Тази вътрешно-видова война се изостри в навечерието на изборите, като ключова финансово-корпоративна група със силна медийна империя "мина оттатък": от основен съюзник и поддръжник на ГЕРБ на власт - в яростен противник и организатор на агентурния преврат срещу управлението на Бойко Борисов. Всяко от тези две крила на българската олигархия можеше да спечели битката. ГЕРБ я загуби не на последно място поради силната омраза и нетърпимост на либералната интелигенция и на активните хора в блогосферата към основните фигури начело на партията - Борисов и Цветанов”. Това коментира пред в. „Труд” политологът Огнян Минчев. Той подчертава, че това е била легитимна позиция на културна и политическа нетърпимост към едно управление от страна на най-активната част от общественото мнение. „Друг е въпросът, че тази организирана нетърпимост фактически подкрепи анти-ГЕРБ крилото във вътрешно-олигархичната разправа. Значима роля в това развитие изигра аритметичната логика на самия Борисов към обществената подкрепа за ГЕРБ. "Вие сте прости - и аз съм прост", флиртуваше той с обикновените хора, които, разбира се, са повече на брой от интелектуалците и интернет активистите. Той очевидно не подозираше, че възгледите и поведението на активната част от обществеността очертават терена на обществения дебат и на политическата борба, с което до голяма степен предопределят изхода от битката. Затова ГЕРБ се оказа гостенин на този терен и изгуби. 

Яростната реакция към моето изказване е не по-малко любопитна. "Как може ние, добрите, да сме заедно с олигархията?" Емоционалните обертонове на поредната политическа поляризация оцветиха отново всичко в черно-бяло.

Който подозира наличие на други цветове помежду тях е слуга на дявола - в случая - на Бойко Борисов. Не ми се случва за първи път - сигурно не и за последен. Това ми е работата. Претенции към тези, които ме поливат с помия нямам. С изключение на... две думи за обичайните заподозрени - вечните лидери на "прогресивните сили", за пореден път щастливо напазарувани и за пореден път - целите в бяло. Момчета, животът е въртележка... Има и Господ - колкото и да не ви се вярва това!”, заключва политологът.

Огнян Минчев посочва и чии интереси са представени в състава на правителството и доколко те са балансирани

„В правителство от този тип интересите не може да не са балансирани - всяко разклащане на баланса може да е фатално за самия кабинет. Промените в баланса на силите се правят от силни, политически стабилни правителства. Всяка реформа е промяна в баланса на силите - както и всяка дегенерация, свръхмонополизация и хаотичен разпад. Кабинетът "Орешарски" е една много крехка формула за управление. От една страна, той зависи от непрекъснати задкулисни договорки на БСП и ДПС - засега с "Атака", потенциално - и с ГЕРБ. От друга страна, политическата подкрепа за това правителство е твърде условна. Какво ли не направиха от "Позитано", за да избегнат ясно поемане на политическа отговорност - наричаха правителството "програмно", "експертно"... Привлякоха в него невъобразим политически и обществен меланж от личности, за да го афишират като "общонационално" или всякакво друго, само не и ляво или партийно излъчено и подкрепено. Кабинетът "Орешарски" е отслабен вариант на тройната коалиция от 2005-2009 г. Той ще трябва да удовлетворява апетитите на олигархичните монополи и политическите им представители в ситуация на криза и недоимък. Върху правителството ще бъде оказван мощен корупционен натиск във всички сфери, но особено в енергетиката и инфраструктурата. Обществените очаквания и нетърпението за по-активна социална политика ще трябва да бъдат удовлетворявани въпреки кризата и корупционния натиск. Един премиер или министър със силни политически позиции има ресурс да се противопостави - отчасти - на този натиск. Експертно-програмните министри имат само личните си биографии и щедрите общи приказки на партийните лидери, които са ги излъчили, за да се отърват от последваща отговорност. Оставаме настрана подозрението, че редица министри няма и да искат да се противопоставят на корупционния натиск.”

Анализаторът дава прогнози и за геополитическата ориентация на страната при новата власт.

Според него ще има силен натиск - както от българската енергийна олигархия, така и от Москва - за възобновяване на спрените проекти за АЕЦ "Белене" и "Бургас - Александруполис". Корупционният потенциал на тези проекти е огромен, а стратегическата цел за окончателно връщане на България към руската сфера на интереси и контрол е пряко осъществима чрез проекта "Белене". Освен всичко друго АЕЦ "Белене" означава неминуем банкрут на НЕК и придобиване от руска страна не само на енергийната, но и на институционалната инфраструктура на българската икономика. От там нататък можем да си членуваме където пожелаем - в ЕС, в НАТО или в галактическата конфедерация на Дарт Вейдър... Едноличен стопанин и собственик на България за целия ХХI век ще бъде руската политико-икономическа олигархия. Не разчитам на настоящото управление да оказва достойна съпротива на този план. Единственото спасение на България са отново Европа и Америка - водени от свои интереси - да не позволят подобно пълно енергийно поробване на страната, предупреждава политологът.