Алекс Алексиев, САЩ, специално за Faktor.bg

През последите два дни три отделни разследвания за корупция в Истанбул и Анкара приключиха с ареста на наѝ-малко  52 души приближени до ръководството  на  АКП и самия Ердоган, както и конфискуването на милиони долари и евра  в кеш рушвети. Между тях са синовете на трима проминентни министри от кабинета на Ердоган (на икономиката - Зафер Чаглаян, вътрешни работи - Муамер Гюлер и екология и урбанизъм - Ердоган Баирактар), висши бюрократи от тези ведомства, кмета на Истанбулския старинен град -  Фатих, Мустафа Демир, директора на голямата държавна банка Халкбанк, Сюлеиман Аслан, и редица магнати от строителния бранш. 

Опозиционни лидери в турския парламент  веднага поискаха оставката на Ердоган и нарекоха аферата „наѝ-големия скандал в историята на републиката.“ Самият Ердоган, с типичната си арогантност, нарече скандала „мръсна операция“, а неговият вице-премиер и говорител на АКП, Бюлент  Арънч, заяви че разследванията целят да очернят репутацията на правителството и ги оприличи на „психологическа воина“ срещу  11 годишното управление на кабинета.

И така, какво точно е станало. Според  съществуващата информация,  първото разследване се концентрира  върху широка криминална верига, създадена и ръководена от сина на министър Баирактар, за получаване на подкупи в замяна на разрешения за строеж в места под юрисдикцията на неговото министерство. Двадесет и двама от арестуваните са следствие на това разследване.

Втората посока е срещу кмета на Фатих, обвиняван в издаване на разрешения за строеж срещу солидни подкупи в протекционирани места, включително такива, които застрашават новия тунел под  Босфора, Мармараѝ. 

Третата проба, която е безспорно наѝ-важната от външно-политическа гледна точка, се съсредоточава върху нелегални трансфери и пране на Ирански пари от страна на Халкбанк и иранско-азербайджанския бизнесмен, Реза Зараб, с цел да се заобиколят международните санкции върху Иран.  Съществува информация, че тази схема е успяла  да изпере колосалната сума от $89 милиарда посредством рушвети на ниво кабинет.  Интересно е, че тези криминални действия  на Халкбанк, бяха добре познати както на Турското така и на Американското правителство. Още през Април 2013 г., 47 сенатори от Американския Конгрес поискаха Турското правителство да санкционира банката без никакъв резултат.

Експерти на Турция вътре и вън от страната знаят много добре, че Ердоган и приближените му са дълбоко корумпирани още от времето когато той беше кмет на Истанбул през  90-те години. Знае се, че срещу него са повдигнати наѝ-малко една дузина дела за корупция, които бяха спрени когато той стана премиер на Турция. Не е тайна, че корупцията продължава и даже се засилва след това, но никои не е посмял да повдигне въпрос за това.  Наѝ-важният въпрос свързан с този скандал е „защо точно сега.“?

За да се отговори на този въпрос трябва да вникнем малко зад кулисите на радикалния Ислям при съседката ни.  И дори елементарен поглед на хора, които познават Турция развенчават бързо дълбоко вкоренени митове за страната. Първият и наѝ-разпространен от  тях е митът за монолитната поддръжка за партията на Ердоган - АКП от религиозните турци. Истината е, че настоящето господство на ислямистите в Анкара  е резултат на съюза на две сродни, но независими една от друга ислямистки сили – АКП, която е наследник на основателя на модерния  радикален  Ислям в Турция, Неджметин Ербакан и радикалната секта на Фетхула Гюлен (Fethullah Gὒlen), чието движение в Турция се нарича Хизмет.  Гюлен, които от години живее в САЩ, има огромно влияние сред ислямистите в Турция от деситилетия и значително влияние в чужбина посредством огромна верига от училища, които той контролира по целия свят.  В Турция, той има огромни бизнес и финансови ресурси, включително издателства и медии, както и широка верига от така наречените подготвителни (preparatory) частни училища, които подготвят студентите за университетски приемни изпити. В политиката, Гюлен се специализира в подготовката и внедряването на кадри в полицията, правосъдието и органите на сигурността в Турция, а според  осведомени източници, тези органи по настоящем напълно се доминират от привърженици на Хизмет, които сляпо вярват и се подчиняват на Гюлен. 

Проблемът на Ердоган произтича от това, че преди шест месеца по необясними причини, той реши да закрие тези подготвителни училища и по този начин директно бръкна в кесията на Ислямисткия гуру Гюлен.  От тогава отношенията между  двата ислямистки лагера се влошиха драматично и в момента са почти в състояние на война.  Това може нагледно да се проследи от линията на наѝ-важния медиен орган на Гюлен в страната, ежедневника Заман (англ. издание Today’s Zaman). Докато до преди 6 месеца този подчертано ислямистки вестник рядко си позволяваше и една критична дума по отношение на Ердоган и АКП, в момента той прелива от  критични материали.  Друг пример, че нещата еволюират в посока на открит конфликт, е демонстративната оставка от парламента преди два дни на може би наѝ-известния Гюленист в страната, Хакан Шюкюр. Шюкюр, депутат от АКП в парламента и изключително популярен в Турция като футболна звезда, не само си подаде оставката но я придружи с остра публична критика  на Ердоган. В Турция няма никакво съмнение, че тези следователи и прокурори, които се осмелиха да нанесат такъв изненадващ и открит удар срещу властта, са първият мощен залп в тази междуособна ислямистка война.

Как тя ще свърши е трудно да се предвиди, но това което е сигурно е, че на Ердоган ще му бъде значително по трудно да вкара подобни хора в затвора със грубо скалъпени обвинения в тероризъм, отколкото беззащитните журналисти и военни. А ставката за него лично е много по голяма, защото в момента, в който тоѝ падне от власт, шансовете му да влезне в затвора за корупция стават все по добри.