересите на шепа финансово заинтересовани хора у нас.